Решение № 19638 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19638 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110128235 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана от „ФИРМА“ АД срещу Е. Р. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.24 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12 252,11 лева – главница, формирана от сбора усвоената сума по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 13.11.2014г., в размер на 7 823,32 лева, и капитализираната в съответствие с т. 10.2 от ОУ лихва в размер на 4 428,79 лева, начислена през гратисния период, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2024 г., до окончателното изплащане, 2 470,49 лева – договорна лихва за периода 28.07.2021 г. до 14.05.2024 г., 342,77 лева – лихва за забава за периода 28.07.2021 г. до 14.05.2024 г.

Ищецът твърди, че на 13.11.2014 г. между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти, по силата на който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 78 233,20 лева за заплащане на обучение, със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който е от датата на първото усвояване до изтичане на една година от провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план по специалността. Било уговорено първата падежда дата да бъде на 28.07.2021 г. Твърди, че кредитът следвало да бъде усвояван на части, като на 14.11.2014 г. била усвоена сумата от 7 823,32 лева. Сочи, че кредитополучателя следвало да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 7 %. Излага твърдения, че съгласно чл.10.2 от общите условия по договора лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително и в гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Твърди, че съгласно т.17.1 от общите условия, при забава на плащането на падеждата дата, която била 28-мо число на месеца, вноската се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта.

Сочи, че към подаване на исковата молба не били заплатени 34 месечни вноски, с общ размер на просрочията от 4 836,83 лева. Направено е изявление, че с връчване на препис от исковата молба да се счита, че банката е упражнила правото си по т. 17.2 от общите условия да обявяви кредита за предсрочно изискуем в пълния му неизплатен остатък, поради непогасяване на месечните погасителни вноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен 1 представител – адв. В. С., с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти от 13.11.2014 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД и Е. Р. Н., въз основа на който се установява, че между страните е налице облигационно отношение, по което кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78 233,20 лева, със срок на издължаване на кредита – 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. В чл. 2 от договора е дефинирано понятието „гратисен период“, като същият обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Уговорено е още, че кредитополучателят следва да заплаща и фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % месечно.

От приложените по делото общи условия към договора, подписани на всяка страница от кредитора и кредитополучателя, се установява, че в т. 10.1 между страните било уговорено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно.

Представено е уверение с изх. № 273/13.10.2014г. от М.У. – гр. П., от което се установява обстоятелството, че за зимния семестър на 2014/2015 г. Е. Р. Н., с факултетен № ***, бил студент в специалност дентална медицина, първа година, при редовна форма на обучение в М.У. - П., като периодът на обучението бил 6 години, а като краен срок полагане на последния държавен изпит била определена датата 30.06.2020 г.

По делото е приложен погасителен план към 30.06.2021 г., съгласно който ответникът следвало да заплати 120 вноски, от които 119 в размер на 142,25 лева и една последна изравнителна вноска от 143,53 лева, като изискуемостта по първата вноска настъпвала на 28.07.2021 г., а на последната – на 28.06.2031 г.

Съгласно извлечение от счетоводните книги на „ФИРМА“ ЕАД от договорения кредит в размер на 78 233,20 лева била усвоена сумата 7 823,32 лева. Съгласно извлечението общият размер на дължимите суми по кредита следи изтичане на гратисния период е в размер на 15 065,37 лева, от които 12 252,11 лева – главница, представляваща сбор от усвоената сума 7 823,32 лева и 4 428,79 лева - капитализираната лихва, както и 2 470,49 лева – договорна лихва, дължими за периода 28.07.2021 г. – 14.05.2024 г., и 342,77 лева – лихва за забава за периода 28.07.2021 г. до 14.05.2024 г.

Видно от заключение по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено то страните, била усвоена само първата вноска по кредита на 14.11.2014 г. в размер на 7 823,32 лева.

След като посочената сума постъпила по сметка на ответника, на 14.11.2014 г. били изтеглени 3 918,00 лева, а на 20.11.2014 г. – 2 938,50 лева и 947,52 лева, като след банковите операции по сметката останала сумата 0,01 лева. Експертът пояснява, че към 28.07.2021 г. – първата падежна дата след изтичане на гратисния период, общият размер на предоставения и усвоен кредит бил в размер на 12 252,11 лева, включваща усвоената първа вноска от 7 823,32 лева и капитализираната възнаградителна лихва, начислена за периода 14.11.2014 г. до 27.06.2021 г.

