Решение № 2867 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2867 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20251110112398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава петдесет и седма „а“ ГПК във връзка с Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес.

Образувано е на 04.03.2025 г. по искова молба, предявена чрез стандартен исков формуляр А, представляващ Приложение I по Регламент (ЕО) № 861/2007, от „ЕърХелп Германия“ ГмбХ срещу „Уиз Еър Унгария Црт” чрез „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № *** по направление *** на 28.10.2024 г., и с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 284 евро, представляваща стойността на закупен самолетен билет за алтернативен полет № *** по направление *** на 29.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че съгласно сключен договор за въздушен превоз пътникът М. Н. е трябвало да лети с полет № *** на ответника от летище *** за летище *** на 28.10.2024 г. с час на излитане 06:05 ч. и с час на пристигане 7:50 ч. съгласно резервация № YNWSTA.

Полетът бил отменен без основание и без на пътниците да бъде предложено премаршрутиране, поради което М. Н. закупила самолетен билет на стойност от 284 евро, равняващи се на 556,17 лв., за алтернативен полет № *** по направление *** на 29.10.2024 г. Посочва, че по силата на споразумение за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.02.2025 г. пътникът прехвърлил на ищеца правото си на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004. С оглед изложеното моли да му бъдат присъдени исковите суми. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 5, §3 от Регламент (ЕО) № 861/2007 г. ответникът „Уиз Еър Унгария Црт” чрез „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е сключил с пътника М. Н. договор за въздушен превоз за полет № *** по направление *** - *** на 28.10.2024 г.

Твърди, че ищецът не е материалноправно легитимиран носител на процесните вземания.

Релевира възражение за нищожност на споразумението за прехвърляне на вземания от 10.02.2025 г. поради липса на предмет с доводи, че прехвърленото вземане за обезщетение за отменен полет в размер на 400 евро не е индивидуализирано в достатъчна степен по основание и размер. Счита, че цитираният в договора за цесия номер на резервация на отменения полет не представлява достатъчен индивидуализиращ прехвърленото на ищеца вземане белег. Твърди, че претенцията за възстановяване на разходи в размер на 284 евро за закупен самолетен билет за алтернативен полет № *** по направление *** на 29.10.2024 г. съгласно резервация № ZEKZ4L не е дължима на същото основание – с оглед нищожността на договора за цесия поради липса на предмет, доколкото на ищеца не са прехвърлени никакви вземания във връзка с резервация № ZEKZ4L. Твърди, че този полет не може да се счете за заместващ такъв, тъй като е изпълнен в друг ден и от друго летище. Алтернативно твърди, че ответникът дължи на ищеца само разликата между стойността на самолетния билет на отменения полет и стойността на самолетния билет на алтернативния полет. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

С молба с вх. № 187742/29.05.2025 г. ответникът „Уиз Еър Унгария Црт” чрез „Уиз Еър Унгария Црт“ – клон България” оспорва явяването на пътника М. Н. на гишето на летището и качването й на самолета, обслужващ процесния отменен полет. По отношение претенцията на ищеца за стойността на билета, закупен за алтернативния полет, твърди, че пътникът е избрал възможността безплатно да презавери своя самолетен билет за друга дата – 31.10.2024 г., без впоследствие да се яви на заместващия полет. Следователно, М. Н. няма право на възстановяване на разходи за закупен самолетен билет за друг избран от нея алтернативен полет. Представя писмени доказателства в подкрепа на възраженията си.

С молба с вх. № 202208/10.06.2025 г. и молба с вх. № 220267/23.06.2025 г. ищецът „ЕърХелп Германия“ ГмбХ твърди, че пътникът се е явил на заместващия полет. Оспорва доказателствената стойност на представените от ответника с допълнителната молба документи. Счита, че с процесния договор за цесия пътникът е прехвърлил на ищеца всички свои вземания за обезщетение за вреди, възстановяване на разходи и/или връщане на платени суми на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 г., произтичащи от полет с резервация № YNWSTA, който номер се отнася единствено за закупения от М. Н. самолетен билет за отменения полет. Счита, че номерът на резервация има индивидуализираща функция, като в комбинация с имената на пътника, посочени в договора за цесия, същото представлява достатъчно основание да се приеме, че вземането по споразумението е надлежно индивидуализирано. Твърди, че в споразумението е достатъчно индивидуализирано и вземането за стойността на закупения билет за алтернативния полет.

