Решение № 71 от 07.05.2019, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И

Е

С., 07.05.2019 г.

Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на десети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.А

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

2. СТЕФАН СТОЙКОВ при секретар В. Д., с участието на прокурор

Л., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 399 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при РП Б., срещу присъда № 19 от 26.06.2018 г., постановена по НОХД № 326 по описа за 2018 г. на Районен съд Б..

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С.К.Р. *** за виновен в това, че на 12.06.2018 г. в гр. Б., обл. С., на кръстовище на ул.

„С.“ и ул. Б.“, с посока на движение от ул. „Б.“ към центъра на града, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „БМВ Х5“, с рег. № ., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.57 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0177 (чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн. ДВ № 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. – В случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство или теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо изследване или химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване). поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 58А от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.

58А, ал. 1 от НК е намалено с една трета, като е осъден на 8 месеца лишаване свобода и „глоба“ в размер на 200 лева, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 343г от НК подс. Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.

Недоволен от присъдата е останал наблюдаващия прокурор, който на 27.06.2018 г. е подал протест, с който иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в каквато насока изтъква допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в преминаване към съкратено съдебно следствие по реда на чл.

371, т. 2 от НПК след като е даден ход на съдебното следствие. Позовава се на ТР № 1 от 2009 г. В същата насока твърди, че в противоречие с фактическите обстоятелства, описани в ОА подсъдимия заявил, че не е извършил нарушение, изразяващо в несъобразяване със знак „стоп“ и не е създал предпоставки за възникване на ПТП.

Алтернативно иска увеличение на наложеното наказание лишаване от свобода към средния размер, като посочва в протеста и конкретния искан размер - 18 месеца, за какъвто срок също така да бъде лишен подсъдимия от право да управлява МПС, като счита, че определеното от съда наказание противоречи на правилата за индивидуализация, а именно на обществената опасност на деянието и дееца. Оспорва извод на първия съд за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и изразява становище за превес на отегчаващите такива, в която насока изброява – отнемане предимство на служители на ЗЖУ С., значително високата концентрация на алкохол, многобройните нарушение на ЗДвП, в това число и на чл. 21 от този закон като водач на товарен автомобил, както и факта, че е превозвал деца в автомобила си и е създал предпоставки за възникване на ПТП.

Пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест, като счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият се явява лично пред въззивната инстанция, както и с упълномощения защитник – адвокат И.Ж.. Оспорват протеста. Искат потвърждаване на първоинстанционната присъда. В писмено възражение по подадения протест се изразява становище, че не са допуснати нарушения при провеждане на съдебното следствие по реда на глава XXVII от НПК, като се изтъква признанието на вина от страна на подсъдимия, както и изричното му желание за разглеждане на делото по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, в каквато насока и прокурорът не е направил възражения. Според защитата законосъобразно са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, при което наказанието е определено при превес на първите.

При упражняване на правото се на последна дума подсъдимият иска потвърждаване на присъдата на РС Б..

В хода на въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.

Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал.

1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, при което установи следното:

Протестът е допустим. Подадени е от надлежна страна, чрез съответния първоинстанционен съд, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, а така също е администриран по надлежния ред.

По същество протестът е частично основателен.

Съдебното следствие пред РС Б. е протекло при условията на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в съдебно заседание на 26.06.2018 г. подс. Р., в присъствие и със съгласие на своя защитник- адвокат Ж., е признал всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя та доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въззивният контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред първия съд, се осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при осъществяване от първия съд на одобрение на изразеното от подсъдимия признание, както и подкрепа на изложените в обв. акт обстоятелства от доказателствата по делото.

Тук следва да се отбележи, че от формална страна действително е налице нарушение правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие, след като признанието на фактите, изложени в обвинителния акт, както и желанието за разглеждане на делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, са изразени от подсъдимия и неговия защитник след даване ход на съдебното следствие по общия ред, съответно в този момент съдът е постановил определение си по чл. 372, ал. 4 от НПК. Това представлява нарушение на процесуалните правила, специфични за диференцираната процедура съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, която по своето предназначение и характер е приложима преди да бъде даден ход на съдебното следствие по общия ред, в каквато насока правилно протеста се позовава на ТР № 1/2009 г. на ВКС .

