Решение № 1164 от 18.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1164 гр. Варна, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501262 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 20409/17.03.2023г. от А. Х.

А. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ябълчево, община Руен, Бургаска област, чрез особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Я. С., против решение № 452/13.02.2023г. по гр.д. № 16344/2021г. на 18-ти състав на ВРС, с което е изменен размера на издръжката, определена с Решение № 80/09.06.2016 г., постановено по брачно дело № 108/2016 г. по описа на РС-Айтос, дължима от него, както следва:

- в полза на детето К. А. Х., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Г. М. М., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет. 4, ап. 6, като я увеличава от 160 /сто и шестдесет/ лева на 350 /триста и петдесет/ лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, платима до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане и

- в полза на детето Х. А. Х., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Г. М. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет.

4, ап. 6, като я увеличава от 140 /сто и четиридесет/ лева на 300 /триста/ лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2021 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, платима до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, на основание чл. 150 СК; осъден е заплати на К. А. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Г. М. М., ЕГН **********, и на Г. М. М. ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на Х. А. Х., ЕГН **********, 1 всички с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 33, ет. 4, ап. 6, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 804 /осемстотин и четири/ лева, представляваща дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Наведени са оплаквания за недопустимост на решението, като не е ясно от кого изхожда исковата молба, не са представени надлежни доказателства за представителната власт на адв. Н. Т..

На следващо място се оспорва твърдението, че значително са нараснали разходите за отглеждане на децата К. и Х., както и за общия размер на издръжката, която следва да бъде осигурена от бащата за всяко едно от двете деца.

В решението си ВРС се е позовал на данните от НСИ за общия разход на член от домакинството за третото тримесечие на 2022г., за да достигне до извода, че разходът за всяко дете възлиза на 555.69лв., а без мотиви е определил общ размер от 600.00лв.

Съдът е приел, че детето К. ,посещавайки платени занимания по народни танци има нужда от допълнителни средства. Баба й К. Ч. , разпитана като свидетел е твърдяла, че тя помага за заплащане на таксата за танци, а после е признала, че не знае в какъв размер е таксата. Танците следва да се изключат, като източник на разходи.

Наведени са оплаквания и относно разходите за заниманията на детето Х. с футбол.

От една страна заниманията се провеждат само през лятото, а от друга св. К. Ч. е посочила ,че тя осигурява средствата за това. Тези разходи също следва да се изключат от задълженията на родителите, защото трето лице доброволно е поело плащането.

По делото не са събрани доказателства за доходите на бащата, а от справката на НАП е установено, че той няма активен трудов договор. Изводът, че бащата работи в Германия се прави въз основата на показанията на св. К. Ч. и вписаните от призоваващия орган данни при връщането на призовката до А. Х. А. в цялост.

Оспорва се и това, каква част от общия размер на издръжката следва да поеме бащата.

Определеният от съда увеличен размер, значително надхвърля минималния размер от 195.00лв. месечно.

Оплаквания са наведени във въззивната жалба и относно началния момент на дължимост на изменения размер на издръжките-датата на завеждане на исковата молба. От една страна няма такова искане в исковата молба, а от друга съдът е взел предвид данните от НСИ за третото тримесечие на 2022г., който период е неотносим за периода преди 21.06.2022г., а и след това, доколкото няма надлежно заведена искова молба.

Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено и производството прекратено, евентуално да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете претенции за увеличение на издръжката.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К. А. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Г. М. М. ЕГН ********** и Х. А. Х. ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Г. М. М., ЕГН **********, тримата от гр. Варна ,ул. „Доспат“, № 33, ет. 4, ап. 6, чрез адв. Н. Т. , в който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Обжалваното решени е правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт. В хода на производството пред първоинстанционния съд са отстранени канстатираните нередовности на исковата молба.

Съдът е изменил размера на дължимата в полза на двата деца месечна издръжка от бащата, като я е увеличил от 160.00лв. на 350.00лв. в полза на детето К. и от 140.00лв. на 300.00лв. в полза на детето Х., като е взел предвид, че поради израстването им с шест 2 години е налице трайно и съществена изменение на потребностите им. К. посещава занимания по народни танци, а Х. ходи на тренировки по футбол през лятото, което налага разходи от около 500.00лв. годишно. Х. боледува често и се налагат допълнителни разходи за здравеопазване.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски.

Подадена е и частна жалба № 34745/10.05.2023г. от А. Х. А. ЕГН ********** с постоянен адрес с. Ябълчево, община Руен, Бургаска област, чрез особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Я. С., против определени № 4706/19.04.2023г. по гр.д. № 16344/2021г. на 18-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата му с правно осн. чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 452/13.02.2023г. в частта за разноските. Няма основание за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за представителство на всяко едно от двете деца. Освен това ,след като производството е образувано по искова молба, заведена на 11.11.2022г., то и по отношение на адвокатското възнаграждение следва да се прилага Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. ДВ до изм. бр. № 88/04.11.2022г.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което присъдените разноски да бъдат намалени до размера от 300.00лв.

