Решение № 507 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502554 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260289/14.05.2024г, постановено по гр.д.№ 8952/2019г по описа на СГС, е отхвърлен предявеният от К. И. К., ЕГН **********, против С. Л. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на С. Л. И., че К. И. К. е собственик на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ / парцел/ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на поземления имот: София, район Овча купел, кв. ***, ул. „***“ N 8-6, с площ по скица № 15-17124321.03.2018 г. 764 кв. м., а по титул за собственост /нотариален акт/ 787 кв.м., с номер по предходен план /съгл. Скица № 15-1 71243-21.03.2018 г./ № 10, квартал № 48, парцел № XIII, при съседи: ***, ***, ***, ***;

АПАРТАМЕНТ, разположен на целия първи етаж на жилищна сграда - югозападен близнак, находяща се в гр. София, район Овча купел, кв. ***, ул. „***“ № 8, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ 126 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се зад гараж с площ 19 кв. м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се на трети етаж с площ около 15 кв.м.; и ГАРАЖ, находящ се в югозападната част на сградата с площ 31 кв.м., придобит по давност, като неоснователен и недоказан. Осъден е К. И. К. да заплати на С. Л. И. разноски за адвокатски хонорар от 1 400 лв.

Решението е обжалвано от К. И. К., чрез адв. Ал.Л. от САК, с доводи, че е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява, че съдът не е установил правилно фактите по делото. Позовава се на ТР № 1/6.12.2012г по т.д.№ 1/2012г на ОСГК на ВКС, с което е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от 1 наследяването, като в случаите, при които единият от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот, но когато е владял своята идеална част и е държал вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита оборена, като и при какъвто и юридически факт да произтича съсобствеността , е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чужди идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

Поддържа, че по делото са налице конкретни доказателства, от които се установява, че е манифестирал по отношение на ответницата и нейния праводател /баща й/ намерението си да свои съсобствения имот. Относно апартамента на първия етаж сочи, че го е завладял още по времето по което брат му е бил жив, демонстрирал е по отношение на всички анимуса да свои имота, като брат му не се е противопоставил на неговото владение, което е било спокойно и несмущавано. Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

Ответницата С. Л. И., представлявана от адв.В. К. от САК, е оспорила въззивнана жалба. Сочи, че Л. К. не е губил интерес към имота, изградил е отоплителна инсталация, декларирал го е, плащал е данъци. Ищецът е ползвал първия етаж на сградата след смъртта на родителите им със съгласието на брат си Л., който е имал друго жилище, където е живял.

Ищецът е декларирал и заплащал данъци за втория етаж и не е спорил относно собствеността на първия етаж, не е декларирал спрямо Л. К. намерението си да владее имота, не е отблъсквал негови претенции, за което се позовава на свидетелските показания на Д. К., съпруга на ищеца, която е дала показания, че достъп до имота е имал Л., който е ходел навсякъде, из цялата къща е влизал, не е бил ограничаван от всички етажи и е имал ключ, като и другите свидетели са свидетелствали, че Л. е посещавал имота в периода 20122013г. Лошото му здравословно състояние не е дало възможност на Л. да посещава имота и да се грижи за него след 2013г. След 2016г ответницата е търсила чичо си, изпратила му е нотариални покани за осигуряване достъп до имота. Поддържа, че ищецът не е доказал, че е владял 10 години, тъй като не може да се установи начален момент на владението.

По отношение на исковата претенция за придобиване на гараж в югозападната част на сградата сочи доводи, че също е неоснователна, тъй като от свидетелските показания е установено, че Л. К. е ползвал гаража и двора за ремонт на автомобили до 2012г и никой не му е пречил, което се отнася и до придобиване на идеални части от поземления имот, за което свидетелката К. е посочила, че е влизал, отварял си е гаража, целият имот е бил пълен с железа и не са му пречили. Относно ползването на първия етаж от ищеца и на втория етаж от ответника поддържа, че същото е било в резултат на разпределение на ползването на имота между двамата братя, но същото не е преминало във владение. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-К. И. К. е посочил в исковата молба, че с ответницата С. Л. И. са наследници на И. Д. К., б.ж. на София, поч. на ******** г. и на В. М. К., б.ж. на София, поч. на ******** г., които са майка и баща на ищеца К. и дядо и баба на ответницата И.. Общите им наследодатели И. К. и В. К. са закупили с НА № 16, том XVII, дело № 2872/1971г незавършена жилищна сграда-близнак, както и гаражи на степен на завършеност първа плоча, заедно с дворното място, което е с площ 787кв.м., представляващо парцел XI, имот 2 пл. № 10 от кв.48 по плана на гр.София, м. ***. С НА за дарение № 3, том XXIV, дело № 3825/1977г Л. И. К. е дарил на майка си и баща си В. М. К. и И. Д. К. първия гараж, находящ с в югозападната част на сградата със застроена площ 31 кв.м., заедно с избеното помещение над гаража с площ от 19 кв.м., находящи се в гр.София, кв.***, на ул. „***” № *, както и заедно с 2/100ид.ч. от общите части на сградата и 2/100из.ч. от дворното място, цялото от 787кв.м. Впоследствие недовършената жилищна сграда и гаражи, заедно с избените помещения са били довършени окончателно от ищеца с негови парични средства и труд, като през годините ги е използвал само той и неговото семейство.

