Решение № 581 от 05.12.2022, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. К., 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510***368 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД.

Ищцата твърди, че ответникът е неин брат, на когото на 30.12.1999 г. с нотариален акт №*** том 4 н.д.№***/1999 г. на нотариус П.К. подарила притежаваните от нея по наследство от баща им А. И. Ристемов 1/24 идеална част от УПИ ****1, кв.36 по плана на с.Х., общ.К., при съседи: УПИ ****, IV***, ****, ****, **** и ХIХ-***, ведно с 1/12 идеална част от реално обособената в западната половина двуетажна жилищна сграда близнак и от останалите подобрения, както и 1/24 идеална част от общите части на цялата сграда и от останалите подобрения. Със същия нотариален акт, собствените си идеални части от имота му подарила и майка им Е.К., сестра й А. А. К. и брат й И. И.. Уговорката им с ответника била, наследственият имот да остане изцяло за него, а майка им Е.Р., да остане да живее в къщата, като той полага грижи за нея. След сделката, майка им останала да живее в имота, като там останал да живее още ответникът и цялото му семейство. Подарила на брат си на практика единственото недвижимо имущество, което притежавала, но към този момент, това не било проблем, тъй като живеела при съпруга си и двамата се справяли. В последствие със съпруга си се развели и останала на улицата, без имот, без пари и без никакви средства, с които да преживява.

Наложило се да се прибере при майка си - т.е. в къщата на ответника, където тя я подслонила и заедно се грижели една за друга. Майка й се разболяла лошо, наложило се грижите за нея да бъдат непрекъснати, и за това ги поела тя. Вписала се като неин личен асистент и така имала подслон и някакви средства, макар и крайно недостатъчни и временни, с които преживявала.

През м.август 2021г. майка й починала и тя останала отново на улицата и отново без средства. Не можела да си намери работа, тъй като била възрастна и болна. Тогава се обърнала към ответника, да й помага занапред с издръжка в размер на *** лв., като му изпратила нотариална покана, която той получил лично на 01.12.2021 г. като не само че отказал да й изплаща издръжка или да й помогне, но я изгонил от къщата посред зима. Тръгнала си огорчена като се надявала, че все пак ответникът ще промени решението си, но той нито й е изпращал издръжка, нито я е търсил. От няколко месеца се намирала в много 1 тежко финансово, здравословно и жилищно състояние. Единствените средства, които получавала, са пенсията й от *** лв. С тези пари не можела нито да си наеме жилище, където да живее, нито да си плати разходите, нито да си осигури храна, нито лекарства. Това я поставило в изключително затруднено положение, да не може да оцелее с доходите, които получавала.

Занапред нямало да може да придобие жилище или да започне работа, напротив, финансовото и здравословното й положение с годините ще се влошавало, а ответникът, на който била дарила имот, отказвал да й помогне в този труден момент за нея. Почти не виждала, предстояла й и операция на очите, като търсила възможност да изтегли кредит, за да я плати и да търси жилище, където да живее под наем. Ответникът имал възможност без затруднение да й изплаща исканата издръжка в размер на *** лв. месечно, тъй като работел на много места, имал сигурни доходи, нямал малки деца, нямал семейство, нямал родители, за които да се грижи, имал жилище, не заплащал наем, но отказвал да й даде издръжката, когато тя се нуждаела. С оглед на изложеното се пораждал правен интерес да предяви иск на основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да се отмени сключения между нея и ответника договор за дарение, обективиран в нотариален акт №*** том 4 н.д. №***/1999 г. на нотариус П.К. за 1/24 идеална част от УПИ ****1, кв.36 по плана на с.Х. община К. при съседи:

УПИ ****, IV-***, ****, ****, **** и ХIХ-***, ведно с 1/12 идеална част от реално обособената в западната половина двуетажна жилищна сграда и от останалите подобрения, както и 1/24 идеална част от общите части на цялата сградата и като последица от отмяната, да се осъди ответника да й предаде дарената му идеална част от имота. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва иска като неоснователен. От извършване на дарението на идеалните си части от процесния недвижим имот през м.декември 1999 г. до края на 2021 г. ищцата, заедно със сина си работели в чужбина, но в периодите, в които се връщали в Р.България, оставали да живеят имота му.

