Решение № 265 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 245/2025
- Вид
- Решение № 265
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 25.02.2026
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Иванина Игнатова Иванова, Албена Георгиева Палова
Други актове по делото
- Разпореждане № 433 от 01.04.2025 · Иванина Игнатова Иванова
- Протокол № 320 от 16.05.2025 · Мариана Илиева Димитрова, Иванина Игнатова Иванова, Албена Георгиева Палова
- Разпореждане № 812 от 25.06.2025 · Албена Георгиева Палова
- Разпореждане № 912 от 24.07.2025 · Мариана Илиева Димитрова
- Разпореждане № 913 от 24.07.2025 · Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 265 гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове:
Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255200500245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1514/02.12.2024г., постановено по гр.д. № 3047/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е осъдено ответното дружество "Николетти" АД, ЕИК 201315691, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 154, да заплати на ищцата А. А. З., ЕГН **********, сумата в размер на 20504,49 лв., представляваща претърпени от нея вреди в резултат на обезпечение на иск, предявен от ответното дружество срещу нея по гр. дело № 2514/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, чрез спиране на насрочен въвод във владение по изпълнително дело № 1063/2017 г. на ЧСИ № *** - Д.Д. и изразяващи се в лишаването й от възможност да ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** в периода от 21.06.2019г. до 20.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва за периода от 20.06.2019г. до 20.04.2023г. С решението е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата направените разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "Николетти" АД срещу първоинстанционното решение, с изложени в жалбата доводи за 1 неговата неправилност и необоснованост и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че районният съд не бил обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, както и не взел отношение по всички, направени от ответника възражения.
Счита предявения иск за недопустим поради обстоятелството, че ответникът е юридическо лице, което не можело да бъде причинител на вреди и да отговаря по искове за непозволено увреждане, какъвто бил предявеният такъв, както и поради обстоятелството, че исковата молба била нередовна. На следващо място, жалбоподателят намира предявените искове за неоснователни и недоказани, доколкото предявяването на иска му срещу А. З. и инициирането на производство по неговото обезпечение, представлявали правомерни действия по защита на субективни права на дружеството, което, предприемайки ги, е действало добросъвестно – с убеждението, че притежава тези права. Допълва, че на ищцата е било известно обстоятелството, че закупувайки процесния имот, ще възникне конфликт с ответното дружество, което към онзи момент било вписано като негов собственик и че то ще потърси защита на правата си. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението и в частта по отношение присъдения размер на претендираното обезщетение. Сочи се, че доколкото с определението, с което било допуснато процесното обезпечение, районният съд бил определил и гаранция в размер на 3000 лева, то с тази гаранция бил определен размерът на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно. Наред с това се твърди, че необосновано съдът бил кредитирал заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, което било своевременно оспорено от ответното дружество, а не заключението по допуснатата повторна такава, което, според жалбоподателя, е по-обосновано и пълно отговарящо на поставената задача във връзка с изчисляването размера на претендираното обезщетение. С тези доводи се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата А. А. З., в който са посочени подробни съображения за нейната неоснователност. Изложени са доводи за неправилност и е оспорено всяко едно от възраженията в жалбата, поради което е поискано същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част – да бъде 2 потвърдено като правилно и законосъобразно.
В срока за отговор е подадена и насрещна въззивна жалба от А. А. З. срещу частта от решението, с което е отхвърлен искът й за присъждане на законната лихва върху вземането за обезщетение за периода от 20.06.2019г. до 20.04.2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част поради нарушение на материалния закон. Изброени са в хронологична последователност процесуалните действия на съда и на страните във връзка с претенцията на ищцата за присъждане на законната лихва върху вземането, като основното възражение е, че неправилно съдът бил приел, че така предявената претенция представлява самостоятелен иск, който освен като период, следвало да бъде уточнен и по размер. Счита, че изложените от първоинстанционния съд доводи, довели до частично отхвърляне на иска за присъждане на законната лихва върху вземането за обезщетение за вреди за пълния претендиран период от 20.06.2019г. до 20.04.2023г., противоречат на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, съгласно която обезщетението за непозволеното увреждане, следвало да обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата.