Посочва, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлените вземания от момента на връчване на препис от исковата молба с приложенията.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004:

По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента и ответника е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет № *** по направление *** на 28.10.2024 г. съгласно резервация № YNWSTA; че цедентът е бил пътник на полета; че пътникът не е пристигнал в последния краен пункт на пристигане поради отмяна на процесния полет; размера на дължимото обезщетение, вкл. че разстоянието между двете летища е над 1 500 км.; че между цедента и ищеца е налице валидно споразумение за 2 прехвърляне на вземания (цесия) от 10.02.2025 г., както и че ответникът е редовно уведомен за прехвърлянето на вземането.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства e да докаже възражението си за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет, както и правоизключващите възражения, от които черпи годни за себе си правни последици.

С Определение № 30743/20.07.2025 г., в което е инкорпориран приетият за окончателен доклад по делото, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени следните обстоятелства: между М. Н. и ответника е налице валидно сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет № *** по направление *** на 28.10.2024 г. съгласно резервация № YNWSTA, който полет е бил отменен; М. Н. е била регистрирана като пътник за полета; разстоянието между двете летища е над 1500 км. Посочените факти съдът приема за установени и от събраните в хода на производството писмени доказателства.

Ищецът по делото основава своята активна материалноправна легитимация, т.е., че е носител на вземанията на пътника М. Н., на базата на сключен с последната договор за цесия. В тази връзка по делото е прието Споразумение за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.02.2025 г., сключено между М. Н. в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер. Съгласно чл. 1 от споразумението потребителят прехвърля своето вземане на „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, което прехвърляне включва законните права на потребителя за предявяване на иск за обезщетение за вреди, възстановяване на разходи и/или връщане на платени суми на основание Регламент (ЕО) № 261/2004, Конвенцията от Монреал от 1999 г. или друг регламент относно правата на пътниците във въздушния транспорт, възникващи във връзка с проблемен полет, идентифициран с горепосочения номер на резервация, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. с изтеклите лихви. В титулната част на споразумението под името на пътника като номер на резервация е посочен YNWSTA.

Цитираното споразумение за прехвърляне на вземания е оспорено от ответника като нищожно поради липса на предмет – цедираното с него вземане за обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004 не било индивидуализирано в достатъчна степен по основание и размер.

Съдът намира възражението за неоснователно. За валидността на цесията е необходимо вземането да е индивидуализирано чрез посочване на източника – юридически факт или правоотношение, от което произтича прехвърленото вземане, както и на страните по него, като вземането следва да е единствено определяемо, без да е ликвидно и изискуемо /т. е., безспорно и определено по основание и размер/, или да е настъпил неговият падеж.

Предметът на договора за цесия трябва да е определен или определяем, за да може договорът да породи действие /в този смисъл Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д.

№ 438/2009 г., II ТО и Решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. Действително, в конкретния случай вземането за обезщетение е индивидуализирано в споразумението единствено с две имена на пътник и номер на резервация. По делото обаче са налице доказателства, че посоченият в споразумението номер на резервация се отнася именно до процесния отменен полет № ***, по отношение на който между М. Н. и ответника е налице валидно сключен договор за въздушен превоз. В приетите писмени доказателства /бордна карта на М. Н., съобщение за отмяна и 2 бр. извлечения от системата на авиопревозвача/ процесният полет е индивидуализиран освен с номер на полет – ***, дата, час и направление, но и с две имена на пътник и номер на резервация – YNWSTA, които съответстват с тези, цитирани в оспорения договор за цесия.

Номерът на резервация е един от индивидуализиращите белези на бордната карта като документ, издаван от превозвача, даващ право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, и по същество представлява автоматично генериран код, свързан с конкретно зададената операция при закупуване на самолетни билети. След като същият е изрично посочен в останалите приложени по делото документи, обективиращи основна информация именно за процесния полет, то следва несъмнен извод, че цедираното 3 вземане за обезщетение е надлежно индивидуализирано в достатъчна степен с посочените в споразумението белези. Следва да се приеме, че неговият размер е определяем – той е нормативно установен в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004.

С оглед изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е титуляр на процесното вземане, произтичащо от отмяната на полет № *** съгласно резервация № YNWSTA, което вземане е надлежно прехвърлено на ищеца по силата на сключеното с М. Н. Споразумение за прехвърляне на вземания (цесия) от 10.02.2025 г.

За да произведе цесията действие спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако същият не е бил надлежно упълномощен. Уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика /Решение на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о. и Решение на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., III г.о./.