Решение № 249 от 09.08.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. гр. Червен бряг, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100270 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК Постъпила е искова молба от "АГРОМИО" ООД, ЕИК ........, представлявано от А.Ж., със седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. „....." № 32, ет. 3, ап. 5, подадена чрез адв. Х. Т. – пълномощник против ЕТ „.........“, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: общ.

Червен бряг, с. Д*, ул. ......... № 1. В същата се твърди, че ищецът е подал заявление по чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „.........“ за парично вземане за сумата 21 130.80 лева с вкл. ДДС (двадесет и една хиляди сто и тридесет лева и осемдесет ст.) - главница и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и направените в производството разноски. По подаденото заявление e образувано ч.гр.д.

855/2022 г. по описа на PC - Червен бряг и е издадена заповед за изпълнение за посочените в него суми, която е връчена на ответника. Ищеца на 01.11.2022 г. получил съобщение от съда, с което е уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника. С оглед депозираното възражение за ищеца възникнал правен интерес от завеждане на настоящото дело. Посочва се в исковата молба, че ответникът ЕТ „.........“ е земеделски производител, с който ищецът има търговски взаимоотношения. Във връзка с отправено от последния искане „АГРОМИО" ООД е изготвило заявка № AZ2021052/21.06.2021 г. и е доставило на ЕТ „.........“ следните стоки за нуждите на дейността му, а именно:

1. NUTRIGREEN AD 10L 50% аминокиселини (45 разфасовки по 10 л - 450 литра);

1

2. MOLYSTAR 1L 12% Мо (38 разфасовки по 1 л - 38 литра);

3. 3.BOROGREEN L 10L 11% В, регистриран в биологичното производство (10 разфасовки по 20 л - 200 литра);

4. MAGNESIOGREEN ACTIVATED BIO 25kg 15,5% Mg + 31% S (10 разфасовки по 25 кг - 250кг);

5. CARRIER Zn 10L 10% Zn (13 разфасовки no 10 л - 130 литра);

6. CHEMILON Protect-N 5L Инхибитор на уреа за (10 разфасовки по 5 л - 50 литра).

Посочените стоки, предмет на заявката, са били изпратени от „АГРОМИО" ООД с пратка до фирма Еконт с товарителница № 1050433706870/22.06.2021 г. и доставени на ответника на посочен от него адрес до офис на Еконт - гр. Червен бряг, където същият е приел без забележки стоката. За получаването на стоката е бил изготвен приемо-предавателен протокол от 22.06.2021 г. и е била изготвена обратна разписка за същата пратка. След предаване на стоката е била изготвена проформа фактура № PF00000429/22.06.2021 г. на стойност 21 130.80 лв., отразяваща стойността на стоката и включената търговска отстъпка, която фактура търговецът бил получил, с краен срок за плащане 29.06.2021 г. В указания срок ЕТ „.........“ не е заплатил стойността на получената стока. По тази причина от страна на „АГРОМИО" ООД били отправени няколко покани до длъжника за изплащане на дължимата сума, но до настоящия момент той не е изпълнил задължението си да заплати посочената сума за доставените му стоки. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 1 от ГПК че ЕТ „.........“, с ЕИК ..... дължи на „АГРОМИО" ООД сумата от 21 130.80 лева с вкл. ДДС (двадесет и една хиляди сто и тридесет лева и осемдесет ст.) - главница представляваща дължимо и неизплатено парично задължение за доставената му стока, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да им бъдат присъдени заплатените по настоящото дело такси, разноски и адвокатско възнаграждение. С Решение № 209/28.06.2023г. постановено по гр. дело № 1125/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „.........“, ЕИК .....

