Решение № 1527 от 02.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1527 гр. Варна, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20233110110855 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от Д. К. Д., ЕГН: ********** срещу „*** с която са предявени искове за заплащане на следните суми / съобразно изменение размера на исковете допуснато в о.с.з., проведено на 05.04.2024г./, дължими във връзка с прекратеното трудово правоотношение между страните, възникнало въз основа на трудов договор 039/01.12.2020г. и прекратено със заповед 4012/21.04.2021 г.:

- сумата от 2 802,75 лева - на осн. чл.128, ал.1, т.2 –неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2023 г. до окончателното погасяване, както на осн. чл.86 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 707,59лева, за периода от 11.04.2021 г. до датата на исковата молба /24.08.2023 г./,

- сума в размер на 1824,89 лева, на осн. чл.128, ал.1, т.2 –неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2021 г. /за отработени 14 дни/, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2023 г. до окончателното погасяване, както на осн. чл.86 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 445,50 лева за периода 11.05.2021 г. до датата на исковата молба /24.08.2023 г./,

- сумата в размер на 3174,81 лева, нетно обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ /за срока на неспазено предизвестие/, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2023 г. до окончателното погасяване, както на осн. чл.86 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 791,82 лева, за периода от 22.04.2021 г. до датата на исковата молба /24.08.2023 г./,

- сумата в размер на 1298,79 лева, нетно обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ /за неизползван платен годишен отпуск в периода на трудовото правоотношение от 01.12.2020г.-21.04.2021г./, ведно със законната лихва върху главницата от 24.08.2023 г. до окончателното погасяване, както на осн. чл.86 ЗЗД лихва за забава върху главницата в размер на 323,91 лева за периода -22.04.2021 г. до датата на исковата молба /24.08.2023 г./.

В исковата молба се излага, че ищецът е работил при ответника на длъжността „аналитик база данни“ въз основа на трудов договор 039/01.12.2020г., с уговорено основно трудово възнаграждение от 3366,00 лв. Сочи се, че трудовия договор е прекратен със заповед 4012/21.04.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 21.04.2021 г., след подаване на заявление от ищеца в този смисъл. Посочва се, че в трудовия договор е уговорено трудовото възнаграждение да се заплаща до десето число на месеца следващ 1 месеца, за който се дължи. В първите месеци от правоотношение ответника заплащал трудовото възнаграждение на ищеца, но не го заплатил за м.03 и м.04.2021 г. С оглед основанието за прекратяване на трудовия договор, счита, че му се дължи обезщетение по чл.221, ал.1 КТ. Излага, че в заповедта за прекратяване е посочено, че се дължи и обезщетение по чл.224 КТ, което също претендира. Доколкото трудовите възнаграждения и посочените обезщетение не са му заплатени в срок от работодателя е формулирал и претенция за присъждане на лихва за забава.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва, че ищецът е депозирал заявление за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, но оспорва да е било налице фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Твърди, че към датата на която от ищеца е депозирано заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание не са били налице неплатени трудови възнаграждения, съотв. към този момент не са били налице основанията за прекратяване на правоотношението. Счита, че на ищеца не се дължат обезщетения по чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове с правна квалификация чл.128, ал.2 КТ,чл.221, ал.1 КТ, чл. 224 КТ и по реда на чл. 86 ЗЗД.

От фактическа страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно, че ищецът е работил при ответника на длъжността „аналитик база данни“ въз основа на трудов договор 039/01.12.2020г., с уговорено основно трудово възнаграждение от 3366,00 лв. На 21.04.2021 г. е подал заявление до работодателя за прекратяване на правоотношението на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, а на 21.04.2021 г. от работодателя е издадена заповед 412-1/21.04.2021 г. за прекратяване на правоотношението с ищеца на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ.

Видно от представения трудов договор се установява, че е уговорено трудовото възнаграждение на служителя в размер на 3366,00лв. да се заплаща в срок до десето число на месеца, следващ месеца, през който служителят е полагал труд в полза на работодателя.

