Определение № 2548 от 15.09.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2548 гр. С., 15.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20265530103736 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на (фирма), с която, против ответницата (име), са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдени му със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 397 по описа за 2026 г. на Р., вземания, като след запознаване с данните в това свързано електронно заповедно производство, исковият С. районен съд намери, че предявените искове са недопустими, а мотивите за този правен извод са следните:

В т. 5а и 10а от мотивите на задължителното за съдилищата ТР 4-2014ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съществува при наличието не само на общи, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Сред тях са и връчената на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заповед за изпълнение и (кумулативно-б.р.) събиране на посочени в съобщението от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в сегашната й редакция от ДВ, бр. 100/2019 г., която обуславя допустимостта на този иск от наличието на тези две кумулативни процесуални представки - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението (чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК).

Само при кумулативното им наличие за заявителя възниква правен интерес от 1 такъв иск срещу длъжника. Поради това на общо основание исковият съд следва да прецени и тяхното наличие, без да е обвързан в тази насока от преценката на заповедния съд (т. 5а и 10а от ТР 4-2014-ОСГТК).

В случая заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на ответницата-длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, защото не се е явила да я получи в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК от залепеното от връчителя на 29.05.2026 г. уведомление на еднаквите й постоянен и настоящ адрес в - (чл.

47, ал. 5 ГПК). Връчителят обаче не е събрал и данни същата да не живее на този адрес, които да е посочил в разписките на изпратените й за същата заповед съобщения от заповедния съд на 22.04.2026 г. и на 27.05.2026 г. Тъкмо напротив. В разписките на последните връчителят е посочил по същество само, че длъжникът не намерен на този адрес (съответно в разписката на съобщението от 22.04.2026 г. - че „адреса е посетен на 22.04, 03.05, 14.05 и 22.05, в различно часово време; лицето не е открито; не се отзовава на оставените бележки“, а в разписката на съобщението от 27.05.2026 г., и на залепеното на адреса уведомление на 29.05.2026 г., че „лицето не е открито на адреса; на 29.05.2026 г. залепих уведомление на ---“). При това положение обаче, не би могла да се приеме за налична хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която да обуслови извод за наличие на правен интерес за ищеца от предявените по делото искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на присъдени му с тази заповед вземания (чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и т. 10а от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС). Преценката за противното на заповедния съд, обусловила указанията му до ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяването му, не обвърза исковия съд (така и т. 10а от ТР 4-2014ОСГТК на ВКС). При липса на подадено срещу тази заповед възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, считан от връчването й при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, същата е влязла в сила, и въз основа на нея следва да се издаде от заповедния съд искания от заявителя изпълнителен лист в заповедното производство (чл. 416, ал. 1 ГПК).

Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването му, която в случая не е налице, а за наличието й съдът следи служебно (чл. 124, ал. 1 ГПК).

Поради това исковата молба следва да бъде върната на ищеца, поради недопустимост на предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, против ответницата, а образуваното за разглеждането й производство по делото да се 2 прекрати (чл. 130 ГПК). По аргумент от чл. 130, ал. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради следва и да се съобщи.

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на ищеца (фирма) исковата му молба с вх. № 27161/08.09.2026 г., поради недопустимост на предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, против ответницата (име), и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането им производство по настоящото гражданско дело № 3736 по описа за 2026 г. на С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3