Определение № 85 от 26.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. София, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП срещу определение от 23.10.2023 г. на СГС, НО, 23-ти състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 2084/2023 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се твърди, че определението е неправилно, като се поддържа, че не са налице сочените от съда противоречия във внесения обвинителен акт. Прокурорът изразява несъгласие с възприетата от съда липса на описание в обстоятелствената част и диспозитива на внесения от СГП обвинителен акт на фактите, обуславящи съставомерността на деянията и участието на обвиняемите в тях. Счита, че обвинителната теза е била развита в пълнота във внесения обвинителен акт, респективно в пълнота са посочени фактите, срещу които всеки от подсъдимите следва да се брани. Ето защо е заявено искане за отмяна на протестираното определение с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Софийски апелативен съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложените в частния протест съображения и постановеното определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане 1 обвинителен акт, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1, във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, се явява неоснователен.

Съдебното производство е било образувано по реда на чл.247, ал.1, т.1 от НПК по внесен обвинителен акт от СГП, с който е повдигнато обвинение срещу А. С. Ж., Р. С. П., Н. П. М. и М. И. С. за извършени от тях престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2, вр. ал.2 от НК, спрямо А. С. Ж. за извършено от него престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6, пр.2 и т.7, вр. чл. 20, ал.3 и 4, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както и срещу Н. А. Д. за извършено от него престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6, пр.2 и т.7, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК. При решаване на въпросите по чл.248 от НПК и след като е отчел становищата на страните, съдът е възприел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, ограничили процесуалните права на обвиняемите и отстраними при ново разглеждане на делото от прокурора. Така на първо място, съдът е констатирал, че по отношение на подс. А. Ж., така описаното в обстоятелствената част на ОА поведение сочи на действия по образуване на ОПГ, което не съответства на посочената в диспозитива правна квалификация, касаеща участие в ОПГ. На свой ред, по отношение на обвиняемите П., М. и С. липсвала конкретизация на действия им, респективно в какво се изразява участието им в престъпната група, а така и по отношение на користната цел, като в тази насока представителя на държавното обвинение се е задоволил с общи формулировки и теоретични постулати относно това какво е ОПГ и кой може да е участник в него. На следващо място, относно повдигнатото спрямо А. Ж. и Н. Д. обвинение по чл.

255, ал.3 от НК, съдът е посочил, че е налице противоречие между твърдяното от прокуратурата от една страна, че ОПГ е създадена именно с целизвършване на данъчни престъпления, както и че обв. П., М. и С. са получавали облаги от дейността на Д.. Същевременно, по отношение на това обвинение, в обстоятелствената част изрично е посочено, че обв. Д. е извършител, а Ж.- подбудител и помагач, но за нито един от останалите трима участници в ОПГ, не е посочено да са участвали по какъвто и да е начин в извършване на данъчното престъпление. Не ставало ясно и по какъв начин 2 обв. Ж. е подбудил и подпомогнал обв. Д. в извършване на конкретното данъчно престъпление. В прокурорския акт, съдът е констатирал и противоречие относно датата на образуване, респективно приключване на дейността на ОПГ, доколкото в диспозитива се твърди, че ОПГ е била образувана на 01.01.2011г. и е действала до 29.08.2012г., а в обстоятелствената част е посочена различна дата на преустановяване дейността на престъпната група, по-конкретно 17.04.2012г.

Посочените изводи на съда, мотивирали прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, намират правна подкрепа и се споделят от въззивната инстанция.

Безусловното спазване на изискванията, посочени в разпоредбата на чл.

246, ал. 2 от НПК, освен, че се определя от императивния й характер и изчерпателно изброените обстоятелства, които следва да съдържа обвинителния акт, има важно значение и поради факта, че внасянето на обвинителния акт в съда определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на посочения/ите в него обвиняем/и, за престъплението, което е инкриминирано и във връзка с отразените фактически обстоятелства, така, както прокуратурата ги е приела за установени. Сред едни от обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обвинителния акт са фактическите данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление, за което подсъдимите лица са привлечени да отговарят и в тази връзка начинът и механизма на осъществяване на престъпното поведение.

Съгласно ТР № 2 от 2002 г.на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на посочване на факти от тази категория, съгласно цитираното по- горе решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Следователно, винаги, когато се преценява съдържанието на 3 обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените липси или непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия/ите в него.

