Определение № 26041 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26041 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513796 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувана е по частна жалба на А. П. С. против определение от 14.10.2025 г., инкорпорирано в решение № 18455/14.10.2025 г. по гр. дело № 1563/2025 г. на СРС, 37 с-в, с което е допуснато предварително изпълнение на постановеното съдебно решение по чл. 127а СК. Жалбоподателят твърди, че съдът не е изложил конкретни фактически и правни основания, които да обосновават необходимостта от незабавно изпълнение на решението, а се е ограничил в общи и декларативни мотиви, че разрешението е в интерес на детето. Посочва се, че предварителното изпълнение е изключение по чл.

242 ГПК и се допуска само при наличие на ясно установени предпоставки – значителни или трудно поправими вреди от забавата или особени причини, каквито в случая не са установени (липсва спешно лечение, участие в събитие с краен срок и др.). Съдът не е обсъдил и не е взел предвид изложените в отговора на исковата молба аргументи за поведението на майката, която държи бащата на разстояние и не му дава адекватна информация за състоянието и нуждите на детето. Подчертава се, че бащата е заявил съгласие за издаване на паспорт и пътуване при конкретни условия (лимит на рисковите държави, предварително уведомяване за дестинация, срок и полети, ограничен годишен брой и продължителност на пътуванията), които съдът е игнорирал, без да мотивира отказа си да ги възприеме. В жалбата се твърди, че между родителите има силно влошени отношения и липса на нормална комуникация, като майката съзнателно затруднява контактите между бащата и детето и го изолира от него. Според жалбоподателя допускането на предварително изпълнение при тези обстоятелства застрашава правото на детето на пълноценна връзка с бащата и може да се отрази негативно върху психическото и емоционалното развитие на детето.

Жалбоподателят подчертава, че между страните е висящо въззивно производство по дело относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения. В този контекст се поддържа, че предварителното изпълнение на решението по чл. 127а СК фактически предрешава и влияе на висящия спор, задълбочава конфликта между родителите и е против интересите на детето.

Наред с това в жалбата се сочи, че осъществяване на пътуването преди произнасянето 1 на въззивната инстанция би довело до необратими фактически последици, които не могат да бъдат заличени при евентуална отмяна на решението, с което се обезсмисля въззивният контрол. Твърди се още, че чрез допускане на предварително изпълнение съдът поставя майката в привилегировано положение, позволявайки да реализира пътувания с детето без стабилен съдебен акт, с което се нарушава принципът на равнопоставеност между родителите и правилото, че решението по чл. 127а СК следва да действа след влизането му в сила. В случая не са налице законовите предпоставки за предварително изпълнение – не е установено детето да е възпрепятствано да упражнява основно свое право или да е заплашено от вреда при забавено изпълнение.

Според него изпълнението в тази форма – напускане на страната от детето преди стабилизиране на решението и несъобразено с режима на лични контакти – ще увреди правото на бащата да упражнява родителските си права в пълен обем и ще накърни както неговите, така и интересите на детето. Моли съда да отмени обжалвания акт.

В отговор на частната жалба К.Т. излага становище за неоснователност.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото дело, тъй като по гр. д. № 2755/2025 г. на СГС не се разглежда спор, чието решение има преюдициално значение за правилното разрешаване на настоящия спор.

Според нея изходът от делото за родителските права няма да обуслави решението относно заместването на съгласието за пътуване в чужбина и издаване на паспорт.

Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Твърди, че съдът правилно се е ръководил от конституционния принцип за свободно придвижване и напускане пределите на страната, както и от нормите на СК и релевантните международни актове относно „най-добрия интерес на детето“. Ответницата по частната жалба счита, че определената възможност детето да напуска страната за общо не повече от три месеца годишно, придружавано от майката или упълномощено от нея лице, при определен кръг държави и за срок от пет години, е съобразена с интереса на детето. Според нея този режим гарантира поддържане на връзката с бащата, без да се препятства нормалното социално, образователно и личностно развитие на детето, включително чрез пътувания в чужбина. Възразява срещу твърденията за нарушена комуникация и възпрепятствани контакти, като ги определя като голословни и недоказани по делото.

Поддържа, че контактите между бащата и детето са регулярни и не са били препятствани от майката, а поставените от бащата условия (предварително 30‑дневно уведомяване, конкретни данни за полети, допълнителни ограничения и др. ) са неизпълними и не могат да бъдат вменявани с решението като задължение на майката.

Излага съображения, че решението е ясно, непротиворечиво и мотивирано, като съдът е извършил пълен и задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства.

