Решение № 721 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330201946 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш К № 10340247 от 31.01.2025 г. издаден от ОДМВР гр. Пловдив, с който на Г. С. П., ЕГН **********, в качеството на собственик на МПС л. а. "Шевролет Круиз" с рег. № ***** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева /102,26 евро/ лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. С. П. обжалва процесния електронен фиш чрез процесуалния си представител адв. С. П.. Излага съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Моли съда да измени атакувания електронен фиш като не прилага квалификацията "повторност" и намали размера на наложеното административно наказание от 200 на 100 лева. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована за насроченото открито съдебно заседание не изпрати представител. Депозира становище с което оспорва подадената жалба и желае потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото е налице разписка за връчването на обжалвания електронен фиш на жалбоподателя П. на 03.05.2025г. Жалбата е от заинтересовано лице и е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по 1 следните съображения:

Лек автомобил "Шевролет Круиз" с рег. № ***** е бил регистриран на жалбоподателя Г. С. П.. На същия бил издаден електронен фиш № 10340247, като в предвидения в закона срок не е била подадена декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Също така се установило, че нарушението било извършено при условията на повторност, а именно в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш К/9146217 на 13.06.2024г.

На процесния ден - 31.01.2025г. в 14:55ч. в гр. Пловдив, бул.

„Цариградско шосе“ срещу № 51 посока запад при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, МПС "Шевролет Круиз" с рег. № ***** се е движело с 72 км/ч в населено място с лек автомобил.

С Решение № 1495/18.12.2025 г., постановено по АНД № 2995/2025 г., състав на Районен съд-Пловдив е потвърдил обжалвания ЕФ. С Решение № 3485/25.03.2026 г., постановено по КАНД 274/2026 г. състав на

Административен съд-Пловдив е отменил решението на РС-Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС, констатирайки основание за изменение на обжалвания ЕФ и редуциране на наложената санкция, предвид законова промяна, обуславяща приложение на закон за полеко наказуемо административно нарушение.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

„стационарни” - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и „мобилни” - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези 2 условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.

Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на процесното нарушение на правилата за движение по пътищата е налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при използването технически средства.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От наличната справка за собственост се установява, че МПС-то е собственост на Г. П..

По делото е налице снимков материал към момента на извършване на нарушението от който се вижда регистрационният номер на МПС с което е извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 75 км/ч, като е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч. и наказуемата скорост е 72 км/ч.

От представените копия от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и писмо на БИМ с рег. № 20-00-107-1/17.12.2020г. относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M”, както и Протокол от проверка № 1-33-24 от 21.02.2024 г. се установява, че техническото средство е било техническо годно. Видно от Електронния фиш се установява, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство АТСС вид TFR1-M.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени необходимите реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Ето защо, се достигна до извод, че в електронния фиш се съдържат всички необходими реквизити и не е необходимо да има по-подробно описание на нарушението. Посочено е МПС с което е извършено същото, както и че е било извършено нарушение за скорост.

В конкретния случай в Електронния фиш е посочено, че същият е издаден от ОДМВР гр. Пловдив.

По делото е налице снимков материал на автоматизираното техническо 3 средство.

Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредбата, който съдържа всички необходими реквизити.

По делото е налице справка за нарушител/водач, видно от която се установява, че Електронен фиш К 9146217 е бил връчен на жалбоподателя Г.

С. П. на 29.05.2024 г., като е отбелязано, че е влязъл в сила на 13.06.2024 г.

Наказващият орган приел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която въвежда забрана за превишаване на скоростта за населено място от 50 км/ч.

Настоящият съдебен състав изразява съгласие с наказващия орган, че се установява по безспорен и категоричен начин, че на процесния ден и място, жалбоподателят Г. П. е извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото е управлявал лек автомобил в населено място със скорост от 72 км/ч.

Според настоящия състав са налице основания обжалваният електронен фиш да бъде изменен в санкционната част, поради следните причини:

На първо място нарушението е извършено в населено място позволяваща скорост от 50 км/ч, поради което и административнонаказателната отговорност следва да бъде ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Предвиждаща санкция от 100 лева за превишаване на скоростта в населено място от 21 до 30 км/ч.

Към датата на издаване на Електронния фиш е действала разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която е предвиждала, че когато нарушението по ал. 1, т.

1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.

1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

С ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е била изменена, като се предвижда повторност при извършване на нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6, като наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Тоест нарушаване на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е изключена от санкцията на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

В чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако до влизане в сила на наказателното постановление, респективно електронният фиш последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е поблагоприятна за нарушителя. В случая разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, изменена с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. е по-благоприятна.

Ето защо, обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен в санкционната част, като жалбоподателят бъде наказан единствено на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, като размерът на глобата бъде намален от 200 лева на 100 лева, като съответно глобата се превалутира автоматично в евро.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на страните се дължат разноски по съразмерност за разглеждане на делото пред Районен съд гр. Пловдив и за касационното производство пред Административен съд гр. Пловдив. Видно е от представения списък с разноски от страна на процесуалния представител 4 на жалбоподателя и от представените Договори за правна защита и съдействие, че се претендира и доказва заплатено възнаграждение съответно от по 204,52 евро за всяко от производствата пред РС-Пловдив и 204,52 евро – за производството пред Административен съд-Пловдив. От друга страна е видно, че със становището по основателността на жалбата от страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е над предвидения минимален размер от 400 лева, който обаче в конкретния случай не е надвишен и не следва да се взема предвид. Доколкото претенцията в жалбата е частично основателна (отпада единствено основанието за прилагане на повторност), следва да се присъди половината от претендирания адвокатски хонорар, а именно 307 евро. Предвид на това ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 307 евро, представляваща разноски за възнаграждението на пълномощник.