НЕ ДЪЛЖИ на "АГРОМИО" ООД, ЕИК ........, сумата от 21130.80 лв. - главница, за извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане. Срещу Решението е подадена Въззивна жалба с вх. № 3684/22.08.2023 г. С Решение № 507/22.12.2023 г., постановено по в.гр.дело № 695/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е ОБЕЗСИЛИЛ съдебното решение на първоинстанционния съд и е ВЪРНАЛ делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по предявения с исковата молба положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, като приема, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск – основание за недопустимост, съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК. Образувано е гр. дело № 270/2024 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Съдът в изпълнение на задълженията си по чл.131 от ГПК е разменил книжата по делото, като в определения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от 2 страна на ответника. Няколко дни преди датата на насроченото о.с.з. е постъпило писмено становище с вх. 2745/06.06.2024 г. от ЕТ „.........“, с което е заявил да се даде ход на делото в негово отсъствие, тъй като няма възможност и не е упълномощил представител и организирал защитата си. Помолил е да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел, който да удостовери, че процесните продукти се намират неупотребени и на съхранение в складово помещение.

В съдебно заседание ищецът – редовно призован се представлява от адв. Х. Ц. Т. от САК, който поддържа депозираната искова молба и предявените с нея искове.

В съдебно заседание ответникът – редовно призован, не се явява представител.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното: Видно от фактура № PF00000429/22.06.2021 г., същата е издадена от ищеца на ответника за сумата 21130.80 лв. с ДДС. В същата е отбелязано, че падежът е на 29.06.2021 г. От Приемо-предавателен протокол от 22.06.2021 г. и приложената към него обратна разписка от 23.06.2021 г. се установява, че ищецът е предал на ответника посочените във фактурата стоки. От приложеното ЧГД № 12/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг е видно, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3526 от 30.08.2022 е издадена Заповед № от 02.09.2022 г. Съгласно последната ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 21 130.80 лв. - главница, дължима за извършена доставка на стоки, ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 422.62 лв., представляваща държавна такса и сумата 1000.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ответникът в законоустановения едномесечен срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение - вх. № 3701/15.09.2022 г. С разпореждане № 616 от 27.09.2022 г., на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че между страните е сключен договор за търговска продажба на стоки, за което е издадена фактура № PF00000429/22.06.2021 г. за сумата 21130.80 лв. с ДДС. Ищецът предал описаните в тях стоки на ответника, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 22.06.2021 г. Ответникът не изпълнил задълженията си по процесния договор за покупко-продажба и това наложило започване на заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора: Предявената положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане, възникнало поради неизпълнение на неформален договор за търговска продажба на стоки, признат в заповедно производство по реда на чл.

410 от ГПК, и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК. Освен това, съдът приема, че предявеният иск е основателен по следните съображения:

При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, а именно 3 неформален договор за търговска продажба на стоки. Съгласно същия, ищецът, действащ в качеството на продавач, е продал на ответника, действащ в качеството на купувач, стоки, за което е била издадена фактура № PF00000429/22.06.2021 г., Стоките - предмет на процесната фактура са реално доставени на ответника. Това се установява от съставения Приемопредавателен протокол от 22.06.2021 г., удостоверяващи предаването на стоките от ищеца на ответника. В тази връзка съдът не възприема направените възражения от ответника, че стоките не са искани от него /заявка № AZ2021-052/21.06.2021 г./, че няма договори и уговорки между него и ищеца да ползва техни препарати. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 21 130.80 лв. - главница, дължима за извършена доставка на стоки ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане

По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в исковото и в заповедното производство. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на сумата 1422.62 лв., както и направените разноски в исковото производство в размер на сумата 3252.62 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕТ „.........“, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: с. Д*, обл. Плевен, ул. „.........“ № 1, представляван от Н***, че вземането на "АГРОМИО" ООД, ЕИК ........, представлявано от А.Ж., със седалище и адрес на управление:

4 гр. Р*, ул. „....." № 32, ет. 3, ап. 5, за сумата от 21 130.80 лв., дължима за извършена доставка на стоки, за което е издадена проформа фактура № PF00000429/22.06.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подавена на заяврението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане СЪЩЕСТВУВА.