Посочва, че въззивната жалба не съдържа конкретни доводи, насочени срещу обжалваната част относно тримесечния годишен лимит на пътуванията, а се позовава общо на твърдения, които или не са доказани, или касаят вече влезли в сила части от решението. На основание изложеното се иска въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

2

Производството по гр. дело № 1563/2025 г. на СРС, 37 с-в е образувано по предявен от К.С. С.а против А. П. С. иск с правно основание чл. 127а ал. 2 СК. С решение № 18455/14.10.2025 г. съдът е заместил на основание чл. 127а, ал. 2 СК съгласието на ответника А. П. С. за допускане малолетният Г.А. С., ЕГН **********, да напуска границите на Република България и да пътува до държавите-членки на ЕС, Република Сърбия, Република Турция, Република Северна Македония, Република Албания, Швейцарска конфедерация. Република Черна гора, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, придружаван от своята майка К.С. Т. или от упълномощено от нея трето лице, за срок от пет години, считано от постановяване на решението без ограничение на броя на пътуванията и за време общо не повече от три месеца в годината. Отхвърлено е искането за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето до Кралство Норвегия, Ватикан, Република Исландия, Княжество Лихтенщайн, Княжество Монако, Република Сан Марино, Египет, островна държава Япония, Република Перу, Република Венецуела, Доминиканска република, Република Танзания, Френска Полинезия, Република Виетнам. Заместено е, на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК, съгласието на ответника А. П. С., ЕГН ********** за издаване на международен паспорт на малолетния Г.А. С., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител К.С. Т., ЕГН ********** и получаването му от неговата майка и законен представител. Допуснато е, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК предварително изпълнение на решението. При допускането на предварително изпълнение съдът е изложил мотиви, че пътуването на детето и издаването на задграничен паспорт е в негов интерес. При евентуално обжалване на първоинстанционния съдебен акт, детето няма да има възможност да пътува още определен период от време.

Съдът взе предвид и служебно известната информация, че с решение № 7281/01.12.2025 г. по в.гр.дело № 2755/2025 г. на ІІІ Брачен въззивен състав е потвърдено съдебно решение № 23463 от 30.12.2024 г., постановено по гр. дело № 49899/2023г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с което бракът между страните е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двете страни. Упражняването на родителските права по отношение на детето Г. е предоставено на майката К.С. С.а и местоживеенето му е определено при нея. На бащата А. П. С. е определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 19,00 часа в петък до 19,00 часа в неделя, с преспиване, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 19,00 часа в сряда до 19,00 часа в петък, с преспиване; тридесет дни през лятото /в периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода; по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на Светли понеделник, с преспиване; по време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 19,00 часа на 02 януари в следващата календарна година; по време на следните официални празници през всяка нечетна година /03 март, 01 май, 06 май/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник; по време на следните официални празници през всяка четна година /24 май, 06 септември, 22 септември/, за времето от 10,00 часа до 19,00 часа на съответния празник. При изпълнение на режима на лични отношения бащата взема и връща детето от и до дома на майката. Седмичният режим на лични отношения не се прилага в периода от 01 юли до 01 септември, по време на 3 коледноновогодишните празници /от 24 декември до 02 януари/, по време на великденските празници /от Разпети петък до Светли понеделник/, както и по време на официалните празници 03 март, 01 май, 06 май, 24 май, 06 септември, 22 септември.

Бащата също така е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 242, ал. 2 т. 3 ГПК съдът може да допусне предварително изпълнение, ако от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

В конкретния случай преобладаващата част от оплакванията във въззивната частна жалба са свързани с реализацията на правата на частния жалбоподател във връзка с упражняване на родителските права и режима на лични отношения, отношенията между страните и контакта на А. С. с детето Г. С., при твърдения да е препятстван/затрудняван от майката. Всички тези обстоятелства следва да бъдат разгледани в спора за упражняването на родителските права и са извън предмета на настоящото производство.

Съдът съобрази, че малолетният е роден на 26.07.2017 г., поради което към датата на постановяване на решението е на 8-годишна възраст – период, в който личностното, емоционалното и когнитивното развитие на детето се стимулира в значителна степен от нови социални и културни контакти. В тази възраст възможността за пътуване извън Република България, в съчетание с наличието на грижовен родител, обективно води до обогатяване на познавателния му опит, до запознаване с културата, ценностите и начина на живот в различни държави, както и до възможности за организирани пътувания с цел почивка и отмора, съобразени с възрастта и потребностите му.

При определяне на държавите, до които детето може да пътува, съдът изрично е отчел необходимостта от правна и фактическа сигурност, като е отказал разрешение за посещение на държави, които не са страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца. По този начин се гарантира наличието на международноправен механизъм за бързо връщане на детето при евентуално незаконосъобразно задържане, което съществено намалява риска от злоупотреба с разрешеното пътуване. Извън обхвата на разрешението са оставени дори и държави от Европа, по отношение на които към момента няма основание да се предполага наличие на военен конфликт, масови безредици, епидемии или други извънредни обстоятелства, способни да застрашат живота, здравето или нормалното развитие на детето.