Решение № 4965 от 29.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4965 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Александър Ангелов

Петя Т. Стоянова Владимирова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20231100510208 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу разпореждане от 21.06.2023 г. по изп. дело № 20238600400797 на ЧСИ с рег. № 860, с което съдебният изпълнител е уважил частично искането на жалбоподателя за намаляване на разноските на взискателя по изпълнителното дело за заплатено адвокатско възнаграждение, както и съответно таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. В жалбата се посочва, че определеният от съдебния изпълнител размер на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство е над минималния, поради което и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е неправилно определена.

Жалбоподателят счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 200 лв., представляващи възнаграждението само за образуване на изпълнителното производство, като заплатеното от взискателя възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело не следва да се възлага в тежест на длъжника с оглед на конкретното развитие на производството. Освен това посочва, че при определяне на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ не следва да бъдат включвани разноските на длъжника за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство С.Г. не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че размерът на дължимите разноски за 1 адвокатско възнаграждение е определен в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждение се дължи както за образуване на изпълнителното производство, така и за осъщественото представителство, защита и съдействие от страна на адвоката на взискателя по делото.

Според съдебния изпълнител размерът на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ също е определен правилно въз основа на събраната сума по изпълнителния лист, към която следва да се прибавят и разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на събиране от длъжника, тъй като само дължимите авансови такси по изпълнението не се включват в размер на дълга при определянето на пропорционалната такса, но това не се отнася до разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на жалбоподателя и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист от 07.06.2023 г. въз основа на молба от 12.06.2023 г., подадена от адвокат – процесуален представител на взискателя С.Г.. С молбата е поискано и събирането на разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение на взискателя, като е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който тези разноските възлизат на 3 718 лв., като в договора е отбелязано, че сумата е заплатена от взискателя. В молбата за образуване на производството е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като освен това взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни действия (по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).

На 13.06.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до банката на длъжника (получено на 14.06.2023 г.). С писмо от 19.06.2023 г., получено при съдебния изпълнител на 27.06.2023 г. (т.е. в срока за доброволно изпълнение) банката го е уведомила, че е превела сумата по наложения запор.

Постъпването на сумата е установено и в констативен протокол от 29.06.2023 г., но следва да се приеме, че плащането е получено от съдебния изпълнител най-късно на 20.06.2023 г. с оглед датата на писмото от банката и обстоятелството, че със съобщение до банката от 21.06.2023 г. съдебният изпълнител е вдигнал наложения запор. На същата дата – 21.06.2023 г. – е постановено и обжалваното разпореждане, с което съдебният изпълнител частично е уважил възражението на длъжника по разноските по изпълнението, като е намалил тези за адвокатско възнаграждение на взискателя до 480 лв. и съответно таксата по т. 26 на Тарифата към ЗЧСИ.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното производство е елемент от редовността на молбата.

Следователно с направеното в молбата искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки взискателят, съответно процесуалният му представил, е извършил само едно общо процесуално действие – по образуване на изпълнителното производство. Също така следва да се съобрази и това, че изпълнителното производство е 2 приключило почти незабавно чрез плащане на сумата по запора от страна на банката, което е станало в срока за доброволно изпълнение. При това не е било необходимо и извършването на други действия, включително с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу застраховател, за който поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение в конкретния размер.

Следователно трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Както се посочи, в конкретния случай поначало е било ясно, че няма да е необходимо предприемането на допълнителни действия в производството, а освен това взискателят е възложил тази преценка на съдебния изпълнител. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая. Освен това, въпреки посоченото в мотивите на съдебния изпълнител по жалбата, по делото (изпълнителното и настоящото) не са представи доказателства за регистрацията на процесуалния представител на взискателя по ЗДДС, поради което няма основание при определянето на сумата за разноски за адвокатско възнаграждение да се включва и дължим ДДС.

В размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и който е основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, не следва да се включват направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Предмет на изпълнителното производство е вземането, което следва да бъде изпълнено принудително – което е обективирано в изпълнителния лист, поради което само това вземане определя материалния интерес в производството. Подобно на разноските в исковия процес, по които съдът се произнася, но които не се включват в предмета на съдебното производство (и поради това върху техния размер не се събира държавна такса), разноските по изпълнението също не представляват същински предмет на изпълнителното производство, макар и да се събират в него. Това положение изрично е установено по отношение на авансовите такси, заплатени от взискателя (забележка 4 към т.

26 на Тарифата към ЗЧСИ), но поради посочените съображения то е приложимо и за другите разноски по изпълнението, включително за разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение – те се събират в производството, но не се включват в предмета му, следователно не се включват и при определяне на материалния интерес, а оттук и на дължимата пропорционална такса.

Според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на 40 000 лв., заедно със законната лихва от 05.07.2017 г. до изплащането на сумата. Размерът 3 на законната лихва за забава към момента на извършеното плащане (20.06.2023 г.) възлиза на 24 458,66 лв. (определен чрез достъпните в интернет калкулатори на законна лихва). Така общият размер на паричната сума, върху която следва да се определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, възлиза на 64 458,66 лв. При това положение размерът на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ (с включен в него ДДС) възлиза на 4 558,02 лв. Следователно жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се определят на 200 лв., а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ – на 4 558,02 лв. (с ДДС).

По разноските:

Тъй като настоящото производство е такова по определяне на разноските, в него не следва да се определят и съответно дължат допълнителни разноски (подобно на производствата по чл. 248 ГПК, включително и при обжалване на определенията на съда), поради което на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 21.06.2023 г. по изп. дело № 20238600400797 на ЧСИ с рег. № 860 за определяне на разноските в изпълнителното производство, като НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя С.Г. на 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 4 558,02 лв. (с включен ДДС).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4