Решение № 65 от 22.02.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 505/2023
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 22.02.2024
- В сила
- 08.04.2024
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000505 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДБ:**” АД против решение № 150 от 04.05.2023 г., постановено по т.д. № 38 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която ЗАД „ДБ:**” АД е осъдено да заплати на Ж. А. Я. сумата от 10 000 лв., предявен като частичен от сумата 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживени душевни болки и страдания, както и негативни психоемоционални преживявания страх, безпомощност и притеснение - пряка и непосредствена последица от претърпяното от ищцата ПТП на 26.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. до изплащане на сумата.
В жалбата са изложени оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Искането решението да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения частичен иск, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
Въззиваемата Ж. А. Я. чрез процесуалния си представител е изразила становище, че обжалваното решението в обжалваната част е правилно и моли същото да се потвърди.
Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд - Стара Загора е образувано по 1 предявен от Ж. А. Я. против ЗАД „ДБ:**” АД частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, съставляващи част от дължимото й застрахователно обезщетение от 140 000 лева за претърпени болки и страдания, както и негативни психоемоционални преживявания - страх, безпомощност, възмущение и притеснение - пряка и непосредствена последица от претърпяното от ищцата ПТП на 26.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019 г. /датата на депозираното заявление и предоставяне на банкова сметка/ до окончателното изплащане.
В исковата си молба, ищцата се е позовала на вече предявен осъдителен иск срещу същия ответник и на същото основание, за другата част от прендираното обезщетение – 90000 лева като част от общо претендираната сума от 140 000 лева, по което е образувано друго дело и е постановено решение, с което частичният иск е уважен изцяло.
В тази връзка е установено, че с влязло в сила решение № 260191 от 13.05.2021 г., постановено по т.д. № 1241 от 2021 г. на Старозагорския окръжен съд, по предявения от ищцата против ответника частичен иск, застрахователното дружество е осъдено да заплати на Ж. Я. сумата 90 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото застрахователно събитие. Предмет на това съдебно решение, а от тук – и на обективните предели на задължителната за съдилищата сила на пресъдено нещо (чл. 297, във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК), е установеното в предходния процес и съответно - в уважения иск на ищцата за част от дължимото обезщетение за причинените й от трето застраховано при ответника лице неимуществени вреди, вследствие получените от предизвикано от това лице ПТП травматични увреждания от ищцата. Със съдебното решение по това предхождащо настоящия процес производство, съдът се е произнесъл относно релевантните и за двете производства правопораждащи факти, както следва:
- На 26.11.2018 г. около 07.10 часа, в гр. С. З., на кръстовището на ул.
„Х. Б.” и ул. „П. П.”, водачът на лек автомобил марка „О.”, модел „К.” с рег.
№ ******** – Д. Д. Д., в нарушение на правилата за движение не е осигурил предимство и е блъснал пресичащата през пешеходна пътека Ж. А. Я., причинявайки и различни травматични увреждания.
- С влязло в сила споразумение по НОХД № 1848/2020 год. по описа на Pайонен съд - Стара Загора, Д. Д. Д. е признат за виновен, че в нарушение на правилата за движение по смисъла на по чл.20, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил многостепенна средна телесна повреда на ищцата, за което му е наложено съответно наказание.
- Към датата на увреждането, е била налице действаща застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № № **/**/************, сключена между собственика на автомобила с марка „О.”, модел „К.” с peг. № ******** и застрахователя ЗАД „ДБ:**”, валидна до 18.08.2019 г.
- Вследствие описаното ПТП, ищцата Ж. А. Я. е получила следните увреждания: счупването на тялото на втори поясен прешлен, причинило трайно затруднение на движенията на снагата за срок от 12 месеца; счупването на три ребра вдясно, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок от 1,5-2 месеца; счупване на таза в областта на кръстната 2 кост вляво, лява срамна кост и клона на лява седалищна кост, причинили трайно затруднение на движенията на левия крак за срок от около 4-5 месеца; счупването на главичката на дясната малкопищялна кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок около 1,5-2 месеца. Извън физическите травми, е било установено, че преживяното от ищцата във връзка с описаното произшествие е довело и до негативни промени в психоемоционалното й състояние – изпитвала страх да излиза, да пресича дори на пешеходна пътека, получавала паник атаки, сърцебиене.
