Определение № 479 от 01.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. София, 29.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20238002900267 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Х. Д. срещу решение №81 от 15.03.2022г. по в.т.д. №1 1/2022г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №346/06.10.2021г. по т. д. №1088/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на основание чл.135 о т ЗЗД, е обявен за недействителен по отношение на „Лакпром“ АД, с. Световрачене, сключен между „Антикор - Варна“ ЕООД, гр. Варна, и К. Х. Д. договор за продажба, обективиран в нот. акт № 90, том ХIII, дело № 2611, вх. per.

№5361/09.03.2018г. на СлВп - Варна, поправен с нот. акт №176, том ХIV, дело № 2923/15.03.2018г. на СлВп - Варна, с ко йто „Антикор-Варна“ ЕООД е продало на К. Х. Д. собствените на дружеството 10/16 ид. ч. от следния недвижим имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата гр.Варна, р-н Одесос, ул. „Д-р Л. Заменхоф“ № 40, със застроена площ по скица 151 кв.м., а по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** с площ 1511 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсват доказателства, от 1 които да се установява знание за търговските взаимоотношения между ищеца „Лакпром“ АД и „Антикор-Варна“ ЕООД , както и за финансовите затруднения на последното дружество. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля на ищцовото дружество, макар той да е заявил, че не познава лично касатора и управителя на „Антикор - Варна“ ЕООД, а те му били посочени от служители в дружеството.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Допустимо ли е да се приеме, че е достатъчно да се обоснове активната правна легитимация на ищеца с анекс към договор, чиято автентичност и съдържание не са изследвани по делото? 2. Допустимо ли е да се приеме, че са налице близки отношения между длъжника на кредитора и приобретателя на имота при липса на доказателства в тази връзка и наличие на доказателства, опровергаващи приетото и да се обоснове наличието на близки отношения единствено и само с наличието на родствена връзка помежду им? 3.

Допустимо ли е уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД без пълно и главно доказване от страна на ищеца на знание за увреждането у ответника приобретател? 4. При наличие на данни по делото, че имотът, предмет на спор, е придобит възмездно в СИО и изрично изявление от страна на ищеца, че не желае привличане в процеса на съпруга – приобретател, допустимо ли е произнасяне от съда с диспозитив, с който е обявена за недействителна по отношение на ищеца цялата сделка, въпреки, че единият съпруг – приобретател не е страна по спора и не е обследван въпросът към датата на сделката било ли е налице у него „знание за увреждането“? 5. Налице ли е задължението на въззивния съд да определи точния предмет на спора с оглед всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не, както и кои са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните? И по – конкретно допустимо ли е решаващият състав на Варненски апелативен съд да не обсъди факта, посочен още в отговора на исковата молба, а впоследствие и във въззивната жалба, че приобретателят, 2 съсобственик в имота по наследство, е изкупил идеалните части от него в изпълнение на задължение отпреди двадесет години, тоест възникнало много преди сочения от ищеца анекс към договор от 2018г.? Твърди, че въпросът по т.2 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение п о гр. д. №616/2002г. на ВКС, ГК , ІІ г.о., въпросът по т.3 е решен в противоречие с приетото в решение №61 от 01.03.2016г. по гр. д.

№4578/2015г. на ВКС, ТК, ІV г.о., а въпросът по т.4 – в противоречие с постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №191/13.03.2014г. по ч.гр.д.№164/2014г. на ВКС, ІV г.о. По въпроса по т.5 касаторът се позовава на отклонение от задължителните разяснения в ППВС №1/13.07.1953г. и ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС , както и от разрешенията, дадени с решение №57 от 02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, І ІІ г.о , решение №34 от 22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, І І г.о , решение №37 от 29.03.2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о, решение №536 от 19.12.2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №43 от 04.06.2014г. по гр. д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Позовава се и н а очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Лакпром“ АД, с. Световрачене, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Претендира разноски.