В същото време обаче признанието на фактите, изложени в обвинителния акт, както и желанието за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по цитираната разпоредба са извършени непосредствено след даване ход на съдебното следствие, а именно в хода на обясненията на подсъдимия по реда на чл. 277, ал. 1 от НПК, тоест незабавно след прочитане на обвинителния акт /в редакцията на НПК към 26.06.2018 г./, поради което вззивният съд намира, че макар и налично от формална страна, нарушението на процесуалните правила не опорочава проведеното съдебно следствие до степен изискваща отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Основания за този извод съдът намира при преценка на обстоятелството, че искането за провеждане на съкратено съдебно следствие е направено незабавно след даване ход на съдебното следствие, тоест преди да започне събиране на доказателствата, поради което не може да се счита, че недопустимо и незаконосъобразно подсъдимият е предизвикал изменение в реда, по който се разглежда делото. Основен аргумент за недопустимост на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 373, ал. 4, вр. 371, т. 2 от НПК, след даване ход на делото по общия ред, е възможността в хода на събиране на доказателства и в зависимост от този процес подсъдимият да се ползва от благоприятните последици на този диференциран способ за провеждане на съдебно следствие пред първостепенният съд. Именно това не е налице в случая, тъй като по същество не е започвало събиране на доказателства за фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт, поради което не може да се счита, че подс. Р., повлиян от хода на събиране на доказателства е решил да направи изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК, съответно да се ползва от благоприятните последици при тази форма на съдебно следствие. В хода на проведеното по общия ред съдебно следствие от първостепенният съд е изслушано само обяснение на подсъдимия, с което той признава вината си, каквото признание е направено и в хода на досъдебното производство при разпитът по чл. 221 от НПК, поради което съдът намира, че моментът, в който е постановено провеждане на съдебното следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК не представлява нарушение на процесуалните правила, изискващо цялостна отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Връщането на делото и новото му разглеждане е лишено от смисъл предвид възможността и при това повторното разглеждане подсъдимият да се ползва от възможността да признае обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, тоест отново да се стигне до провеждане на съдебното следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, в хипотезата предвиждаща по-благоприятен за подсъдимия ред за определяне на наказанието, разбира се при условие, че се постанови осъдителна присъда.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че основателно съдебния състав при РС Б. е одобрил признанието на подс. Р. и съгласието му да не се събират доказателства за фактическите обстоятелства, изложени в обв. акт, след като в присъствие на упълномощен защитник изрично е поискал провеждане на съдебното следствие по диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК. На подсъдимия са разяснени последиците от това признание, след което е направено изявлението от негова страна, поради това настоящият съд намира, че основателно е постановено провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК.

При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за подкрепа на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част от обв. акт от доказателствата по делото. В тази насока въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно и без никакви противоречия описаната в обв. акт фактическа обстановка, поради което напълно следва да бъдат споделени изложените от първостепенният съд фактически изводи относно следните факти:

На 12.06.2018 г., около 00.05 часа, подс. Р. е управлявал притежаваното от него МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ Х5“ с ДК№., по ул. „Б.“ в гр. Б., като освен него в автомобил са се намирали и двете му деца. Автомобилът, управляван от подс. Р. е преминал през кръстовище между улиците „Б.“ и „С.“, при което не е спрял на знак „Стоп“. Това е било възприето от свидетелите Н. М. и С. Г., и двамата служители на ЗЖУ С., които в този момент са изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Б., движейки се със служебен автомобил, управляван от вторият от посочените свидетели.

Свидетелите М. и Г. са включили светлинен и звуков сигнал на управлявания служебен автомобил, като подс. Г., незабавно е спрял управляваното от него МПС пред дом с № 9 на ул. „Б.“. При извършената проверка подсъдимият не представил никакви документи, както за самоличност, така и за автомобила, поради което и предвид съмнението, че е употребил алкохол на място е бил извикан патрул на РУ на МВР Б., съставен от свидетелите М. Н. и В. В..