Решение № 298 от 01.12.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Смолян, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500417 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 75/26.06.2023г., постановено по гр.д.№306/2922г. по описа на Маданския районен съд е осъдено Застрахователно акционерно дружество“Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД с , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район „И.”, ж.к. „Д.”, бул. „Д-р Г. М.Д.” № * да заплати на М. Т. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. С. сумата от 3100 леваглавница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания и изживян стрес, вследствие на ПТП настъпило на 30.04.2021 г. в гр. Р., ул.“О.“, на РП № ***, при км. 132+300, ведно със законната лихва върху главницата от 3100 лева, считано от 19.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения размер на главницата до пълния претендиран размер от 5000 лева, предявен като частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Осъдено е ЗАД “Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД с , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район „И.”, ж.к.

„Д.”, бул. „Д-р Г. М.Д.” № * да заплати на М. Т. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Р., обл.

С. сумата от 254,16 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2022г. до 17.11.2022г. върху сумата от 5000 лева, заплатена на 17.11.2022 г. от ЗАД“Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД в полза на М. Т. Р.. Осъдено е ЗАД“Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район „И.”, ж.к. „Д.”, бул. „Д-р Г. М.Д.” № * да заплати на М. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. Р., обл. С. сумата от 754лева разноски по съразмерност с уважената част от иска. Осъдено е ЗАД“Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район „И.”, ж.к. „Д.”, бул. „Д-р Г. М.Д.” № * да заплати на адв. Д. Д. Н., ЕГН:

**********,АК-Л., със служебен адрес: гр. Л., ул. „Т.“ № * сумата от 480 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, по съразмерност с уважената част от иска.

1

Осъдена е М. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: с.П., общ. Р., обл. С. да заплати на ЗАД“Д.Б.: Ж. и З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”,ж.к. „Д.”, бул. „Д-р Г.

М. Д.” № * сумата от 252 лева – разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1494/17.07.2023г. от М. Т. Р. чрез пълномощника й адв.Д. Н., в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност. Излагат се доводи, че претендираното обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост, обществено-икономическата условия в страната към момента на настъпване на деликта, лимитите на отговорност на застрахователя и трайно установената съдебна практика.Твърди се, че в нарушение на материалния закон-чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика районният съд е направил грешни изводи при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразил претърпените от ищцата множество телесни повреди, с продължителен възстановителен режим, с остатъчни болкови и двигателни синдроми и за в бъдеще, като счита, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 9 000 лева. Сочи, че неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Макар съдът подробно да е обсъдил събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не е посочил конкретното значение на обсъдените обстоятелства и как всяко от тях се отразява при определянето на размера на обезщетението. В мотивите на решението не е посочено как двумесечния възстановителен период, трудностите при обслужване, нуждата от чужда помощ, загубата на социални контакти, изпитаните болки и страдания, както непосредствено след злополуката, а така и по време на възстановителния период, продължаващите и за в бъдеще двигателни ограничения и болки при промяна на времето, отслабения захват на по-често използваната дясна ръка, ограничаването на движението на втори пръст на същата ръка са се отразили при определяне размера на обезвредата. Твърди се, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика по аналогични случаи при определяне размера на обезщетението. Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Променяли са се и лимитите на застрахователното покритие, които към момента на настъпване на злополуката през 2021г. са в размер на 10 420 000 лева, което обстоятелство не е обсъдено от районния съд. Твърди се, че решението е необосновано, което е довело до неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, като в нарушение на установения в посочената норма принцип за справедливост, определеният от съда размер на обезщетението е занижен спрямо действителния размер на вредите. Неправилно съдът е намалил с 10% определеното обезщетение, като е приел, че макар ищцата да е била с поставена каска по време на инцидента, съгласно изискванията на чл.137е от ЗДвП, същата е била хлабава. Посочената разпоредба от ЗДвП е свързана единствено с носенето на предпазна каска, без да се уточнява колко хлабава може да бъде, поради което неправилно обезщетението е намалено с 10%. Както е установено и от изслушаните по делото СМЕ и АТЕ, които не са оспорени от ответника, каската е била поставена на главата на ищцата и същата е изпаднала при самия удар в платното за движение, тъй като е била хлабава. В следствие от изпадането на каската при контакта й с пътното платно е получена и разкъсно-контузната рана в тилната част на главата на ищцата. В тази връзка не става ясно каква е причинно-следствената връзката между носенето на каската по време на инцидента и евентуалното съпричиняване на настъпилите телесни повреди - контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в тилната част на главата, счупване на 8 дясно ребро по средна мишнична линия, контузия на дясната предмишница, разкъсно-контузина рана по гръбната повърхност на дясната длан в основата на третия пръст, както и охлузвания по тялото.

