Решение № 7830 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7830 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100108349 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. К. П., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр. **** - адв. А. М., срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 200 000 лева обезщетение за незаконно обвинение по досъдебно производство №36/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Ловеч, пр. пр. №2795/2019 г, по описа на ОП – Ловеч, за извършени престъпление по чл. 143, ал. 2, пр. 1. вр. с ал. 1. вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6. пр. 4 от НК, както и престъпление по чл. 313, ал. 1. вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, наказателното производство по което е било прекратено с постановление, влязло в сила на 28.03.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 28.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 12.02.2020г. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №36/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел - Ловеч, пр. пр.

№2795/2019 г, по описа на ОП - Ловеч, като прокуратурата претендирала той да е извършил престъпление по чл. 143, ал. 2, пр. 1. вр. с ал. 1. вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6. пр. 4 от НК, както и престъпление по чл. 313, ал. 1. вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С постановление на зам. окръжен прокурор от 14.02.2020 г., по цитираната преписка било постановено „задържане в ареста при Затвора - Ловеч“, за срок от 72 часа, считано от момента на привличането на Й. П., в качеството му на обвиняем. На 17.02.2020 г. с определение на съда по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за 1 неотклонение „Задържане под стража", която след обжалване от негова страна е изменена от Окръжен съд -Ловеч в „домашен арест", с определение от 21.02.2020 г. Няколко месеца покъсно, с определение от 10.04.2020 г., Ловешкият районен съд, изменил мярката за неотклонение „Домашен арест", по отношение на ищеца, в по-лека - „Подписка“.

На 04.11.2022 г. с Постановление за привличане в качеството на обвиняем. Окръжна прокуратура - Ловеч, прецизира и разширява обвиненията, които претендира Й. П. да е извършил, а именно: по чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 142. ал. 2. т. 6. вр. с чл. 26. ал. 1 от НК, както и по чл. 313, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.

С постановление от 03.08.2023 г. наказателното производство е частично прекратено относно повдигнатите обвинения по: чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 142. ал. 2, т. 6. вр. с чл. 26, ал. 1 от НК-поради несъставомерност на деянието;

- но чл. 339, ал. 1 от НК - поради недоказаност на обвинението

Първоначално районният съд е отменил това постановление и е върнал делото на прокуратурата, но окръжният го е потвърдил в частта, касаеща обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК. Така производството се е върнало на прокуратурата по останалите обвинения.

В изпълнение на указанията на ОС – Ловеч, районната прокуратура преквалифицирала обвинението към Й. П. по чл. 214, ал. 1. вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал.

1 от НК.

С постановление от 20.12.2024 г. наказателното производство е било частично прекратено относно повдигнатото обвинение по чл. 214, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК тъй като същото е несъставомерно. РС – Ловеч отменил постановлението като незаконосъобразно и върнал делото на РП - Ловеч. Окръжен съд - гр. Ловеч, с Определение №141 от 28.03.2025 г. отменил това определение на районния съд и е потвърдил постановлението от 20.12.2024 г. на РП – Ловеч, като това определение е окончателно.

Така от привличането на ищеца като обвиняем до окончателното прекратяване на наказателното производство срещу него са изминали 5 години и 1 месец. През целия този период Й. П. е преживял силни болки, страдания, стрес, нервно напрежение, тревожност, безпокойство и страх, които усещал и към настоящия момент. Преживеният от Й. П. стрес е повлиял негативно на емоционалното и здравословното му състояние, на самочувствието, на социалния му статус, на нормалното общуване с колеги, близки, приятели и роднини.

Наказателното производство било медийно разгласено и така станало достояние на неограничен брой хора, което е засилило изпитваните от ищеца негативни емоции. От това разгласяване той придобил прякор, с който е известен в цялата общественост.

По време на образуването на производството ищецът е бил служител на МВР сектор Пътна полиция – Ловеч. Името на Й. П. е било свързано със сфера на дейност, в която са налице по-високи обществени очаквания и отговорности, свързани именно със законността, което е допринесло за по-тежкото изживяване на всички съпътстващи го емоционални страдания.

2

С оглед на всичко това моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Претендира на правените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Ответникът твърди, че претенциите на ищеца за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са недоказани. Недоказани били твърденията за накърняването на честта и доброто име на ищеца, вследствие на процесното обвинение. Смята, че доброто име не е благо, присъщо на всяка личност, а подлежи на доказване, че е било налице преди обвинението, каквито доказателства липсвали. Твърди, че както следствените органи, така и наблюдаващия прокурор са действали в съответствие със закона и в рамките на предвидените в НПК процесуални способи за събиране на доказателства с оглед доказване на извършено престъпно деяние и процесуални способи за конституиране фигурата на обвиняем. Липсвали доказателства за твърденията на ищеца, че трудовата му дейност е била препятствала от повдигнатото обвинение. Прокуратурата не смята, че следва да отговаря за медийното отразяване на случая на ищеца. На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 200 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Оспорва и претенцията за законна лихва, каквато смята, че не се дължи с оглед неоснователността на главната претенция.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от дадената от страните правна квалификация. В процесния случай съдът намира, че e предявен един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно константната съдебна практика искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ако лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното задържане под стража. В този смисъл е т. 13 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС на РБ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че искът е недопустим, защото наред с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е налице и предявена претенция по чл. 6 , § 1 ЕКПЗЧОС, т.е по чл.2б от ЗОДОВ, но не е изчерпана административната процедура, предвидена в ЗСВ. В случая е предявен само иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Когато са налице предпоставките на закона, този иск дава защита и на нарушеното право за разглеждане и 3 решаване на делото в разумен срок. Това обаче не е отделен иск, за който да е необходимо да се изчерпи административната процедура по глава „III” от ЗСВ. Затова съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан.

