Решение № 793 от 11.12.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Разград, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С. при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С. Гражданско дело № 20253330100522 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от А. Г. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД гр.

София, за осъждане на ответника да му заплати сумата 15 000 лв. неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и психологически реакции, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция - 23.05.2024 г. до окончателното плащане. Претендира и направените по делото разноски.

Твърди, че на 15.05.2024 г. в гр. Разград, на ул. „Свети Климент“ при управление на автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № РР 8668 ВК, виновният водач К. К., излизайки от паркинг, не се съобразил с пътната обстановка и предприел маневра „ляв завой“, като навлязъл в лентата за насрещно движение и отнел предимството на ищеца като водач на МПС - мотопед с марка „Ямаха“, модел „Аерокс“ с рег. № РР 0699 М, като в следствие от удара и по непредпазливост му причинил телесни повреди.

Деянието, вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинената му средна телесна повреда били установени с двустранен протокол за ПТП от 15.05.2024 г., видно от който управляваното от виновния водач МПС имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по полица с № BG/02/123002468540, с период на валидност от 13.08.2023 г. до 12.08.2024 г.

След катастрофата ищецът посетил за преглед „Спешен център“ при МБАЛ „Св.

Иван Рилски“ АД гр. Разград, където му били извършени диагностично-терапевтични процедури, лабораторни и образно-диагностични изследвания, от които се установили множество травматични наранявания, настъпили в резултат на претърпяното ПТП, а именно: под лява раменна линия, към тръбната повърхност - мораво кръвонасядане 5,5/4 см; спонтанна и палпаторна болка в раменната става, болезнени и затруднени движения в същата; върху лява тазобедрена област - лентовидно охлузване 4,5/6 см, покрито с кафеникава коричка; върху външния глезен на левия крак - три отдиференцирани дълбоко под околната кожа охлузвания с неправилен диаметър 2,5 см, подлежащо кръвонасядане и умерено изразен оток; по лицевата повърхност на лява подбедрица - в средата на найгорната част охлузване на кожата 3/2,5 см, а в средната й трета - 2/1,5 см; върху колянното капаче и горната половина на външностраничната повърхност на дясна подбедрица охлузване 12/1-1,5 см; разлят изразен оток и насиняване на меки тъкани на вътрешния глезен на десния крак и задната половина на вътрешния кант на ходилото; изразен оток и мораво кръвонасядане по лицевата страна на върховата фаланга на първи пръст на десния крак с подкожна кръвна колекция под долния ръб на нокътно ложе; по-слабо изразено 1 кръвонасядане по лицевата страна на основната фаланга на този пръст, както и по ходилната на 1-ви, 2-ри и 3-ти пръсти; счупване на дисталната (далечна) фаланга на първи пръст на дясното ходило.

Месеци наред след настъпването на ПТП изпитвал силни болки в областта на тялото, краката и ръцете, не можел да извършва много от нормалните движения на тялото, не можел да ходи и по съвет на лекар веднага започнал превръзки с медикаменти, извършвал всички предписани рехабилитационни процедури, както и движения в къщи, изпълнил всички възможни оздравителни действия, но болките и ограниченията в движението на крайниците и снагата затихвали бавно.

След претърпяното ПТП усещал силно чувство на страх, най-вече от автомобили, когато се придвижвал по улицата, чувство за тревожност и безпокойство, че не може да полага необходимите грижи за себе си и близките си. Изпитвал негативни емоции, като нервност, тревожност, не можел да спи и често се будел, а пред очите му била катастрофата.

Описаните симптоми не били изчезнали напълно, макар да се проявявали по-рядко. Това съществено засягане на обичайния му начин на живот изисквало определяне на достатъчно по размер обезщетение, което да го овъзмезди.

Счита, че е налице обективна отговорност на ответника за пълно покриване на всички неимуществени вреди - болки и страдания, остра реакция на стрес и промяна в нормалния ритъм на живот, в следствие на причинените му телесни увреждания.

За обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди, предявил застрахователна претенция, ведно с всички необходими документи по случая към ответника с вх. № OU-370011/23.05.2024 г., но до този момент не било извършено плащане на неимуществените вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан, като моли за неговото отхвърляне и присъждане на разноски.

Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите при ответното дружество водач за настъпване на процесното ПТП.

Оспорва наличието на вина, като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, на водача К. К. към момента на настъпване на ПТП от 15.05.2024 г. Счита, че същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното произшествие и да е настъпил вредоносният резултат. Счита, че водачът при управлението на застрахования лек автомобил не по своя вина бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, не бил нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието било случайно, по смисъла на чл. 15 от НК. Същият, като водач на лек автомобил, нямал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП.