В писмен отговор К. А. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Г. М. М. ЕГН ********** и Х. А. Х. ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Г. М. М., ЕГН **********, тримата от гр. Варна ,ул. „Доспат“, № 33, ет. 4, ап.

6, чрез адв. Н. Т. оспорват и частната жалба като неоснователна. Правилно е взета предвид от съда редакцията на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие от 16.11.2022г. Освен това според чл. 2, ал. 5 от Наредбата адвокатското въз награждение се определя съобразно вида и броя на исковете, за всеки един от тях поотделно. Обжалваното определение на ВРС е правилно и законосъобразно.

Моли се да бъде потвърдено.

ДСП-Варна не взема становище по въззивната и частната жалби.

ВОС констатира следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на К. А. Х. ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Г. М. М. и Х. А. Х. ЕГН **********, чрез майка си и законен представител Г. М. М., чрез адв. Н. Т., уточнявана няколкократно с молби № 36039/30.05.2022г., № 41699/21.06.2022г. и № 47597/12.07.2022г., по исковете им с правно осн. чл. 150 от СК, насочени срещу бащата А. Х. А., за увеличаване на присъдените в полза на двамата с решение № 80/09.06.2016г. по брачно дело № 108/2016г. на РС-Айтос месечна издръжка от 160.00лв. на 350.00лв. за детето К. и от 140.00лв. на 300.00лв. в полза на детето Х., считано от датата на завеждане на исковете, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

Изложили са, че от предходния определен от съда размер на издръжките е изминал голям период от време, през който са пораснали те и техните нужди, изменени са и обществено-икономическите условия в страната. К. сочи, че е на 14 години и е ученичка в 9ти клас на ПГХ ХВТ „Дм.Ив.Меделеев“-Варна, а за Х. се твърди, че е на 11 години и е ученик в 5-ти клас на СУ „Д.Дебелянов“-Варна. Необходими са им поне по 5 лв. дневни пари, средства за униформи, раници, учебници, помагала и принадлежности, имат транспортни разходи. К. посещава уроци по математика, а Х. тренира футбол. През лятото ходят на плуване. Искат да учат английски език. Нуждаят се от усвояване на повече и разнородни знания, умения, поддържане на самостоятелен социален живот, задоволяване на нови интереси. Имат нужда от качествена храна дрехи, обувки, забавления,

3 лекарства, лечение. При посещение при очен лекар, на двамата са предписани очила, което предполага съществен разход.

Майката е сключиля паследващ брак и има родено още едно дете М.Р. М., р.

18.11.2019г. Цялото семейство живее в жилище на дядото на децата по майчина линия в гр.

Варна. Майката работи като касиер-аранжор в „Билла“ и има месечни доходи от 820.00лв., като в момента е в отпуск по майчинство. Бащата няма задължения към други низходящи.

Той е в трудоспособна възраст, здрав е и работи регулярно в Германия, където реализира високи доходи, така, че е по възможностите му да дава висок размер на издръжката за децата си.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът А. Х. А. ЕГВН 84031206668 от с. Ябълчево, Община Руен, чрез особения представител адв. Я. С. представя посмен отговор, в който заявява, че исковата претенция на непълнолетното дете К. е ненадлежно заявена чрез майката и законен представител Г. М. М.. Смята, че исковата претенция на детето Х. също не е надлежно предявена, доколкото майката Г. М. е подала същата от свое име, което се потвърждава и от представеното пълномощно поделото, подписано от нея в лично качество.

Исковата молба е недопустима, евентуално нередовна. Пак в условията на евентуалност се позовава на неоснователност на исковите претенции. Не са ангажирани доказателства за размера на необходимите дневни пари, разноски за униформи, учебни пособия, помагала, транспортОсвен това детето Х. ползва безпратни учебници и учебни помагала, като ученик в пети клас, съгласно Наредба № 79 на МС от 13.04.2016г. Не са представени доказателства и за твърдяните извънкласни занимания на децата, както и за предписаните им очила. Това, че майката на децата има родено още едно дете счита за неотносимо по спора. Не се установяват и получаваните от бащата на децата доходи. Претенциите са неоснователни..

Моли да бъде постановено решение, с което да бъд а т отхвърлени исковете за увеличение на издръжките на децата К. и Х..

ДСП-Варна не изразява становище по исковите претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане на детето К. А. Х. ЕГН ********** и удостоверение за раждане на детето Х. А. Х. ЕГН ********** се установява, че техни родители са Г. М. А. и А. Х. А..