2

Дори и да се приеме, че е налице съпричиняване, поради нарушение на чл.137е от ЗДвП в мотивите на решението не се сочи как изпадналата по време на инцидента каска е допринесла за настъпилите телесни повреди, за да се намали определеното обезщетение с 10 %, за което не са правени възражения в отговора на исковата молба. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти по спора. Моли да бъде отменено решението в обжалваната отхвърлителна част и бъде уважен изцяло предявения иск в размер от 5000 лева, като частичен от целия в размер от 15 000 лева. Претендира за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1897/13.09.2023г. от въззиваемия „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД чрез пълномощника му юрисконсулт Й.

К., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваната част от решението не е постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, както се твърди в жалбата. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и надлежно е аргументирал и обсъдил всички факти от значение за спора и доказателствата, които ги установяват. Неоснователно се твърди в жалбата, че определеният размер на обезщетение е „занижен“ и не несъответства на реално претърпените от Р. болки и страдания. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е правилно съобразен с реалните травми получени от ищцата, отговаря на принципа на справедливост и напълно репарира характера, размера и интензитета на претърпените от нея болки, страдания и неудобства и е съобразен с извънсъдебно изплатеното застрахователно обезщетение от страна на „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД в размер на 5000 лева. Моли да бъде потвърдена обжлваната част от решението като правилна.

Претендира за разноски.

Постъпила е и частна жалба с вх.№ 1790/29.08.2023г. от М. Т. Р. чрез пълномощника й адв.Д. Н. срещу Определение № 177/18.08.2023г., постановено по гр.д.№ 306/2022г. , в която се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА следва да се определи, на основание действащата правна норма към момента на сключване на адвокатския договор по делото, а не към момента на определянето му от съда, както е посочено и в закона.Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 88 от 2022г., в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗА полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба, от което следва извода, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се има в предвид действащия към момента на определянето му материален закон, а не онзи, съществувал към момента на сключване на адвокатския договор.В този смисъл е и съдебна практика (Определение №782/12.12.2014г. по ч.т.д.

№3545/2014г. по описа на II т.о.на ВКС), в която се приема, че се касае за материално-правна норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски, съдът прилага нормативна уредба, действаща към този момент. Видно и от приложеният списък по чл.80 от ГПК, претендираното възнаграждение е съобразено с определения в Наредбата минимум, съгласно осъщественото процесуално представителство и броя съдебни заседания, без да го надвишава. Твърди се, че посочената от съда нова съдебна практика е неотносими към предмета на настоящия спор.

Определеното адвокатско възнаграждение, не може да бъде по-ниско от предвидените в Наредбата минимални размери, като 3 в случая за при цена на иска за неимуществени вреди от 15 000 лева, дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 във вр. с ал.1,т.З от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.З от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските следва да бъде в размер на 1750 лева.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от същата дължимото адвокатско възнаграждение по втория иск за дължими лихви върху доброволно изплатената от ответника в хода на делото главница следва да бъде в размер на 400 лева. Към посочените суми за явяване в 4 открити съдебни заседания на основание чл.7, ал.9 от наредбата следва да се добави сумата от 500 лева. Тъй като по делото първия иск е уважен в размер от 62 % дължимия адвокатски хонорар по него е в размер от 1 085 лева, към която сума следва да се прибави адвокатския хонорар по втория иск, уважен в пълен размер, възлизащ на 400 лева и 500 лева за явяването в четири съдебни заседания. Дори и да се приеме тезата на първоинстанционния съд, то същия не е отчел и обстоятелството, че от адвоката е било осъществено процесуално представителство и в административната фаза на процеса, за която също се дължи адвокатски хонорар, а в хода на делото доброволно са заплатени от ответника 5 000 лева, като същия дължи адвокатско възнаграждение и за тях, тъй като е станал причина за завеждане на делото, а сумата е заплатена след завеждане на исковата молба. Неправилно при определяне размера на адвокатското възнаграждение цената на иска е била определена като сбор от размера на първия и втория иск, което е в противоречие с разпоредбите на Наредба №1/2004г., съгласно която адвокатското възнаграждение се определя за всеки един предявен иск за всяка съдебна инстанция. Моли да бъде отменено обжалваното определение и му бъде присъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение по предявените искове в административната и първоинстанционна съдебна фаза на процеса, възлизащо в общ размер на 1 935 лева. Неправилно районният съд е изчислил и присъдените на ищцата разноски. В случая се касае за два иска, като първия е уважен в размер на 62%, а втория на 100 %. По първия иск внесената от ищцата ДТ е в размер на 200 лева, т.е. дължащата и се сума по съразмерност с уважената част от иска е 144 лева.По втория иск внесената от ищцата отделна ДТ е в размер на 50 лева, т.е. дължащата и се сума за внесена ДТ по съразмерност с уважената част от иска е 50 лева.