За да се ангажира отговорността на ответника трябвало да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на отговорност от прекия причинител-застрахован спрямо увреденото лице, за обезщетяване на причинените му вреди. Отговорността на застрахователя била функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и имала вторичен характер, т.е. застрахователят дължал обезщетение за вредите, доколкото застрахованият бил отговорен спрямо увредените лица за репарирането им. Фактическият състав на деликтната отговорност включвал четири кумулативни елемента - противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на ищеца с механизма на ПТП. Счита, че представените по делото доказателства не дават ясна и безспорна представа за начина на настъпване на инцидента. Приложеният към исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП не съдържал безспорни данни за механизма на ПТП, нито за това, че водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК № РР 8668 ВК бил виновен за реализирането му. Не се установявало последният да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани от ЗДвП.

По своя характер двустранният констативен протокол бил частен свидетелстващ документ, който обаче не бил подписан от представител на ответника, а от трети за спора лица, поради което и нямал доказателствена стойност за установените в него факти, спрямо 2 страните в настоящото производство. Частният свидетелстващ документ се ползвал с доказателствена стойност, само когато удостоверявал неизгодните факти и важал в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не били подписали документа, какъвто в случая се явявал ответникът.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който бил без екипировка, предпазни ботуши, протектори и каска за мотопед, с което нарушил разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП. Твърди, че при наличие на цялостна екипировка за мотопед, получените от ищеца травматични увреждания не биха настъпили или ако биха настъпили, те биха били в много по-лека, до незначителна степен. В този смисъл твърди, че произшествието е настъпило при превес на вината на ищеца, който управлявал мотопеда с превишена и несъобразена скорост. Наред с това твърди, че ищецът не управлявал МПС в дясната част на пътната лента и не предприел аварийно спиране, за да предотврати удара между двете МПС, с което допринесъл за настъпването на процесното ПТП и вредоносният резултат.

Следвало да се отчете и дали е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Налице бил принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият спомагал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.

С оглед изложеното и на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ, навежда възражение за принос на ищеца за настъпилите телесни увреждания, в размер на 50 %, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал.

1, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП.

Оспорва техническата изправност на управлявания от ищеца мотопед, към 15.05.2024 г., като твърди, че именно тази неизправност поставила ищеца в невъзможност да предотврати инцидента и ако управляваният от него мотопед бил технически изправен, ПТП нямало да настъпи. Доколкото причинителят на вредите отговарял само за онези вреди, които били в пряка причинна връзка с неговото собствено виновно поведение, той не следвало да отговаря за вредите, които били последица от поведението на самия пострадал.

Фактът на съпричиняване следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност на водача на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалия.

Оспорва твърдението за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията, че възстановителният период от травмите не бил завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.

Оспорва твърденията за наличие на пряка причинно-следствена връзка между неимуществените вреди и процесното ПТП, като твърди, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба увреждания, а именно счупване на дисталната фаланга на първи пръст на дясното ходило, така и по отношение на описаните охлузвания, кръвонасядания и оток на гърба и долните крайници, не били в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Доколкото от представения двустранен протокол за ПТП били видими единствено щети по МПС на ищеца и не бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица за инцидента на 15.05.2025 г., не можело да се заключи, че описаните от ищеца неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описаното събитие.

В условията на евентуалност твърди, че несвоевременното провеждане на болничното лечение на твърдените травми, довело до удължения възстановителен период и до настъпилите усложнения. На ищеца била предложена хоспитализация за болнично лечение, която той отказал, а това от своя страна повлияло на продължителността и развитието на оздравителния процес. Отговорността на застрахователя била функционално обусловена от тази на делинквента, но застрахователят не отговарял, ако събития, настъпили след процесното ПТП, като неправилно или несвоевременно лечение, нарушавали пряката причинна връзка със застрахователното събитие.

Оспорва твърденията за силна уплаха и стрес, емоционално и физиологическо сътресение и смущение, главоболие, замаяност, тревожност, напрегнатост и раздразнителност у ищеца. Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, липсвали такива, от които да се направи обоснован извод, че ищецът търпи твърдените неимуществени вреди.

Оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер, като счита същия за 3 прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищеца вреди, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот в страната, както и в противоречие с принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 34 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b070544-dd12-469c-82d5-ccaa0907acb0