През последните три години предвид КОВИД обстановката, те трайно се установили в Р.България, като продължили да живеят в неговата къща.

Разбирали се добре, като непрекъснато им помагал, с каквото можел. Синът на ищцата и негов племенник започнал да създава проблеми, поради избухливия си характер. Проявявал вербален тормоз над дъщеря му А., която живеела при него като й отправял заплахи за живота и здравето. В такива моменти, няколко пъти търсил съдействието на полицейските органи, което довело до решението на ищцата и синът й да напуснат имота му. В момента ищцата работела в чужбина, в Кралство И. и доколкото му било известно, получавала не малки доходи. Винаги, когато го потърсила, се отзовавал и й помагал. Към момента твърди, че е в тежко материално положение. Не разполагал с достатъчно средства и изпитвал затруднение да посреща собствените си разходи, за които разчитал на помощта на пълнолетната си дъщеря А.. Имал задължения към НОИ за неплатени здравни осигуровки, а поради обстоятелството, че не работи, не му се плащали и социални такива.

Не разполагал с други недвижими имоти, освен жилището, предмет на дарствената сделка, обективирана в нотариален акт №***, том 4, н.д.

№***/1999 г., находящо се в с.Х., общ.К.. Моли съда да отхвърли иска като 2 неоснователен. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Съгласно договор за дарение от 30.12.1999 г., обективиран в нотариален акт №**, том ІV, рег.№***, дело №***/1999 г. на нотариус П.К., с район на действие РС-К., Е.М.Р.- собственик на 7/12 ид.части, Ф. А. К.- собственик на 1/12 ид.части, А. А. К.- собственик на 1/12 ид.части и И. А. И.- собственик на 1/12 ид.части дарили общо на А. А. И. притежаваните от тях идеални части /без частта на наследника Д. А. И./ от следния наследствен недвижим имот, а именно: 10/24 идеални части от дворно място от 1470 кв.м., за което е отреден парцел ****1, в кв.36 по плана на с.Х. община К., при съседи /посочени/, заедно с 10/12 идеални части от реално обособената съгласно архитектурен проект като самостоятелно жилище западна половина от намиращата се в мястото двуетажна къща- близнак, заедно с припадащите се на същото западно жилище 10/24 идеални части от общите части на цялата сграда и 10/12 идеални части от останалите подобрения, намиращи се в западната половина на дворното място. Представена е скица на имота №232/25.02.2022 г. на Община К. и удостоверение за данъчна оценка от 28.02.2022 г.

По делото е приета Нотариална покана до А. А. И. с отбелязване за връчването й чрез нотариус П.П. на 01.12.2021 г. лично на адресата /ответника/, с която Ф. А. К. го уведомява, че е в затруднено финансово положение, че няма къде да живее и го кани да й заплаща издръжка в размер на *** лв. на месец, в противен случай ще предприеме мерки за разваляне на сключения договор за дарение за идеалната част, която му прехвърлила.

Видно от разпореждане №23221775709/01.01.2022 г. на НОИ, ТП-С. от 25.12.2021 г. ищцата Ф. А. К. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на *** лв. Съгласно декларация от 17.03.2022 г. Ф. А. К. не притежава недвижими имоти и МПС. Приети по делото са: заверено копие на Договор за наем от 21.12.2021 г. от който е видно, че Ф. К. е наела жилищеапартамент №3, в гр.К., на ул.“Г.И.“ №*, ет.*, с месечна наемна цена *** лв.; заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление с погасителен план, сключен на 18.01.2022 г. между Ф. А. К. и “Банка ДСК“ АД за сумата от *** лв., със срок за издължаване- 34 месеца с месечна вноска-*** лв.;

Удостоверение от НОИ, ТД-С., за получени от ищцата за м.09.2021 г. -*** лв., м.10.2021 г.-*** лв., м.11.2021 г.-*** лв. и м.12.2021 г.-*** лв.; Справка от ОД на МВР-С. за регистрирано задгранично пътуване на Ф. К. – излизане от РБ през ГКПП К. на 19.02.2022 г.; Епикриза от 06.06.2022 г. на Н. здравна служба, И., на испански език с превод на български език, във връзка с изписване от хирургичното/амбулаторно отделение след оперативно отстраняване на катаракта на ляво око; и Декларация от 13.03.2022 г. за материално, семейно положение и имотно състояние.