Отчитайки всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие претърпените от произшествието травми, съобразно с правилата на чл. 52 ЗЗД, окръжният съд е определил обезщетение от 90 000 лева и в този размер е уважил иска предявен като частичен от сумата 140 000 лева.
Влязлото в сила решение № 260191 от 13.05.2021 г. по т.д. № 1241 от 2021 г. на Старозагорския окръжен съд е формирало сила на пресъдено нещо относно предявеното от ищцата основание, което означава, че фактите, съответно – възраженията, на които това основание би могло впоследствие да бъде отричано като изобщо невъзникнало, са преклудирани.
Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, “решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“ В настоящото производство ответникът поддържа възражение, че присъденото в първия процес обезщетение обхващало всички претърпени от ищцата неимуществени вреди, поради което само на това основание искът бил неоснователен.
Възражението е неоснователно, доколкото с решението си съдът изрично се е произнесъл по предявения частичен иск, без да обсъжда или да излага фактически и правни изводи относно пълния размер на дължимото обезщетение. Следователно, относно твърдените в подкрепа на иска за останалата търсена от ищцата част от обезщетението факти, както и относно заявените от ответника възражения, постановеното решение не е формирало сила на пресъдено нещо и съдът дължи произнасяне по този иск.
Основният спор в настоящото производство се свежда до справедливия общ размер на дължимото на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, съответно – за дължимия остатък, след приспадане на присъдената й по предходното дело част, от това обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата Ж. Я.
3 травматични увреждания, за един сравнително дълъг период е било свързано с изпитване на силни, интензивни болки и страдания. Освен това, предвид мястото и характера на уврежданията - на гръбначен прешлен, на ребрата, на таза и на дясната малкопищялна кост, се е наложило обездвижване на пострадалата за един продължителен период. Имобилизацията заедно с другите последици от травмите значително е влошило начина на живот на пострадалата и е довело до неблагоприятни промени - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, ограничаване на социалните контакти за един продължителен период.
Получените от ищцата увреждания, вследствие процесното ПТП, вида, степента, интезитета и продължителността на търпените от нея физически и психически болки и страдания, свързани с получените при произшествието увреждания, продължителността на активното лечение лечението и възстановителния процес са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд, поради което оплакванията на представителя на ответното дружество в обратния смисъл не се споделят от въззивната инстанция.
В тази връзка е неоснователно възражението, че при определяне общия размер на обезщетението съдът бил съобразил „нови болки, страдания и неудобства, описани в последващата искова молба“.
Изводите на първоинстанционния съд, че ищцата продължавала да преживява произшествието и произтеклите от това болки страдания се основават на показанията на разпитаните по делото свидетели, относно продължителността на търпените от нея и вече установени в предходното съдебно производство физически болки и страдания, както и негативни психоемоционални преживявания вследствие получените от произшествието травми. Доколкото тези изводи се отнасят до продължителността на болките и страданията, както и до продължителността на възстановяването от заявените и в предходния, и в настоящия процес идентични увреждания, настъпили вследствие едно и също застрахователно събитие, не е налице въвеждане на нови, различни от първоначално заявените основания на предявения иск. Както бе отбелязано, тези обстоятелства са относими към определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, поради което правилно първоинстанционният съд се е съобразил с тях.
Отчитайки релевираните и преклудирани с предходното съдебно решение по частичния иск правопораждащите процесните вземания факти, както и общите, и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата Я. неимуществени вреди, настоящият съдебен състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение по предявения частичен иск от 10000 лева, което заедно с вече присъденото от 90 000 лева, в предходното производство формират обезщетение в общ краен размер от 100 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба възражение за недължимост на претендираната законна лихва върху главното вземане от заявената дата – 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане. Както е посочено във въззивната жалба, вземането за лихва се погасява в тригодишен срок, който в случая изтича на 28.05.2022 г. Частичния иск за остатъка от 4 застрахователното обезщетение ведно със законната лихва смятана от 28.05.2019 г. до окончателното й изплащане е предявен на 07.02.2022 г.
/датата на която исковата молба е постъпила в съда/ т.е. преди изтичане на посочения давностен срок, с което е прекъсната давността, както за главното вземане, така и за вземането за лихва. Това означава, че обжалваното решение е правилно и в частта относно началната дата, от която е присъдена законната лихва.
Крайният извод е, че решението на Окръжен съд – Стара Загора в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.
Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b073390-09f2-4a91-aa0b-7927f014144e