„Антикор - Варна“ ЕООД, гр. Варна, другар на касационния жалбоподател, не изразява становище по касационната жалба Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с покупко - продажба, обективирана в нот.акт №90, том ХIII, дело №2611, вх.рег.№5361/09.03.2018г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, том. ХIV, дело №2923/15.03.2018г. на СлВ-Варна, „Антикор - Варна“ ЕООД, е продало на К. Х. Д. собствените на дружеството 10/16 ид.ч. от следния недвижим имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата – гр.Варна, район Одесос, ул. „Д-р Л. Заменхоф“ №40. Приел е за безспорно, а и установено от писмените доказателства, че 3 ответникът К. Х. Д. е син на Галина Д.а - управител на „Антикор -Варна“ ЕООД, както и че на 15.03.2018г. между К. Д. и неговата майка, като физическо лице, е сключена и безвъзмездна сделка – дарение на останалите 4/ 16 ид. части от същия имо т. Въззивният съд е посочил , че процесната продажба на вещни права е осъществена след подписването на Анекс от 09.01.2018г. към сключен между „Лакпром“ АД и „Антикор - Варна“ ЕООД договор за дистрибуция на лаково – бояджийски материали, в който изрично са установени вече възникнали в предходен период, ликвидни и изискуеми парични задължения на ответното дружество като дистрибутор към ищеца в размер на 108 562,61лв., без прибавени лихви, от което съдът е формирал извод за знание на длъжника „Антикор - Варна“ ЕООД, действащо чрез своя управител Галина Д.а, за съществуването на паричните задължения, на които ищецът основава материалноправната си легитимация по спора. Приел е за доказани всички фактически обстоятелства, релевирани във връзка с твърдението на ищеца за „знание за увреждането“ у ответника приобретател по атакувания възмезден вещнопрехвърлителен договор. При преценката на показанията на свидетелите във връзка с останалите събрани доказателства, съдът, с оглед съществувалите между управителката на ответното дружество и ответника К. Х. Д. родствена връзка и житейски отношения, е приел за установено знание на ответника за търговските взаимоотношения между „Лакпром“ АД и „Антикор - Варна“ ЕООД, както и за финансовите затруднения на дружеството на майка му. Изложил е и доводи, че за да се приеме приобретателя по сделката за недобросъвестен, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Първият въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не отговаря на общия критерий да е обуславящ за изхода на спора, а наред с това 4 касаторът не е посочил и допълнителна предпоставка за достъп до касационно обжалване по поставения въпрос. Съставът на Варненски апелативен съд не е изследвал съществуването на вземането на ищеца, а е отчел само, че той се легитимира като кредитор с анекс от 09.01.2018г. към сключен между „Лакпром“ АД и „Антикор - Варна“ ЕООД договор за дистрибуция на лаково – бояджийски материали, в който изрично са установени вече възникнали в предходен период, ликвидни и изискуеми парични задълженията на ответното дружество към ищеца в размер на 108 562,61лв. Въз основа на това съдът е приел за доказана активната материалноправна легитимация на ищеца, с което изцяло е съобразил задължителните разяснения в ТР №2/2017 от 09.07.2019г. по тълк.д.

№2/2017г. на ОСГТК на ВКС . В т.2 от същото са дадени разяснения, че п о принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти .

Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Предмет на делото по чл.135 от ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането.

Вторият и третият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съответстват на мотивите на въззивния съд, а изразяват тезата на касатора, че събраните доказателства не установяват по категоричен начин знанието му, че чрез сключването на процесния договор за продажба се уврежда кредитора - ищец. Чрез тези въпроси се въвеждат оплаквания за необоснованост на решението, която би съставлявала основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Евентуалната необоснованост на изводите на съда и неправилната преценка на доказателствата са извън обхвата на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не 5 подлежат на ревизиране в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.

Четвъртият въпрос е свързан със спора, предвид въведените от касатора твърдения, че към момента на сключване на процесния договор той е бил в брак и съответно имотът е придобит при условията на СИО, а съпругата му в качеството на съсобственик не е конституирана като страна в производството. По въпроса обаче не е обоснована допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Относно участието на съпрузите в производствата по искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, е формирана противоречива практика, част от която е и цитираното от касатора решение. Противоречието в практиката е преодоляно с ТР №3 от 29.06.2017г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари. Този извод е обоснован с разбирането, че предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление, както и с разрешението, дадено с т.3 на ТР №5 от 29.12.2014г. по тълк.д.