По основателността:

От приетите по делото писмени доказателства се установяват твърденията на Й. П. в исковата му молба, че на 12.02.2020г. той е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №36/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел - Ловеч, пр. пр.

№2795/2019г., по описа на ОП – Ловеч. С постановлението срещу ищеца е формулирано обвинение в извършването на престъпление по чл. 143, ал. 2, пр. 1. вр. с ал. 1. вр. с чл. 142, ал. 2, т. 6. пр. 4 от НК, както и престъпление по чл. 313, ал. 1. вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 14.02.2020г. постановлението е било връчено на ищеца. На същата дата му е взета мярка за неотклонение задържане под стража за срок от 72 часа.

На 17.02.2020г. с определение на Ловешкия районен съд по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". Й. П. е обжалвал това определение и Окръжен съд -Ловеч е изменил мярката му в „домашен арест", с определение от 21.02.2020г.

След това, на 10.04.2020г., Ловешкият районен съд е изменил мярката за неотклонение „Домашен арест", по отношение на ищеца, в по-лека - „Подписка“.

На 28.09.2020 г. от досъдебното производство са отделени материали, по които е образувана нова преписка за извършено престъпление по чл. 253 и чл. 255 от НК.

На 04.11.2022г. Й. П. отново е привлечен в качеството на обвиняем, вече за следните престъпления: по чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 142. ал. 2. т. 6. вр. с чл. 26. ал. 1 от НК, както и по чл. 313, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.

С постановление от 03.08.2023 г. на прокурор в РП-Ловеч, наказателното производство е частично прекратено относно повдигнатите обвинения по:

- чл. 143, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 142. ал. 2, т. 6. вр. с чл. 26, ал. 1 от НК-поради несъставомерност на деянието;

- чл. 339, ал. 1 от НК - поради недоказаност на обвинението

Това постановление е било обжалвано от ищеца. След развилото се съдебно производство постановлението е било потвърдено в частта, касаеща обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, а в останалата част делото върнато на прокуратурата с указания.

Районната прокуратура е преквалифицирала обвинението към Й. П. по чл. 214, ал. 1. вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Впоследствие, с постановление от 20.12.2024г. е прекратила наказателното производство в тази му част, тъй като същото е несъставомерно.

Първоначално РС – Ловеч е отменил постановлението като незаконосъобразно и върнал делото на РП – Ловеч, но след това Окръжен съд - гр. Ловеч, с окончателно Определение от 28.03.2025 г. е потвърдил постановлението за прекратяване на РП – Ловеч.

Липсват доказателства за това производството да е било прекратено и по отношение на обвинението в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

Между страните не се спори, а се установява и от приетата по делото заповед за налагане на наказание „уволнение“, че към момента на започване на процесното производство ищецът е бил служител на МВР сектор Пътна полиция – Ловеч. Той е бил такъв до уволнението му на 15.04.2020г., което е във връзка с дисциплинарни нарушения, различни от тези, за които е водено наказателното производство.

4

Видно от приетите по делото извадки от статии е, че случаят е бил широко медийно отразен.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че в резултат на привличането му в качеството на обвиняем и воденото срещу него наказателно производство, при ищеца Й. П. са били породени емоционални проблеми. Той е преживял продължителни, умерено изразени негативни емоционални състояния (на притеснение, тревожност, напрегнатост), а също така психосоматичен дискомфорт (нарушение на съня, повишено кръвно налягане, намалена енергия) и ограничения в психосоциалното функциониране.

Тези негативни преживявания вещото лице условно разделя по продължителност като остри (на задържането и първите седем - осем дни); умерени, свързани с периода на домашен арест (около два месеца); по-леки, до прекратяване на делото (пролетта на 2025г.) и остатъчни. Воденото срещу ищеца производство е довело до трайно усещане у него за нарушен авторитет и социално отхвърляне. То е повлияло негативно на контактите му с околните и изпълнението на социалната му роля, както поради повишена сензитивност, нежелание за общуване, понижен толеранс към неприемане и бърза фрустрация, така и поради чувство за отхвърляне и трайно накърнена репутация. Въпреки това при изследването си експертизата не е установила нарушения в смисъла на разстройство.

Разпечатката съдържа 46 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b02ac29-ddae-4748-8dbd-6e24c0e00335