Определение № 3326 от 25.01.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3326 гр. София, 25.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110133838 по описа за 2022 година

Съдът констатира, че посоченият в уточнителна молба с вх. № 192720/16.09.2022г. период на предявения иск за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва за забава в размер на 7,98 лева не съответства на периода, посочен в издадената заповед за изпълнение. Доколкото настоящото производство е продължение на протеклото между страните заповедно производство, следва да е налице пълен идентитет в основанието и размера на претендираните вземания. Предвид това, на ищеца следва да се дадат указания да отстрани констатираната нередовност, като конкретизира периода на предявеното вземане.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „********” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Исканeтo по чл. 190 ГПК на ищеца е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.

Исканията на ищеца за изслушване на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъдат отхвърлени, тъй като целят установяване на факти, които не са спорни.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да отстрани нередовностите в подадената искова молба, като с уточняваща молба, с препис за насрещната страна конкретизира периода на предявения иск за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва за забава в размер на 7,98 лева, като съобрази издадената заповед за изпълнение.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване в срок на посочената нередовност, 1 исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач – „********” ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 21726/2022 г. на СРС, 176 състав.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за изслушване на СТЕ и ССчЕ за отговор на поставените в исковата молба задачи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

НАСРОЧВА о.с.з з а 06.04.2023г. – 9.50 часа, за когато да се призоват страните, включително и третото лице – помагач.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба и отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът Р. М. Е. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е собственик или вещен ползвател спрямо процесния имот, респ. твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва основанието за начисляване на мораторна лихва, при твърдения, че липсват доказателства да е изпаднал в забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът Н. М. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, при твърдения, че другият ответник по делото е открил партида на свое име и се намира в облигационни отношения с ищеца. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия и начисления от ищеца размер. Оспорва твърдението, че е изпаднал в забава. Твърди, че липсва основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорно е и не подлежи на доказване обстоятелството, че ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ до процесния имот, съответстваща на посочената в исковата молба цена.

По иска по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по 2 силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ и изпадане на ответниците в забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

В тежест на ищеца е да докаже правнорелевантни факти, свързани със спиране или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания.

По реда на чл.155 от ГПК съдът обявява на страните, че ОУ на ********* ЕАД за продажба на ТЕ за битови нужди в сила от 10.07.2016г. са му служебно известни.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3