От експертизата се установява, че към датата на депозиране на исковата молба – 16.05.2024 г. по кредита била погасена възнаградителна лихва в размер на 0,01 лева – остатъка по сметката след изтегляне на сума по първия транш, като ответникът не е внасял никакви суми за погасяване на задължението си. Към датата на депозиране на исковата 2 молба били просрочени 34 вноски с падежи от 28.07.2021 г. до 28.04.2024 г., на обща стойност 4 836,83 лева, от които 2 406,84 лева – главница, и 2 429,97 лева – възнаградителна лихва. Съгласно заключението към датата на депозирана не исковата молба размерът на непогасените задължения по договора за студентски кредит от 13.11.2014 г. е 15 065,35 лева, от които 12 252,11 лева – главница, включваща падежиралите вноски от 2 406,86 лева и 9 854,25 лева – предсрочно изискуема главница, 2 470,47 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.06.2021 г., с падеж на първата вноска 28.07.2021 г. до 14.05.2024 г., като е изключена капитализираната лихва, и 342,77 лева – обезщетение за забава, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 14.05.2024 г.;

Вещото лице е изчислило и размера на непогасените задължения към датата на връчване на препис от исковата молба на ответника – 01.04.2025 г., които са 16 062,06 лева, включващи 12 252,11 лева - главница, представляваща сбор от 3 185,55 лева – падежирали вноски, и 9 066,52 лева – предсрочно изискуеми; 3 223,28 лева – възнаградителна лихва за периода 28.06.2021 г. с падеж на първата вноска 28.07.2021 г. до 01.04.2025 г., както и 586,67 лева – обезщетение за забава, начислена за периода от 28.07.2021 г. до 01.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.24 ЗКСД и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл.24 ЗКСД е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1) че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за студентски кредит, 2) изпълнение на задълженията на кредитодателя по него, по силата на който договор за кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, ведно с възнаградителна лихва, а на ответника е да докаже, че дължимите суми са погасени.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Към момента на сключване на процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 13.11.2014 г. е действал Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), както и Закон за потребителски кредит, обн. с ДВ бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Съгласно чл. 17, ал. 5 ЗКСД по отношение на процесното твърдяно от ищеца правоотношение намират приложение разпоредбите на чл.

143 - 148 ЗЗП.

Съдът намира, че при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.

Съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 28.11.2013 г. Съдът намира, че процесният договор е валиден и е породил желаното от страните правно действие, с изключение единствено на т. н. клауза за капитализиране на лихвите към главницата в гратисния период от време, тъй като съгласно чл. 17, ал. 5 ЗКДС за договора за кредит по този закон се прилагат правилата, визирани в чл. 143-148 ЗЗП. Нищожността на една клауза от договора по правило не влече нищожност на целия договор.

Процесният договор не противоречи на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗКДС, тъй като последният съдържа всички реквизити, установени в разпоредбата на чл. 7 ЗКСД, като следва да се вземе предвид и обстоятелството, че типовият договор се сключва между 3 банката - кредитодател и Министъра на образованието и науката, като последния урежда правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа - арг. чл. 6, ал. 1 ЗКСД.

Законът за кредитиране на студенти и докторанти регламентира правилата на банковите заеми, отпускани с държавна финансова подкрепа на студенти и докторанти.

Специализацията на този вид целево кредитиране отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна на банките кредитодатели. В този контекст понятието лихва, въведено в чл. 20, ал. 1 ЗКДС следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на закона, определена в чл. 2. Ето защо приложимите банкови правила за капитализиране на лихвите, съответно за анатоцизма на лихвите, не намират приложение към тази група банкови заеми. Предоставяната от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото кредитиране за обучение на студентите и докторантите следва да отговаря на принципите за правна сигурност и запазване конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на неоправдано икономическо предимство в отклонение на целите, преследвани от държавната подкрепа. Разпоредбите на чл. 20-24 ЗКДС са своеобразна гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в повече от допустимото, като надхвърля сбора от отпуснатите средства и лихвата дължима за срока от кредита. Понятието сбор не допуска банките да добавят начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране води до увеличаване на дълга и до нарушаване законоустановения предел на лихвата не повече от 7% (чл. 20 ЗКДС), а това изправя пред несигурност както държавата, така и студентите и докторантите. Принципът за правна сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл. 12, чл. 17 чл. 20 ЗКДС, определя ex lege за недействително всяко изместване на определения в този закон режим на задълженията в посока на тяхното нарастване. В този ред понятието за сбора от отпуснатите средства и лихвата за срока от кредита изведено в чл. 24 ЗКДС не допуска приложение на правилата за капитализация на лихвата към размера на отпуснатия кредит, нито на правилата за анатоцизъм на лихвата. Тоест разместване на стойности в полза на банката кредитираща студенти и докторанти за сметка на последните и на държавната гаранция, противоречи на особените повелителни правила, въведени в обществен интерес със ЗКСД и следва да бъде отказано като неоснователно.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9b026825-5aba-498a-83f7-2112e815a96d