Представени са удостоверение от 16.03.2022 на НАП, ТД-Пловдив с приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори км.16.03.2022 г., справка за задълженията на лицето за периода 01.06.2016 г.28.02.2022 г. и служебна бележка от 16.05.2022 г. на Агенция по заетостта, от които е видно, че А. А. И. няма вписани трудови договори, регистриран е като 3 търсещо работа лице в БТ-К. и има задължения за здравно осигуряване в общ размер 563.35 лв.

По делото е приета Съдебно социално-статистическа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира.

Съгласно заключението размерът на месечната пенсия на ищцата за периода м.01.2022 г.- м.06.2022 г. е *** лв. Минимално необходимите месечни средства на ищцата са: за периода м.09.2021 г.-м.11.2021 г. по 369 лв. на месец, за м.01.2022 г.-813 лв. и за периода м.02.2022 г.-м.06.2022 г. по 976.12 лв. на месец, а сумата, която не достига на ищцата за покриване на разходите й е: за м.01.2022 г.-431.52 лв. и от м.02.2022 г. по *** лв. на месец, като при определянето й са взети: сумата според линията на бедност, наем, вноска кредит и получени от нея доходи.

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Г. П. И. посочва, че като каменоделец правел паметници и плочи, които монтирал на гробищата. Търсел общ работник и затова разпитвал. А. И. бил известен в селото като добър и съвестен строител.

Разговарял с него за да го наеме за строителната работа. Немогли да се договорят, защото А. И. му казал, че вземал по 70 лв. надник като майсторстроител на различни обекти в региона, а той заплащал на общ работник 3040 лв. надник на ден. Ответникът му казал, че не оставал без работа, че през зимата изработил един покрив в с.Енина, някаква ограда в с.Х. и друга къща.

При разговор между С. К.ов и кмета на с.Х. чул, че А. И. работел в местната ракиджийница.

Свидетелят С. Атемов К.ов сочи, че отношенията между майка му Ф. К. и вуйчо му А. И., се влошили в края на м.ноември 2021г. Ответникът спрял достъпа им до банята, сменяйки ключалката на врата. Майка му и вуйчо му се скарали за това. Ответникът ги предупредил да напуснат имота. Пред това майка му се грижела за баба му, получавала сума като неин личен асистент и живеела в избения етаж на къщата. След като баба му починала, майка му останала без финанси, а имала нужда от лечение на очите, което преди две години било диагностицирано в И., където тя работела при възрастна жена.

Върнала се в страната тъй като не се разбирала с жената и започнала да се грижи за баба му. Когато започнала пандемията от ковид 2019 г. до м.декември 2021г. живял в процесния имот и помагал на майка си в грижите за баба му. Чувал в разговори ответникът да казва, че работел в строителството и получавал пари. Вуйчо му бил известен в района.

Ответникът не разполагал с личен телефон и затова хората го търсели в селото и в ракиджийницата, където работел и където той го намирал. От вуйчо си знаел, че взема 35 лв. на ден. През м.декември 2021г. ответникът правил покрив на къща в с.Т.. Преди години ответникът бил опериран. На 06.06.2022г. майка му си направила операция на окото в И.. Вече не поддържал контакти с вуйчо си. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, в частта за сумата, която ответникът е вземал на ден и че е работел в ракиджийницата, тъй като намира същия за заинтересован от изхода на делото и с оглед на чл.172 от ГПК приема, че те обслужват каузата на ищцата, на която син и са във влошени отношения с ответника.