В този смисъл, в обстоятелствената част на ОА следва да бъдат изчерпателно посочени фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното производство. Освен достатъчни да обосноват фактическото обвинение, изложените факти следва да са непротиворечиви, за да бъдат ясни за обвиняемия/мите и да не създават възможност за различна интерпретация и преценка. Спазването на това изискване е задължително, защото по този начин с обвинителния акт се посочват границите, в които протича процеса по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване по чл. 102 НПК. Неизпълнението на това задължение винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия/ите в съдебната фаза на процеса. Едновременно с това, липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно и прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на всяко деяние предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на базата събрания доказателствен материал, дали твърдяните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани.

Така, на първо място, по отношение на описаното в обстоятелствената част на ОА поведение на обв. Ж., резонно е посочено от решаващия съд, че от така използвания от държавното обвинение словесен подбор и описание, действията на обвиняемото лице сочат на активна дейност по образуване на ОПГ- същият известно време обмислял идеята за печалба на парични средства чрез използване на неистински данъчни документи, набелязал е лицата, посредством които е могла да бъде постигната тази цел, впоследствие е инициирал срещи с всеки един от тях поотделно, предлагайки им да се включат в схемата/виж л.2-5 от ОА/.

Относно участието на обв. П., С. и М. в престъпното сдружение, правилно е било отбелязано, че е налице пълно отсъствие на яснота в какви конкретни действия се е изразявало участието на всеки от тях. Видно от 4 прочита на обстоятелствената част на ОА, на л.3 е посочено, че обв. Ж. се сетил, че неговите познати Р. П. и Н. М. имат възможност да осигурят първоначално финансиране на закупуването на желязо, а М. С. имал възможност да осигури малоимотни лица с ниско образование, които срещу скромна парична сума да подпишат документи и да станат формални собственици на фирмите, чрез които желязото щяло да се препродава. Неясно остава обаче, как и по какъв начин П. и М. са финансирали закупуването на желязо, респективно кои са малоимотните лица, които е подсигурил С., на кои фирми формално са станали собственици. Вместо това, като се е задоволил с изложение на общи теоретични съждения относно това какво представлява ОПГ, според легалната дефиниция на чл. 93, т.20 от НК/л.5-6 от ОА/, държавният обвинител единствено е посочил, че след като на 01.01.2011г. на територията на РБ, гр. София е била сформирана ОПГ с участници- А. Ж., Р. П., Н. М. и М. С., същите започнали да извършват съгласувани по между си действия, съобразно предварителната им уговорка.

Какви са били тези съгласувани действия, видно от прочита на обвинителния акт, остава непонятно. На л.7 от ОА бегло е упоменато, че през инкриминирания период тримата обв. Ж., П. и М. извършвали дейност, съобразно предварителната им уговорка- осигурявали финансиране и сключване на договори с фирми, които влагали стоката – желязо в производство, като в същото време подпомагали и организирането на фиктивни доставки до фирма „Метал Груп Инженеринг“ ЕООД. Как се е осъществявало това финансиране, кои са лицата, от чието име са били регистрирани търговски дружества, кои са тези дружества, не става ясно. В този смисъл, липсата на точно и ясно описание на фактите, които обуславят съставомерността на извършените от обвиняемите лица деяния, осезаемо накърнява правото им на защита, като не им позволява да се защитават пълноценно в съдебната фаза на наказателния процес.

На свой ред, правилна и законосъобразна се явява констатацията, направена от първоинстанционния съд относно наличното противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на ОА касаещо датата на преустановяване дейността на ОПГ, като в обстоятелствената част е посочена за крайна дата- 17.04.2012г., а в диспозитива- 29.08.2012г. Очевидно последното се дължи на фактическа грешка, но горното несъответствие следва да бъде санирано, защото създава неяснота и противоречие в 5 прокурорската теза относно съставомерните признаци на деянието.

Тези и останалите коментирани в първоинстанционния съдебен акт пороци, залегнали в обвинителния акт, следва да бъдат надлежно отстранени.

Предвид изложеното, САС намира, че подадения протест следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал.2 НПК, Апелативен съд- София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 23-ти състав, постановено в разпоредително заседание, проведено на 23.10.2023г. по НОХД № 2084/2023 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.