Видно от представения препис от трудовата книжка на ищеца, в нея е вписано прекратяване на трудовия му договор с ответника от 21.04.2021 г. на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Видно от удостоверение от НАП са декларирани следните данни: прекратен е трудовия договор на Д. Д. с „*** на 21.04.2021 г. на осн. чл.327, ал.1, т. 2 КТ.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с фишове за заплати за м.03.2021 г. и м.04.2021 г. и други документи в счетоводството на ответника. След запознаване със счетоводството на ответното дружество експертът е посочил, че за ищеца са били начислени следните суми за трудово възнаграждение – за м.03.2021 г. – общо начислено 2527,47 лв. / основно и допълнително/, като сумата за получаване / нетно/ е 2802,75 лв., за м.04.2021 г.- начислени 2351,71 лв. и нетно- 1824,89 лв. В счетоводството на ответника нямало данни тези суми да са платени на ищеца. Във връзка с обезщетението по чл.221 КТ е изчислено, че то е в нетен размер от 3174,81 лв., въз основа на възнаграждението за последния пълен отработен месец от ищеца. Посочено е, че в счетоводните книги на ответника това обезщетение е начислено през м.04.2021 г. и няма данни да е заплатено. По отношение на обезщетението за неползван отпуск е посочено, че ищецът е имал неползвани 8 дни платен годишен отпуск, за които се дължи нетно 1298,79 лв. Това обезщетение също счетоводно е начислено от ответника през м.04.2021 г., но няма данни от счетоводната проверка то да е платено от ответника на ищеца. Вещото лице е изчислило, че за сочените от ищеца периоди лихвите за забава са както следва: 707,59 лв.лихва за забава върху главница от 2802,75 лв. за периода 11.04.2021 г. -24.08.2023 г., 445,50 лв.- лихва за забава върху главница от 1824,89 лв. за периода 11.05.2021 г.-24.08.2023 г., 791,82 лв.- лихва за забава върху главница от 3174,81 лв. за периода 22.04.2021г.-24.08.2023 г. и 323,91 лв.- лихва за забава върху главница от 1298,79 лв. за периода 22.04.2021г.24.08.2023г.

Съдът дава вяра на приетата ССчЕ, тъй като експертът е отговорил компетентно и ясно на поставените въпроси, след като се е запознал с материалите по делото и вписванията в 2 счетоводните книги на работодателя.

От правна страна:

По исковете по чл.128, т.2 КТ и акцесорните им искове по чл.86 ЗЗД По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1. наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е 2. престирал труд, както и 3. размера на уговореното трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на възнаграждението.

С оглед събраните доказателства съдът намира за безспорно доказано, че между страните в процесния период м.03.2021г. до 21.04.2021 г. е съществувало трудово правоотношение. Между страните няма спор, че в този период ищецът е престирал труд в ползва на ответника. Такъв извод се обусловява и от извършените от ответника действия по счетоводно начисляване на трудово възнаграждение на ищеца, което съдът възприема като извънсъдебно признание на факта, че ищецът е престирал труд в полза на товетника в процесния период. При така събраните доказателства съдът намира, че на ищеца се дължи трудово възнаграждение за периода м.03.2021 г. и работните дни от м.04.2021 г. до датата на прекратяване на договора- 21.04.2021 г. / 14 работни дни до 20.04.2021 г. вкл./.

Ответникът в чиято тежест е било не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения за процесния период.

Размерът на задълженията се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза – за м.03.2021 г.- 2802,75 лв., за м.04.2021 г.- 1824,89 лв. , в нетен размер, както е формулирана и претенцията на ищеца. Исковете за трудови възнаграждения се явяват изцяло основателни.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата С оглед извода за основателност на предявените искове за осъждане на ответника за заплати на ищеца останали незаплатени трудови възнаграждения за периода от м.03.2021 г. и работните дни от м.04.2021 г. до 21.04.2021 г. е налице главен дълг. Вземайки предвид уговорката в сключения между страните трудов договор за падежа на всяко месечно задължение за заплащане на трудово възнаграждение – до 10 число на следващия месец спрямо месеца на престация на труд, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за процесните вземания за трудово възнаграждение, като за възнаграждението за м.03.2021 г. е изпадна в забава на 11.04.2021 г. и дължи обезщетение за претендирания период до 24.08.2023 г, за неплатеното трудово възнаграждение за работните дни от м.04.2021 г. до 21.04.2021 г. е изпаднал в забава на 11.05.2021 г. и дължи такава до датата на исковата молба-24.08.2023 г. По отношение на дължимия размер на лихва за забава, съдът го определя, съобразно приетата ССче в размер на 707,59 лв.- лихва за забава върху главница от 2802,75 лв. за периода 11.04.2021 г. -24.08.2023 г., 445,50 лв.- лихва за забава върху главница от 1824,89 лв. за периода 11.05.2021 г.-24.08.2023 г.

По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ и акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1.наличието на трудово правоотношение с ответника, 2.което е било прекратено по надлежния ред и при наличие на предпоставките по чл.327, ал.1, т.2 КТ, 3. размера на брутното трудово възнаграждение.

Ответникът следва да докаже, че правоотношението не е прекратено на соченото от ищеца основание или че е заплатил претендираната сума.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата Правото по чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната разпоредба са точно и изчерпателно изброени, като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение

3

Ответникът е оспорвал, че е трудовите възнаграждения на ищеца не са били заплатени респ. е липсвало соченото основание за прекратяване. Това възражение на ответника не се доказва, като от приетата експертиза се установява, че към момента на подаване на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца, действително са били налице наплатени дължими му трудови възнаграждение, т.е. налице е била предпоставката за упражняване на правото му да прекрати трудовото праоотношение на соченото основание. Като краен извод се установява, че трудовото правоотношение е прекратено на 21.04.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, за което е издадена и заповед от работодателя.