Решение № 49 от 03.04.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Търговище, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200763 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. И. Н., ЕГН ********** от гр. Плевен против Наказателно постановление № 22 - 1292 – 002322 от 23.09.2022 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП – Търговище. Считайки, че обжалваното НП е незаконосъобразно, жалбоподателят желае отмяната му. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който прави и искане за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:

На 24.06.2022 г. около 10:21ч. в гр.Търговище, на бул. „Александър Стамболийски“ с АТСС АRH CAM S1 № 120 ССС1 било засечено движение с превишена скорост на т.а. „Мерцедес 208 Д“ с рег.№*****. След извършена проверка от контролни органи от с-р ПП при ОДМВР – Търговище било установено, че посоченото МПС е собственост на жалбоподателя, както и че към момента на заснемането му от АТСС, същото е било с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. За случая била сезирана РП Търговище, която с постановление от 09.09.2022 г. отказала да започне наказателно производство и преписката била изпратена на с-р ПП при ОДМВР – Търговище. Последвало издаването на Наказателно постановление № 22 - 1292 – 002322 от 23.09.2022 г. от ВПД Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП – Търговище. Посредством същото за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. На основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР било постановено отнемането на 10 контролни точки.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на приложените по делото писмени доказателства, включително материалите, съдържащи се в преписка вх.№ 1807/2022 г. по описа на РП –Търговище.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и приложената заповед № 8121з- 1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същото е издадено по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН – след като РП –Търговище е отказала да образува наказателно производство по случая, което е отбелязано и в НП /макар и не достатъчно прецизно, доколкото актът на РП –Търговище е посочен като „Решение на РП –Търговище № 1807/2022г. от 09.09.2022г./. От съдържанието на НП става ясно, че с ел.фиш № 6087889 е санкционирано установеното с АТСС управление на автомобила с превишена скорост, което представлява отделно административно нарушение. В тази връзка, възражението, че ел. фиш е визиран в НП като основание за издаването му, е неоснователно. Съдът намира, че НП съдържа изискуемите от чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и за жалбоподателя е налице яснота относно нарушението, за което 2 е наказан. С оглед изложеното, съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, приложената към делото снимка № 120ССС1/ 0033591 се явява допустимо доказателствено средство в процеса. Същата свидетелства за мястото и времето на нарушението, както и за регистрационния номер на засеченото с превишена скорост превозно средство. Посредством посочения снимков материал безспорно се установява, че на 24.06.2022г. в 10:21 ч. автомобилът с рег.№ ***** се е движил по бул. „Александър Стамболийски“ в гр.Търговище. От приложената справка от АИС КАТ „Регистрация на ПС и собственици“ е видно, че към 24.06.2022г. т.а. „Мерцедес 208 Д“ с рег.№ ***** е бил собственост на жалбоподателя, както и че регистрацията на посоченото МПС е била служебно прекратена на 14.06.2022г. – на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Следователно на 24.06.2022г. в 10:21ч. автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, въпреки че е бил с прекратена регистрация. Съдът намира за доказано обстоятелството, че същият е бил управляван от жалбоподателя. Последното се установява от материалите по преписка вх. № 1807/2022г. на РП – Търговище. В приложеното към преписката сведение, подписано лично от жалбоподателя същият е посочил, че на 24.06.2022г. в 10:21ч. е управлявал лично автомобила „Мерцедес 208 Д“ с рег.№ *****. При тези данни съдът приема за доказано обстоятелството, че жалбоподателят е субект на нарушението, но същевременно намира, че не е установена неговата субективна страна.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В настоящия случай не може да се направи извод, че нарушаването на 3 чл.140, ал.1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя виновно.

Чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство….“ От посочената разпоредба е видно, че регистрацията не се прекратява от момента, в който ППС е останало без застраховка.

Задължението на административния орган за служебно прекратяване на регистрацията е обвързано от момента на получаването на съответна информация от Гаранционния фонд.

Чл.574, ал.11 от КЗ гласи: „Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на МПС или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство“.

От цитираните разпоредби следва, че собствениците са длъжни да знаят, че последица от липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е прекратяването на регистрацията на автомобила. Въпросните лица обаче няма как да знаят кога Гаранционният фонд ще уведоми органите на МВР, респ. кога ще бъде прекратена регистрацията на превозното средство. (Не е налице и възможност за съответна проверка в електронен регистър, както е при застраховките „Гражданска отговорност“). Именно поради това, с разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а и на чл.18б, ал.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. законодателят е предвидил собственикът на МПС да бъде уведомен за служебното прекратяване на регистрацията.

В случая от доказателствата по делото не се установява, към 24.06.2022 г. жалбоподателят като собственик на автомобила с рег. № ***** да е бил уведомен за прекратяването на неговата регистрация. В писмо рег.№ 316000 – 46296 /19.12.2022г. от с-р ПП при ОДМВР –Плевен, е посочено, че е било изготвено съответно уведомително писмо до собственика, но не е налице информация дали същото му е било връчено. От друга страна в сведението си по преписка вх.№ 1807/2022г. на РП –Търговище 4 жалбоподателят е отбелязал, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

При тези данни съдът намира, че не е доказано виновно поведение на жалбоподателя, включително под формата на непредпазливост, респ. не е доказана субективната страна на нарушението, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.

От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН е основателно. От материалите по делото е видно, че направените от жалбоподателя разноски са в размер на 700лв. – за адвокатско възнаграждение. Доколкото от ответната по жалбата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. При интерес в размер на 200 лева в случая следва, че е договорено възнаграждение с 300 лева над минималния размер. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, който препраща към цитираната наредба.

Настоящият състав прецени, че разглежданият казус не се отличава с правна и фактическа сложност, по-значителни от типичната сложност на подобни казуси. Положеният от упълномощения адвокат труд се изразява в участие в две съдебни заседания, без разпит на свидетели и в изготвяне на писмени бележки, възпроизведени във второто съдебно заседание. Ето защо съдът счита, че и предвид размера на обжалваната глоба, претендираният хонорар 5 се явява прекомерно завишен, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер около и над определения в наредбата минимален размер, а именно сумата от 450 лева.

Поради горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 22 - 1292 – 002322 от 23.09.2022 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП – Търговище, с което на К. И. Н., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.

********* за нарушение на 140, ал.1 и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012г. е постановено отнемането на 10 контролни точки, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати на К. И. Н., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ****** сумата от 450 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6