Решение № 106 от 21.09.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 49/2026
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 21.09.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. Костинброд, 21.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20261850200049 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Делото е образувано по жалба на К. К. И., ЕГН**********, от гр. Р., против НП №25-0286-000506//17.12.2025 г., издадено от ВПД началник на РУ- К., към ОДМВР- С., с който на същият е наложено „глоба“ в размер на 500 лева/255, 65 евро, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП, както и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и като такова иска неговата отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Началник РУ- К., редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.11.2025 г., в 12.03 часа, в община К., на път Втори клас №81, с посока на движение от гр. С. към гр. М., в района на 30 км, мл. полицейски инспектор И. П., служител в РУ- К., извършил проверка на лек автомобил 1 марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.№****, собственост на В. С. Д.. В хода на проверката се установило, че МПС е управляваното от К. К. И., като МПС, е с прекратена регистрация.
Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в РП- К..
С постановление на прокурор при РП- К. от 15.12.2025 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НК, като материалите по преписката били изпратени в РУ- К. за преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС.
Въз основа на цитираното постановление в кръга на своите правомощия ВПД Началник РУ- К. издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева/255,65 евро и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, сред които са административно наказателната преписка, сред която е част от материалите от пр. пр. 2470/2025 г. по описа на РП- К., длъжностни характеристики на АНО и актосъставителя, отговор от Гаранционен фонд, справки от информационни масиви на МВР.
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол 2 върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По отношение материална законосъобразност наказателно постановление, съдът намира следното. на атакуваното
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, това е установено, след като същия е бил проверен от полицейските служители, и след направена служебна справка.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за 3 обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл. 140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако бъде получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ/ за каквото по делото има доказателство/. В последната редакция на правната норма, за разлика от предишната, не се изисква наред с горното и „ да се уведомява собственика на пътното превозно средство“.
Макар и жалбоподателят да е само водач на МПС и за него да няма задължение да регистрира ППС, то това е ирелевантно за субективната съставомерност на нарушението, което в случая е извършено при форма на вината небрежност. Водачът, макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди с полагането на грижата, изискуема в качеството му на водач на МПС, че същото е с прекратена регистрация и без ГО.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба от 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Предвиденото кумулативно наказание е с фиксирано по размер наказание, поради което съдът намира, че не следва да се занимае с въпроса за индивидуализация и определянето на наказанията.
Съдът намира, че с оглед определения размер и вид на предвидените наказания от законодателя, то разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, е неприложима по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН .
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - обосновано и законосъобразно, издадено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото, АНО има право на разноски, но доколкото 4 не се претендират такива, то и съдът не следва да се занимае с този въпрос Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 , вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №25-0286-000506//17.12.2025 г., издадено от ВПД началник на РУ- К., към ОДМВР- С., с който на К. К. И., ЕГН**********, от гр. Р., е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева/255.65 евро, както и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5