Протокол № 179 от 09.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 179 гр. Варна, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502320 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:52 часа се явиха:

-----------------------------------------------------------------------------------------------------Въззивната страна

ЮНИКАРГО

ТРАНС

ЕООД, редовно призовани, представляват се от адв.В. Д., редовно упълномощен и приета от съда от преди.

Въззиваемият П. К. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. П., преупълномощен от П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Третото лице помагач „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.

Вещите лица Д. А. Д. и М. В. Р., редовно призовани, явяват се лично.

СЪДЪТ докладва молба вх.№ 2342/29.01.2024г. от П. К. П., чрез адв. Н. Д. и адв. Г.

Р., с която уведомяват съда, че поради служебна ангажираност няма да се явят в съдебно заседание. Изразяват становище по хода на делото и становище по същество на спора.

АДВ.Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА

1 в доклада си към Определение № 263/19.01.2024г. , с което определение е извършен доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.

АДВ.Д.: Поддържам жалбата на изложените основания. Запознат съм с отговора, оспорваме го като неоснователен.

АДВ.П.: Оспорвам така подадената въззивна жалба. Поддържам подадения отговор.

Възражения по доклада нямаме. Поддържам и становището, изразено в молбата от 29.01.2024г.

СЪДЪТ, докладва, че в разпоредително заседание е допуснал повторно изслушване на експертизите, заключенията по които са приети пред Районния съд, което е сторено при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отсъствието на въззивника, поради което и

ОПРЕДЕЛИ

ПРИСТЪПВА към повторно изслушване на вещото лице М. В. Р., със снета по делото самоличност.

ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Поддържам заключението, което съм дала пред първата инстанция.

На въпроси по заключение вх.№ 50225/04.07.2023г. по гр.д.№ 1300/2023г. по описа на ВРС, вещото лице дава следните отговори:

АДВ.Д.: Как се отразило на ищеца, че от момента на настъпване на инцидента и до момента на провеждане на психологическото интервю, той не се е консултирал със специалист, за да сподели за своите притеснения, безпокойства и приемане на посочените в експертизата медикаменти? Какво въздействие за възстановителния процес би оказало, би ускорило или би забавило, т.е. предпоставка ли е за по-бързото му и ефикасно възстановяване?

СЪДЪТ намира, че поставеният от адв.Д. въпрос, не следва да бъде допуснат на вещото лице, доколкото такива възражения за съпричиняване, а именно, че лицето не се е консултирало със специалист, не е взело предписаните му медикаменти, както и, че именно това е оказало въздействие върху възстановителния процес, не са наведени своевременно в 2 отговора на исковата молба. Указва на адв. Д., че повторното изслушване на вещото лице е допуснато само за задаване на въпроси, които са поставени към задачата на вещото лице, не и допълнителни такива.

На въпроси на адв.Д.:

ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: Съдебно-психологичнатата експертиза е изготвена на база запознаване с материалите по делото, проведено интервю и психологични изследвания.

Една от методиките, които съм използвала, е личностен въпросник, който съдържа шест скали – основни настроения, социален резонанс на личността, контакти с другите и травматични преживявания. В хода на проведеното интервю, във водените подробни разговори с ищеца е констатирано, че има промяна в основното настроение. Като цяло той определя себе си като жив, жизнерадостен човек. Няма данни преди инцидента той да е имал травматични преживявания, някакви депресивни състояния и настроения. Всичко това се наблюдава след инцидента. Това се установява от скалите и проведеното интервю.

Въпросите не са „имате ли настроение“ или „нямате ли настроение“. Въпросите са така структурирани, че да дадат ясна представа на обследващия върху личността на освидетелствания. Въпросите не се задават конкретно, а по определена методика.

АДВ.Д.: Моля да обърнете внимание, че на стр.6 от отговора на исковата молба, в предпоследен абзац изрично е възразено, че ответникът не е провел предписаните му лечения във връзка с възстановяването му. В проекто-доклада и приет за окончателен доклад, съдът е дал указания на довереното ми лице не само да установи своите възражения в отговора, а и да опровергае твърденият в съответно исковата молба. С оглед на което, така поставения въпрос цели, именно установяване зачитам „липсват данни през възстановителния период ищецът да е посещавал курсове по физиотерапия и лечебен масаж…“ Той не го е направил и с това ни е свързан въпрос. Още повече изрично в експертизата се коментира, че през този период ищецът не е посещавал психолог и не е приемал медикаменти. Именно във връзка с този отговор на вещото лице ние целим да установим, ако той би бил посещавал, дали това би допринесло за неговото възстановяване, след като се твърди един значителен период за възстановяване. Моля да обърнете внимание на исковата молба, че е написано, че до момента на подаването на исковата молба, ищецът твърди, че не се бил възстановил. Т.е., това е един значителен период от настъпването на травмата до подаването на исковата молба. А изричният текст в исковата молба, че не се е възстановил е на стр.2, последен абзац.

АДВ.П.: Нямаме отново възражение за проявена груба небрежност, с непосещаването на психиатър, още по-малко на психолог. Т.е., ако следваме чисто формалното гледане на нещата, такова възражение няма.

АДВ.Д.: На стр.5 вещото лице по първия въпрос е посочило са били възможни някои препарати за улесняване на съда и освидетелствания не е потърсил психиатрична или 3 психологична помощ. Във връзка с това ни е въпроса.

На въпрос на съда:

ВЕЩО ЛИЦЕ Р.: На трети въпрос за психологичното състояние на ищеца е, че той е в добро общо състояние въпреки преживените травми и не разбирам повода да коментираме повече. Психиатър той не посетил, не е провеждал консултации, не е взимал медикаменти, но е в добро общо състояние, доколкото може да се функционира нормално. Разбира се, налични са били все още някои негови страдания, но те са значително отшумели, на няколко места съм го коментирала и към момента на освидетелстването е функционирал нормално. В момента на освидетелстване няма данни, разбира се, една психологична помощ би му помогнала той да се чувства по-добре и да продължи да функционира по един по-добър начин, но той така или иначе към този момент няма данни да е имал нужда от медикаменти, не е потърсил специализирана помощ.

Не може да се заключи, че поведението на обследваното лице е инсинуация по отношение на вещото лице. Защото инцидентът така или иначе е повлиял негативно на пострадалия и вследствие той е имал своите страдания. Това неминуемо се отразява на настроението, на контактите, на всичко това, което многократно е описано в експертизата.

Не можем да говорим за манипулация в никакъв случай. Установих, че има болки в хода на интервюто, има различни въпроси и методики. Има различни симптоми, които обуславят едно състояние да определим, че е силен стрес или силен шок. Всички онези описани страдания в самата експертиза говорят за това.

Отговорът ми по т.2 го установих от освидетелствания. Работих с материалите по делото, също и обследваното лице ми каза, че е било обездвижено за период от три месеца.

Методиките са валидирани, имат си контролни скали. Значение има невербалната комуникация, впечатлението, наблюдението.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ пристъпва към повторно изслушване на вещото лице Д. А. Д., със снета по делото самоличност.

ВЕЩО ЛИЦЕ Д.: Поддържам заключението, което съм дал пред първата инстанция.

Искам да направя едно уточнение. На стр.10, абзац 6 има нанесена корекция от мен.

На въпроси на адв.Д.:

4

ВЕЩО ЛИЦЕ Д.: Квалификацията на това травматично увреждане „пневмоторакс“ е именно навлизане на въздух и излив на кръв и води до развитие на дихателна недостатъчност. Такъв синдром създава реална опасност за живота и се квалифицира опасно за живота. Това е навлизане на кръв и въздух в плевралната кухина. Няма никакво значение за квалифицирането на състоянието като животозастрашаващо това, че лицето не е губило съзнание и е било адекватно.

Установени са двустранни коксартроза и асептична некроза на главата на бедрената кост вдясно, така наречената болест на Чандлър. Това са хронично дегенеративни изменения, нямат връзка с травмата, не я определят и не зависят от нея. И това съм го написал в заключението.

Реално при пострадалия е налице тежка травма, ангажираща поясния отдел на гръбначния стълб, съчленението между кръстовата кост и хълбочната кост и увреждане в областта с нарушаване целостта на тазовия пръстен. Тази тежка травма неминуемо налага продължително ползване на помощни средства. В конкретния случай имаме и хронично дегенеративни изменения, като нямаме данни преди инцидента пострадалия да е ползвал помощни средства за придвижване. При такива заболявания, каквито са с хроничен прогресиращ ход, несъмнено са налице болки и ограничено движение, но не е задължително ползването на помощни средства. Считам, че ползването на помощни средства е във връзка с тежката комбинирана травма.

Нямаме данни преди инцидента той да е ползвал помощни средства при предвижване, още повече, че той е работил тежък физически труд. От друга страна тези неща са в медицинската документация, която е приложена, от епикризата, която е от времето на пролежаване. Реално пострадалият може да не е знаел, че има такива изменения.

Простата не е в норма, описана е с размери 40/40 при норма около два, два и половина сантиметра на сегитален и вертикален размер. От друга страна, имаме тежка травма в областта на таза и то точно на лонното съчлинение, където непосредствено зад него се намира пикочния мехур. Нямаме данни за дренажни нарушения, които да водят до затруднено уриниране. При наличието на тези травми в областта на таза , аз считам, че нарушението при уриниране е във връзка с травматичното увреждане. Невъзможността за уриниране или трудното уриниране се дължи на травмата в областта на таза. Несъмнено има и проведено оперативно лечение за фиксация на тазовия пръстен с цел възстановяване целостта му, които допълнително оказват влияние върху пикочния мехур.

Изгладена лумбална лордоза - това изменение няма връзка с травмата и не се коментира във връзка с травматичните увреждания. Това си е някаква специфичност.

Разместването на прешлените назад считам, че е в резултат на възрастта, а не на претърпяната травма.

Дефектите и конкрементите са различни работи. Ако бяха отразили в епикризата, че е налице дефект на стената на пикочния мехур, щеше да се разглежда влиянието на травмата в 5 областта на лонното съчленение и на срамните кости. Явно не е повлияла, не е довела до дефект на стената, конкременти няма образувани или камъни нито в бъбреците, нито в пикочния мехур.