Решение № 424 от 23.07.2020, Районен съд - Казанлък

Р

Е Ш Е

Н И Е

№........ гр.К., ……….2020 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2480 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че предоставя потребителски кредити съгласно изискванията на ЗПК, ЗКИ, ЗЗП, ЗПФУР и Наредба №26 за финансовите институции, приета от БНБ. Ответникът Х.Д.К., с ЕГН-**********, кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.bestcredit.bg, като е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заявката била подадена на 28.05.2018г. 14:17:37 на https: bestcredit.bg от IР: ***, като била извършена регистрация с e-mail: ****@***.**. Съгласно

Общите условия на дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване, Клиентът получавал ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждавал заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следвало да натисне бутона „Потвърди", с натискането на който бутон попълнената заявка се изпращала за разглеждане. В резултат на получената заявка било изпратено съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ) на 05.06.2018 г. 16:04. За да подпише/сключи договора, Потребителят следвало да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от него/нея парола за достъп, която представлявала електронен подпис на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразявал своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. На ответника бил изпратен СМС код за потвърждение на посочения от него телефон и същият е потвърдил на 28.05.2018 г. в 16:20 часа сключване на Договора за кредит в размер на *** лв.. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна поща, електронен, формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил с избиране на изпратения му линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г., както и получаването на Общите условия, неразделна част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, и желаната сума му била предоставена в заем чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Еаsу Рау, за което била издадена разписка за извършено плащане номер ***000152887468 от 28.05.2018 г. и Разписка за извършено плащане ***000152953313 от 29.05.2018 г. с които кредитополучателят получил лично сумите на каса на Еаsу Рау-удостоверено с предоставяне на лична карта на служител на касата и потвърждаване на самоличността му. Съгласно чл.2 от раздел 2 на Договора кредитът следвало да бъде върнат на 13 равни двуседмични вноски, с посочени в погасителния план, неразделна част от договора, падежни дати, като последната падежна дата била 26.11.2018 г. Съгласно уговорките, при предоставяне на сума на кредита в размер на *** лв., се дължала общо сума по кредита /главница + лихва за един лихвен период в размер на ***лв., явяваща се сума е сбор от главница + лихва за един лихвен период, т.е. с уговорена между страните договорна (възнаградителна) лихва за срока на договора - ***лв. При неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за кредит от страна на длъжника да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от Договора, страните се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи и неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлизала на ***лв. т.е. уговорената неустойка се начислявала за всеки конкретен период за срока на договора /по *** лв./. Неустойката била в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит. Неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без обезпечение. Страните са се съгласили, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразявал напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не бил прекомерен. За периода на договора ответникът не изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което му била начислена неустойка за периода 11.06.2018г. до 26.11.2018г. в размер на *** лева. Съгласно Договора и Общите условия, погасителните вноски покривали компонентите на задължението в последователност наказателна/мораторна/ лихва, неустойка, договорна лихва, главница. На 29.06.2018 г., с 18 дни просрочие, постъпило плащане от *** лв. от длъжника, с което били погасени*** лв. разходи, ***лв. мораторна лихва за просрочието на вноската, *** лв. неустойка за периода, ***лв. договорна лихва.

Други плащания не са постъпвали. Кредитополучателят просрочил повече от две вноски, не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като съгласно клаузите на договора и чл.10.3 от Общите условия дължал законната лихва за всеки ден забава (ОЛП +10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането. Поради липсата на плащане, просроченото задължение било възложено на колектор чрез сключен Договор за събиране на просрочени вземания, като лицето следвало да посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона средства, за да го стимулира да плаща задължението си. Въпреки многократните позвънявания по телефон; обаждания до работодателя на длъжника и посоченото лице за контакт, то отново не последвало изпълнение на задължение и ответникът продължил да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение. Във връзка с извършените разходи съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземани от ответника, а съгласно чл.8.2.7 от ОУ в случай на забава в плащането на дължима погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. В конкретния случай сторените разходи били в размер на *** лв. - раздел 3, чл. 6 от сключения договор с колектора, а законната лихва за забава върху просрочените суми за периода от 27.11.2018 г. възлизала на ***. лв.. Поради неизпълнението на задължението на ответника да върне в срок получената сума дружеството подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д. и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника

Х.Д.К. за сумите: *** лв. главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г., *** лв. лихва, ***лв. неустойка, ***лв. наказателна лихва, *** лв. разходи за събиране, ***лв. разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда и ***лв. разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК и с оглед указанията на заповедния съд предявява исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът Х.Д.К., с ЕГН-********** ***, му дължи, въз основа на сключен

Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г.., сумите: *** лв. главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ №***/28.05.2018г., *** лв. лихва, ***лв. неустойка, ***лв. наказателна лихва, *** лв. разходи за събиране, ***лв. разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва иска като неоснователен. Оспорва дължимостта на претенциите за неустойка в размер на ***лв., когато не бил осигурен поръчител по Раздел IV от договора, за такса разходи за събиране в размер на *** лв., ***лв. разходи за изпращане на документи като се позовава се на нищожност на клаузите, които били неизпълними изначално и били в противоречие с добрите нрави. Двете поставени от Заемодателя условия за заплащане на неустойка били практически неизпълними. Първото от тях, било в еднодневен срок от получаване на заемната сума, да бъде осигурен поръчител, работещ на постоянен и безсрочен трудов договор, с минимален осигурителен доход в размер на *** лв., който да не е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен със заемодателя, да представи служебна бележка за доход от работодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година назад, да е със статус не по-лош от "Редовен" и да подпише договор за поръчителство. Изискването да бъде осигурен такъв поръчител, който да се съгласи да гарантира издължаването на заема от страна на ответника, отговарящи на всички изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, с добър кредитен рейтинг, което житейски не можело да бъде изпълнено в указания срок по договора, означавало автоматично възникване на задължението за заплащане на неустойка, което било в противоречие с добрите нрави и съответно нищожно. На кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на *** лева, а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на ***лева, т.е. представлявала 90 % от получената главница. Така договорена неустойката при непредставяне на обезпечение излизала извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и водила до оскъпяване на кредита, а и противоречала и на забраната в чл.143, т.5 ЗЗП за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Затова, погасената по заема сума в размер на ***.00 лева не следвало да се отнася за тази нищожна неустойка, а да се отнесе /приспадне / от лихвите и главницата. Във връзка с претенцията за заплащане на такса разходи за събиране в размер на *** лв. и ***лв. разходи за изпращане на документи, сочи, че позоваването на чл.8.2.7. от ОУ било несъстоятелно и недействително, тъй като на основание чл.147а от ЗЗП потребителят, нито бил запознаван с тях, нито срещу подпис да са му връчвани ОУ, нито представените по делото отговаряли на изискването за размер на шрифта.

Тази претенция, която дори не фигурирала никъде като клауза била нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Визирана от ищеца клауза в неподписаните от ответника ОУ, имала за цел да заобиколи ограничението на чл.33 от ЗПК- при забава на потребителя кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не можело да надвишава законната лихва. Това правило било уредено от норми с императивен порядък, които били установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на потребителски кредит /чл.2 от ЗПК/. Освен това разноските, необходими за събиране на всяко конкретно вземане, при настъпила забава, не можели да бъдат определени предварително.

Някъде от ищеца било посочено, че разноските били за телефонни разговори, ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от което следвало, че те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те били определени, се налагал извода, че са установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.