В апартамента, находящ се на целия първи етаж на жилищната сграда/десен близнак, в гр.София, район „Овча купел”, кв. ***, ул. „***” № *, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 126кв.м., е живяло неговото семейство, като са се грижили за баща му И. Д. К. и майка му В. М. К., която е живяла на втория етаж. Баща му И. К. е починал на ********, а майка му В. М. К. на ********г. Докато е бил жив брат му Л.

И. К., не се е интересувал от процесните имоти, не е заплащал дължимите данъци, не се е грижил за поддръжката им. През 2007г му е заявил пред други хора, че няма да го допуска до имота, че е сменил ключалките и занапред имотите ще владее и ползва само той. След смъртта на родителите му е бил във фактическо владение на процесните имоти, като владението е било непрекъснато и спокойно. Позовава се на изтекла придобивна давност поради осъществявано владение в продължение над 10 години, считано от ********г до 5.12.2018г. Претендирал е да де признае по отношение на ответницата, че е собственик въз основа на давностно владение върху процесните имоти- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /парцел/ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на поземления имот: София, район Овча купел, кв.

***, ул. „***“ N 8-6, с площ по скица № 15-171243-21.03.2018 г. 764 кв. м., а по титул за собственост /нотариален акт/ 787 кв.м., с номер по предходен план /съгл. Скица № 15-1 71243-21.03.2018 г./ № 10, квартал № 48, парцел № XIII, при съседи: ***, ***, ***, ***; АПАРТАМЕНТ, разположен на целия първи етаж на жилищна сграда - югозападен близнак, находяща се в гр. София, район Овча купел, кв. ***, ул. „***“ № 8, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ 126 кв.м., заедно с прилежащите към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се зад гараж с площ 19 кв. м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се на трети етаж с площ около 15 кв.м.; и ГАРАЖ, находящ се в югозападната част на сградата с площ 31 кв.м.

Ответницата С. Л. И., чрез адв.В. К., е оспорила исковата претенция като неоснователна. Посочила е, че баща й, баба й и дядо й са закупили имот, от който баща й е имал ½ ид.ч от първия етаж, гараж и избено помещение, както и идеални части от общите части на сградата и земята. След закупуване на имота и сделка, с която се прехвърля близнака на сградата, баща й е организирал дострояването на сградата. Поради неодобряване на брака на баща й от дядо и баба й, с НА № 77/1977г баща й Л. К. е дарил на родителите си първия гараж в югозападната част на сградата, застроен на 31 кв.м., заедно с избеното помещение зад гаража на 19кв.м., при съседи отгоре на етажа на Л., В. и И. К., заедно с 2/100 ид.ч. от общите части на сградата и 2/100ид.ч. от дворното място....”, от което следва че Л. не е прехвърлил собствената си ½ ид.ч. от първия етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и земята, но е завършил със собствени средства строежа на този етаж, както и на цялата къща. Докато се е извършвал строежа, родителите на баща й и брат му, заедно с ищеца, са живеели на този първи етаж, от който ½ ид.ч е била собственост на баща й. След завършване на строежа родителите й са се преместили да живеят в апартамент в София, а баба й и дядо й са се преместили да живеят на втория етаж, като са оставили чичо й, със семейството му да живее на първия етаж. Баща й е продължил да се грижи за къщата, правил ремонти –отоплителна инсталация в мазето, зад неговия гараж. В този гараж баща й е направил тенекеджийска работилница, в която работил до 3 около 2013г, като е държал и ползвал имота до смъртта си през 2013г. Баща й е ползвал втория етаж, когато е оставал да спи в къщата, грижел се е за родителите си, правел е ремонти, ползвал е работилницата, имал е ключове от всички врати до смъртта си. В данъчните декларации, след смъртта на родителите им, баща й е декларирал първия етаж, а чичо й втория етаж, не е декларирал наследените от него идеални части от първия етаж, което показва липсата на ясно изразено заявено намерение да свои. Поради влошеното здравословно състояние баща й е починал. Баба и дядо й са дарили втория етаж на чичо й К.

К., заедно с гараж, мазе, таван и ид.части от сградата и имота. След смъртта на родителите му, вторият етаж е стоял празен и необитаван, но баща й е имал ключ от него и продължавал да се грижи за имота и извършва ремонти в него, преспивал е там. Искал е от брат си да уредят собствеността, като никой не го е ограничавал да ползва имота. След смъртта на баща й през 2016г е декларирала имота на нейно име и е поискала от чичо си да й даде ключове за имота, тъй като са били сменени, като същият е отказал и е искал да се извършат делба. Изпращала му нотариални покани за предаване на ключове на имота, за плащане на наем. Във влошено здравословно състояние е и живее в Италия от 20 години.