Поради което счита, че ответникът следва да му дължи и законната лихва върху определеното с решението обезщетение от деня на забавата. Сочи, че този ден е дефиниран от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД и че ответното дружество било изпаднало в забава по отношение дължимото обезщетение от деня, за който бил насрочен въводът във владение на ищцата в имота – 20.06.2019г. и който въвод не бил осъществен поради неоснователно заявеното от ответното дружество искане за обезпечение на отхвърления му иск за собственост. Поради което и претенцията му за присъждане на законна лихва върху вземането следвало да бъде уважена считано от този ден на забавата. В този смисъл е и формулираното искане до въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва върху главното парично задължение, считано от 20.06.2019г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от "Николетти" АД, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното с жалбата адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството жалбоподател. В депозираната писмена молба от същия е изразено становище 3 за неоснователност на исковата претенция, поради което се иска обжалваното решение да бъде отменено и същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски съобразно представен списък, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
Процесуалните представители на въззиваемата страна и насрещен въззивен жалбоподател, оспорват жалбата, поддържат насрещната въззивна жалба и излагат становище по съществото на спора, което доразвиват подробно в представена писмена защита. Претендират присъждането на разноски за въззивната инстанция съгласно представения списък на разноските.
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. За допустима съдът намира и насрещната въззивна жалба, доколкото е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, от ищцата в производството, срещу частта от първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията й за присъждане на лихва за забава върху претендираното обезщетение за част от заявения с исковата молба период.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде проверена неговата правилност по изложените във въззивната и в насрещната въззивна жалба съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, във вр.с чл. 84, ал. 3 ЗЗД от от А. А. З. срещу "Николетти" АД за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата 20010 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди в резултат на обезпечение на иск, предявен от ответното дружество срещу нея по гр. дело № 2514/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, чрез спиране на насрочен въвод във владение по изпълнително дело № 1063/2017 г. на ЧСИ № *** - Д.Д. и изразяващи се в лишаването й от възможност да ползва собствения й имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** за периода от 20.06.2019г. до 20.04.2023г., ведно със законната лихва за забава 4 върху вземането от 20.06.2019 г. – начало на причиняване на вредите, а евентуално от 19.07.2023 г. - датата, на която е изтекъл даденият от ищцата на ответника срок за доброволно изпълнение. В исковата молба се твърди, че ищцата е станала собственик на процесния самостоятелен обект в сграда офис в гр. Пазарджик с площ 49,20 кв.м. с влязло в сила на 16.05.2019г. постановление за възлагане. След вписването на постановлението за възлагане бил насрочен въвод във владение на имота на 20.06.2019 г., но ответното дружество оспорило собствеността й и предявило срещу нея установителен иск за собственост, по който било допуснато й обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, поради което и въводът в имота не бил извършен. Районният и окръжният съд уважили иска за собственост, но с решение от 23.02.2023 г. ВКС отменил въззивното решение и отхвърлил иска. На 07.03.2023 г. ищцата поискала отмяна на допуснатото обезпечение и то било отменено с определение на районния съд, влязло в сила на 01.04.2023 г. На 21.04.2023 г. ищцата била въведена във владение на процесния имот. На 11.07.2023 г. на дружеството била връчена нотариална покана от ищцата за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на имота в размер 20010 лв., представляваща сбор от среден месечен наем от 435 лв. за 46 месеца, с която покана тя му предоставила 7-дневен срок за плащане, който срок изтекъл на 19.07.2023 г., но спорът между страните не бил уреден доброволно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск с възражението, че същият е недопустим, тъй като дружеството не може да бъде причинител на вреди от непозволено увреждане, доколкото то не може да действа волево, а такава отговорност се носи само от физически лица.
Ответникът оспорва иска като неоснователен с довода, че към момента на предявяване на иска за собственост и на молбата за обезпечението му, същият се е легитимирал на собствено основание като собственик на имота, следователно добросъвестно е упражнявал свои процесуални права за защита правото му на собственост, а обезпечението е допуснато с акт на съда, който е преценил към онзи момент искането за основателно, поради което и дружеството не е причинител на вреди за ищцата. Твърди, че ищцата била наясно, когато е купувала имота, че той е бил купен и от трето лице по друго изпълнително дело и това трето лице -"Николетти" АД, ще потърси защита на правата си, така че същата не е следвало да очаква, че веднага ще започне да ползва имота. На следващо място, сочи, че искът е неоснователен и защото чл.
403 от ГПК предвиждал защита правата на ответника по обезпечението чрез 5 удовлетворяването му от определената от съда гаранция, а извън тази хипотеза, обезщетение се дължало само при злоупотреба с право. Доколкото с случая ответното дружество счита, че не е налице злоупотреба с права от негова страна, то и искът бил неоснователен. При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде сметнат за основателен от съда, ответното дружество счита, че той следва да бъде уважен само до размера на определената във връзка с обезпечението гаранция в размер на 3000 лв.
Разпечатката съдържа 25 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b0be4c1-1794-4cf3-b472-82324ef53507