Решение № 1587 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЕМ. МАТРОНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110202745 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-031649 от 19.12.2025 година началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Л. А. В. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева(51, 13 евро) на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на същата разпоредба.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за неправилно установена фактическа обстановка. Жалбоподателят твърде, че при използването на телефона си, поставен на таблото, е използвал единствено високоговорител, с което е изпълнил изискванията на закона.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като поддържа искането за отмяна на оспореното НП, по като излага доводи аналогични на оплакванията в жалбата и макар да признава, че е използвал телефона си, твърди, че това е било единствено докато изчаква светването на зелен сигнал, след което веднага е превключил на високоговорител. В допълнение се оспорва възможността на свидетеля С. да възприеме действията му с оглед местоположението му в патрулния автомобил.

В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт при ОПП – СДВР, в които се моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се излагат общи доводи в подкрепа на същото, Претендира се в полза на въззиваемата страна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Л. А. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, 1 ул.“Маринковица“ № 7, правоспособен водач на МПС.

На 11.12.2025 година, около 10:35 часа, в гр. София, жалбоподателят Л. В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СА ***, като се движил по бул. „Никола Петков“ с посока на движение от ул. „Любляна“ към ул. „Александър Пушкин“, като бил сам в превозното средство. На кръстовището на булеварда с бул. „Цар Борис III“, водачът спрял в изчакване на зелен сигнал на светофара. В този момент той решил да използва мобилния си телефон, като го хванал с дясната си ръка и го държал до ухото си. Непосредствено след него се движел патрулен полицейски автомобил на ОПП-СДВР, в който на предна дясна седалка стоял свидетелят С. С.- младши автоконтрольор, а водач на служебния автомобил бил младши автоконтрольор В. К.. Действията на жалбоподателя по използване на мобилен телефон без устройство позволяващо използването му, без участие на ръцете, било забелязано от полицейския патрул, и веднага след преминаване на кръстовището те подали звуков сигнал и автомобилът бил спрян за извършване на полицейска проверка.

Във връзка с констатираното нарушение, младши автоконтрольор В. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 3584964/11.12.2025 година, с който на жалбоподателя, било повдигнато административно обвинение, за това, че като водач на МПС, при управление на същото, използва мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, квалифицирано като нарушение на чл.104А от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, на когото бил предявен за запознаване и връчен срещу подпис. Срещу АУАН са депозирани възражения със съдържание, аналогично с това на жалбата.

Въз основа така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-031649 от 19.12.2025 година началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Л. А. В. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева(51, 13 евро) на основание чл.

183, ал. 4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на същата разпоредба.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С. С., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GA, № 3584964/11.12.2025 година, Наказателно постановление (НП) № 25-4332-031649 от 19.12.2025 година, Справка- картон на водача Л. А. В., Заповеди за компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

Съдът кредитира в пълна степен показанията на свидетеля С. който се явява очевидец на деянието, като същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Съдът определя показанията му за обективни и достоверни, като същите се отличават с последователност и детайлност на разказа, което сочи на действителен и добре съхранен спомен. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че поради местоположението си в автомобила, а именно на предна дясна седалка, свидетелят не е могъл да възприеме неговите действия като водач. Напротив, свидетелят С. е пътувал на предна седалка в превозно средство, разположено непосредствено след това на жалбоподателя в потока от автомобили, което от една страна му осигурява пряка видимост, а от друга предвид факта, че не е бил ангажиран с управлението на патрулния автомобил имал възможност да се концентрира именно върху действията на другите участници в движението и в частност жалбоподателя. Предвид на това съдът постави показанията на свидетеля С. в основата на изводите си по фактите, като от същите се установява както движението на управлявания от жалбоподателя автомобил така и подробно се описва начинът на използване на мобилния телефон. Неговите показания категорично кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства, които съдът също възприема в цялост.

Същите са логични, последователни, съответни на останалия доказателствен материал и не 2 се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, като същите допринасят за установяване компетентност на актосъствителя и наказващия орган, както и на обстоятелства от самата проверка. Следва изрично да се посочи, че факта на използване на мобилния телефон не се отрича и от самия жалбоподател, като в рамките на съдебните прения, той изтъква, че докато е изчаквал на червен светофар е използвал устройството, след което го е включил на високоговорител.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което същата се явява допустима, като разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания акт, се явява неоснователна в искането за отмяна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA, № 3584964/11.12.2025 година, който е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП и т.2.1 вр. т.1.3.2 на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, изхождащо от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и т.3.6 от цитираната Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на МВР, както и заповедите удостоверяващи заеманата длъжност.

На следващо място АУАН и НП са съставени в рамките на установените в чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове и в предвидената от закона писмена форма. При съставянето на АУАН са спазени и правилата на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН за участие на свидетели, предявяване на нарушителя, връчване на препис от същия. Наред с това АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН относно тяхното задължително съдържание, вкл. са посочени времето, мястото, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Посочени са всички съществени елементи от фактическия състав на вмененото на нарушителя административно нарушение, като е дадено пълно и детайлно описание на същото, включително с оглед конкретиката на случая, като е посочено в какво точно се е изразило неразрешеното боравене с мобилно устройство.

Действително в наказателното постановление да не е посочено цифрово нормата на чл.104а ЗДвП, която именно урежда забраната за използване на мобилно устройство от водачите на превозни средство, но е посочена санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП, която има идентично съдържание, и при това е отразено както цифровата квалификация така и текста на разпоредбата. Същият както бе посочен по-горе е запълнен и с конкретно съдържание при описание на извършеното нарушение, предвид, на което и правото на защита на санкционираното лице да разбере какво е вмененото му административно нарушение е напълно обезпечено.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната на обжалваното наказателно постановление.

С обжалваното наказателно постановление (НП) № 25-4332-031649 от 19.12.2025г. на 3 началник сектор отдел „Пътна полиция” към СДВР на жалбоподателя Л. А. В. е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, изразило се в това, че в качеството си водач на МПС, при управление на същото е използвал мобилен телефон, без наличието на устройство позволяващо използване на телефона без участие на ръцете му.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя В. е ангажирана правилно. Видно от показанията на свидетеля С., той лично е възприел това обстоятелство на кръстовището на бул. „Никола Петков“ и бул. „Цар Борис III“, а именно, че жалбоподателят е държал мобилното устройство с дясната си ръка. При това съдът намери, че категорично се установява извършването на изпълнителното деяние на посоченото нарушение.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за неправилно установена фактическа обстановка, респективно неточен извод за извършено нарушение. Следва да се изтъкне, че забраната за използване на мобилен телефон, обхваща всеки един момент от управление на превозното средство, а не само неговото движение. Управление, съгласно разбирането отразено в Постановление на Пленума на ВС № 1 от 17.01.1983г. е всяко боравене със средствата и системите на превозното средство, включително и докато се намира в покой поради изчакването на червен сигнал на светофар. Преминаването през кръстовище, пък било то и регулирано със светофарна уредба следва да ангажира в пълна степен вниманието на водача на автомобила. Наред с това следва да се посочи, че включването на високоговорител на мобилния телефон също представлява неговата непосредствена употреба, а не устройство, позволяващо използване без участие на ръцете.

Нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл, доколкото водачът е съзнавал всички елементи от състава му, както и обществено опасния характер на своето поведение, свързан с неизпълнение на изрично въведено законово задължение, като пряко е целял това.