Решение № 4228 от 25.04.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4228

Хасково, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20257260700836 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. Т. М. Х., [държава], с посочен в жалбата съдебен адрес за кореспонденция: [населено място], [улица] (и настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец: ******, [жк]), срещу Решение №2531/14.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят бил изложил подробно своята история пред административния орган, но последният не я бил възприел правилно.

Твърди се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателя, и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Органът бил приел, че спрямо жалбоподателя не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, но поради възникналите нови обстоятелства след свалянето на Б. А. от власт, относно личното му положение и сигурността му, жалбоподателят изпитвал опасения за живота си и не можел да се върне в [държава].

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото [Наименование]срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, със законните последици от това.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк.Ю. Д., излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез РУ на МВР Харманли с вх.№271000-8395/11.09.2024 г. и молба, подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ при МС под вх.№3374/12.09.2024 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-34563/12.09.2024 г., Р. Т. М. Х., [държава], е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-34563/12.09.2024 г. като Р. (собствено име) М. Х. (бащино име) Т. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], обл.*****, [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ****, религия – *****, *****, професия пекар, с начално образование, [семейно положение], без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за съпругата, родителите и трите сестри на чужденеца, за които е посочено, че са в [държава], и брат му – в [държава].

Под рег.№УП-34563/16.01.2025 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р. Т. М. Х., [ЛНЧ].

В хода на интервюто чужденецът заявява, че бил роден в [населено място], обл.*****, и живял там до напускането на [държава]. Работел като пекар, бил [семейно положение], без деца.

Разказва, че напуснал [държава] през 2013 г. за [държава], където останал десет години и половина, пребивавал легално, но през 2024 г. ***** власти му отнели кимлиците и вече бил нелегално там. Това го принудило да напусне [държава]. На територията на България влязъл на 10.09.2024 г. със стълб над оградата, в група от общо 16 души. След като преминали на българска територия, били качени от трафикант в автомобил в посока [населено място], където се предали на полицията.

На въпроса за причините, поради които е напуснал страната си по произход, отговаря, че напуснал [държава] заради войната, щели да го търсят за мобилизация. Другата причина била дискриминацията на ****** над *****. Освен това сочи, че не бил служил в армията, но очаквал да получи призовка за военна служба и от редовната армия, и от *****. ***** се контролирал от ***** въоръжени сили. В момента имал информация и според него [държава] била под контрола на терористи, които били много против *****. Не вярвал, че ****** ще нормализират [държава], те били *****. Заявява, че не би се завърнал в [държава], за него войната не била приключила, нямал нищо в [държава], ако се завърнел щели да го убият терористите или да бъде мобилизиран от *****.

Интервюираният декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е членувал в политическа партия или организация, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, не е бил член на въоръжена групировка или паравоенно формирование. Декларира, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия – ******-*****, а не му издавали документи в [държава] само защото бил *****. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи или да му е оказвано насилие.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№УП-34563/11.03.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, че от преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

С Решение №2531/14.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Т. М. Х. поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 27.03.2025 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 02.04.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

При регистрацията на чужденеца с Регистрационен лист рег.№УП-34563/12.09.2024 г. същият е регистриран като **** гражданин, с постоянен адрес в [държава], [населено място], обл.*****, а в проведеното с него интервю чужденецът заявява, че е живял в това населено място до 2013 г., след което живял в [държава].

Въз основа на тези твърдения правилно относимите към личното положение на жалбоподателя факти са преценени по отношение на [държава], като държавата му на произход по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗУБ.