Решение № 112 от 08.07.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Исперих, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20233310100062 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявени са насрещни искове по чл.72, ал.2 от Закона за собствеността.

Производството е сезирано по постъпила искова молба вх.№ 269/24.01.2023г. от Ж. С. Ю. ЕГН – ********** и М. С. Ю., ЕГН – **********, и двете от село Йонково, община Исперих, област Разград, действащи чрез адвокат С. Д. от АК-Разград против Н. Ю. С., ЕГН – ********** и С. Ю. С., ЕГН – **********, двамата от село Йонково, община Самуил, област Разград, ул.*** № 37, с която молят съда да признае за установено по отношение на ответниците несъществуването на правото им на собственост върху 1/3 ид.части от поземлен недвижим имот, съставляващ У П И VII-304 от кв.27 по плана на с.Йонково, отреден за жилищно застрояване, целият с площ от 851 кв. м, ведно със застроената в него жилищна сграда с площ от 41 кв. м, с прилежащото й мазе с площ от 27 кв. м., подобрения и приращения, при граници и съседи: имоти с номера, както следват: № VI от кв.27, № VIII от кв.27, № XXX от кв.0, което им право било признато с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност – НА № 141, том III, рег.№ 4061, н.д. № 484/2021г. по описа на Нотариус с рег.№ 688 на НК, над 1/3 идеална част от имота, следваща му се по закон. Претендират за сторените в производството разноски.

От фактическа страна е посочено, че страните са съсобственици по наследство от Й.С.Ч. /Ю. С.ев Чолаков – техен дядо по бащина линия, починал на 09.06.1985 година на недвижим имот в село Йонково, ул.“*** № 7.

Ответниците имали друг имот в с.Йонково, в който живеели, а в имота, 1 предмет на настоящото дело, живеели родителите на ищците. След като починал баща им, в имота останала да живее тяхната майка. С ответника Н. С. поддържали добри отношения, което се променило след смъртта на майка им.

Ищците сочат, че винаги са заплащали данъците за имота съобразно идеалните си части в него. В началото на 2023г. ищцата М. Ю. се прибрала от Република Турция в България и установила, че имотът е заключен с катинар, разбрала че чичо и Н. се е снабдил с нотариален акт за еднолична собственост над целия имот и го е обявил за продажба. Ищците твърдят, че ответниците никога не са живели и владяли имота за себе си, не са информирали ищците, че имат намерение да завладеят имота и никога не са обсъждали въпроса за неговата съдба. С оглед оспорване правото на собственост на ищците над имота, в качеството им на наследници от ответниците, М. Ю. и Ж. Ю. завели настоящото производство, за да докажат правото си на собственост над 2/ 3 ид.части от процесният имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпили писмен отговор от ответниците Н.А. и Н.А. чрез адвокат В. К., с който считат предявения иск за частично недопустим, тъй като ищците твърдят, че са собственици общо на 1/3 ид.част от процесния имот, а претендират права върху 2/3 ид. части от имота. Считат, че искането им над размера на 1/3 ид.част е недопустимо, тъй като представлява претендиране на чужди права. Оспорват фактите изложени в исковата молба. Заявяват, че в процесния имот е живяла майката на ответниците до 2003г., когато същата е починала, след което никой не е обитавал този имот. Ответниците живеели в Турция, но през 2011 година се завърнали за постоянно в България и заживели в гр.Исперих. Поддържали добри отношения и с родителите на ищците. С течение на времето къщата запустяла и започнала да се руши. Покривът започнал да тече и да се наводняват стаите. Ответника разговарял няколко пъти с бащата на ищците и негов брат какво ще правят с къщата, но той само свивал рамене и казвал, че не може да отдели пари за ремонт. В началото на 2021г. къщата вече била полусрутена, дворът обрасъл. Другият брат на ответника и на бащата на ищците Исуф се бил изселил в Турция, починал, а децата му не идвали в България. В Кметството на с.Йонково посъветвали ответника Н. С. да посети нотариус във връзка с уреждане на документи, за да може да продаде имота.

Нотариусът му заявил, че с трима свидетели можело да се извадят документи на негово име. Ответникът това направил. Ответниците заявяват, че не оспорват обстоятелството, че ищците в качеството на наследници на неговия брат притежават общо 1/3 ид.част от имота, но тъй като те не живеят в България, било невъзможно да се съберат всички наследници и да продадат имота.

Ответниците твърдят, че през 2021 г. почистили целия двор от дървета и храсти, направили нов покрив на къщата, сменили прозорците и вратите с нова пластмасова дограма, подмазали ги. Направили нова тоалетна. За всички тези материали и труд заплатили 24000 лева, без да смятат разходите по почистването на мястото и труда, който са положили. В тази връзка заявяват, че ищците след като претендират че са собственици на общо 1/3 ид.част от имота, трябва да поемат и полагащата им се част от направените разноски за запазването на имота, а именно общо 8000 лева. Молят и да им бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска.

2

Постъпила е и насрещна искова молба вх.№ 336/ 29.01.2024г. от Нияз С. и С. С., двамата действащи чрез адвокат В. К., с която молят съда да осъди ответниците Ж. Ю. и М. Ю. да им заплатят сумата 8000.00лв. т.е. всяка от ищците по 4000.00лв., представляваща припадащата им се част от стойността на извършени от ответниците необходими разноски общо в размер на 24000.00лв. за запазане на процесният наследствен недвижим имот в село Йонково, област Разград.

От фактическа страна е посочено, че имотът е бил в много лошо състояние, обрасъл. Били изкоренени дървета, храсти, местото било почистено от ответниците, бил направен нов покрив, поставена била нова пластмасова дограма, били подмазани прозорците, вратите. В двора била изградена изцяло нова тоалетна.

В срока по чл.131 от ГПк е постъпил писмен отговор от Жюлиде Ю. и М.

Ю.. Двете не оспорват насрещната искова претенция нито по основание, нето по размер. Твърдят, че не са знаели за ремонтите и не са давали съгласие за тях. Страните не са успели да постигнат спогодба поради липса на парични средства у сестрите Ю.. Предлагат спогодба на насрещната страна като се признае, че Жюлиде Ю. и М. Ю. притежават 1/ 3 ид.част от имота и че ще заплатят на ответниците сумата от 8000.00лв. представляваща припадащата им се част от реализираните разноски за запазване на имота.

Не възразяват да се приемат писмените доказателства на насрещната страна. Нямат доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Техния процесуален представител моли за постановяване на решение при признание на исковата претенция. По насрещната искова молба не възразява исковете да бъдат уважени като на ответниците се присъдят суми съобразно припадащите им се идеални части в съсобствеността.

В съдебно заседание ответниците не се явяват. Техния процесуален представител моли за постановяване на решение при признание на исковата претенция до размер от 1/ 3 ид.част. По насрещната искова молба моли исковете да бъдат уважени съобразно признанието на ищците, като на доверителите му се присъдят суми съобразно припадащите им се идеални части в съсобствеността.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

Страните по делото са съсобственици по наследство от Й.С.Ч. /Ю. С.ев Чолаков – техен дядо по бащина линия, починал на 09.06.1985 година на недвижим имот в село Йонково, ул.“*** № 7. Ответника Н. С. е син на Йордан Чавдаров, а двете ищци са дъщери на починалият син на Чавдаров – С. Ю. С.

/починал на 16.03.2016г./.

Процесният имот е със следното описание : недвижим имот, съставляващ У П И VII-304 от кв.27 по плана на с.Йонково, отреден за жилищно застрояване, целият с площ от 851 кв. м, ведно със застроената в него 3 жилищна сграда с площ от 41 кв. м, с прилежащото й мазе с площ от 27 кв. м., подобрения и приращения, при граници и съседи: имоти с номера, както следват: № VI от кв.27, № VIII от кв.27, № XXX от кв.0 Видно от писмените доказателства представени по делото наследодателя Йордан Чавдаров е имал трима наследници – трима сина което налага извод, че всеки от тях има по 1/ 3 ид.част в наследственият имот останал след смъртта на наследодателя и неговата съпруга Асибе Чолак съобразно правилото по чл.5, ал.1 от Закона за наследството.

Следователно двете ищци като наследници на едното коляно притежават 1/ 3 ид.част в собствеността. В този смисъл следва да бъде уважен отрицателният установителен иск, че ответниците Н. Ймер С. и С. Ю. С. не са собственици на процесният недвижим имот до размер от 1/ 3 ид.част притежавана от двете ищци.

Няма оспорване от страна на ищците, че ответниците са реализирали разноски за запазването на имота в размер на 24000.00лв., като няма възражение ищците да заплатят на ответниците притендираната сума в размер на 8000.00лв. (съответстваща на 1/3 ид.част от имота) т.е. на всеки от ответниците сума в размер на 4000.00лв. съобразно нормата на чл.72, ал.2 в.в. чл.30, ал.3 от ЗЗД.

Налице е взаимно признание на исковите претенции.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Исковете са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени изцяло. Решението се основава на признанието заявено от насрещните страни и не следва да бъде мотивирано по същество.

Относно разноските, съдът счита в тежест на ищците следва да бъдат поставени реализираните от ответниците разноски в общ размер на 1420.00лв. вкл. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, а в тежест на ответниците – реализираните от ищците разноски в размер на 60.00лв. – заплатена държавна такса и държавна такса за удостоверение. Няма законова разпоредба въз основа на която разноските да бъдат намалени на половина, тъй като не е постигната и подписана спогодба, а разпоредбите касаещи постановяване на решение при признание на иска не сочат по-благоприятни последици при присъждане на разноските по делото. Не намира приложение и нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като именно снабдяването с нотариален акт за собственост над целия имот от страна на ответниците е причината за завеждане на делото.

Воден от горното и на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответниците Н. Ю. С., ЕГН – ********** и С. Ю. С., ЕГН – **********, двамата от село Йонково, община Самуил, област Разград, ул.*** № 37, несъществуването на правото им на собственост върху 1/3 ид.част от поземлен недвижим имот, съставляващ УПИ VII-304 от кв.27 по плана на с.Йонково, отреден за жилищно застрояване, целият с площ от 851 кв. м, ведно 4 със застроената в него жилищна сграда с площ от 41 кв. м, с прилежащото й мазе с площ от 27 кв. м., подобрения и приращения, при граници и съседи: имоти с номера, както следват: № VI от кв.27, № VIII от кв.27, № XXX от кв.0, притежавана по наследство от ищците Ж. С. Ю. ЕГН – ********** и М. С.

Ю., ЕГН – **********, и двете от село Йонково, община Исперих, област Разград, което право било признато в полза на ответниците Н. Ю. С. и С. Ю.

С. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност – НА № 141, том III, рег.№ 4061, н.д. № 484/2021г. по описа на Нотариус с рег.№ 688 на НК, и което надвишава 1/3 идеална част от правото на собственост в имота, следваща се на ответниците по закон.

ОСЪЖДА на осн. чл.72, ал.2 в.в. чл.30, ал.3 от ЗС Ж. С. Ю. ЕГН – ********** от село Йонково, община Исперих, област Разград ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ю. С., ЕГН – ********** и С. Ю. С., ЕГН – **********, двамата от село Йонково, община Самуил, област Разград, ул.*** № 37 сумата от 4000.00 /четири хиляди лева/, представляваща размера на припадащата и се част от стойността на извършени от ответниците необходими разноски общо в размер на 24000.00лв. за запазване на процесният наследствен недвижим имот в село Йонково, област Разград.