Решение № 279 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100726 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца А. О. К., ЕГН **********, с която се предявяват обективно и субективно /пасивно/ съедини искове, както следва:

1. За признаване за установено по отношение на ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК ***, че сключеният между тях Договор за паричен заем № *** от 07.01.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

2. За признаване за установено по отношение на ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****, че сключеният между тях Договор за предоставяне па гаранция № *** от 07.01.2025 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Исковата молба е предявена чрез упълномощения представител адвокат Н. М..

Твърди се в ИМ, че на 07.01.2025 г., ищецът е сключил с ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, Договор за паричен заем № *** от същата дата, съгласно който му е предоставена в собственост сумата от 4 000 лева, при лихва 50% и ГПР в размер на 64.32%.

Твърди, че също на 07.01.2025 г., чрез първия ответник, е сключил Договор за предоставяне па гаранция № *** с ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който е уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 2 730.45 лева.

Твърди, че съдът е длъжен да провери действителността на договорите и извън наведените от страните основания. Твърди нищожност на договора за заем на основание чл.

22 от ЗПК, като изтъква, че в погасителния план липсва посочване на отделните компоненти на погасителните вноски.

1

Твърди, че посочения в договора ГПР не е действителния, тъй като при изчислението му не е включена сумата за гаранционно възнаграждение.

Твърди заобикаляне на закона със сключването на договора за гаранция с цел осигуряване на печалба. Счита за нелоялна търговска практика, трето лице, срещу възнаграждение от кредитополучателя, да гарантира изпълнение на задълженията му по договора заем, при положение, че гаранта е свързано лице с кредитодателя.

Твърди нарушение на изискванията на ЗПК що се отнася до конкретизиране на компонентите в ГПР и методиката за формирането му.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и упълномощения представител.

Писмено се иска гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски. С ИМ се прави възражение за прекомерност на насрещните претенции за присъждане на такива.

В срока за отговор ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД подава такъв, като твърди нередовности на ИМ, както и неоснователност на претенциите, и искането за служебна проверка за действителност на кредитното правоотношение.

Твърди съответствие на погасителния план с изискванията на закона предвид постоянният лихвен процент по договора, каквато е практиката на страната.

Твърди, че ГПР съответства на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, включвайки всички разходи по кредита и че е определен съобразно изискванията на закона и размерът му не се отклонява от изискванията на закона. Твърди, че следва да бъдат посочени допусканията при изчисление на ГПР, но не отделните компоненти.

Твърди, че няма основание за включване на възнаграждението по гаранционната сделка, възникнала след сключване на договора за заем.

Иска отхвърляне на иска.

Претендира разноски и прави възражение на прекомерност на насрещните такива.

В срока за отговор ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД подава такъв, като твърди нередовности на ИМ, както и неоснователност на претенциите.

Посочва, че договора за предоставяне на гаранция не представлява договор за кредит за да са приложими разпоредбите на ЗПК. Посочва, че гаранта е дъщерно дружество на кредитодателя, като сключва такива сделки по занятие. Позовава се на договорната свобода и конкретно да не бъде сключен договора за гаранция, като посочва, че размера на договореното възнаграждение е определено след преценка на риска.

Твърди, че е действал добросъвестно при сключване на договора за гаранция, както и че условията са ясно и разбираемо изразени в договора.

Иска отхвърляне на иска.

Претендира разноски и прави възражение на прекомерност на насрещните такива 2

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не изразяват становище.

По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорвани от страните, като съдът приема следното от фактическа и правна страна..

Ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № ***/07.01.2025 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно който му е предоставена заемна сума от 4 000 лева, която е следвало да върне на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 363.97 лева, с първа вноска на 09.02.2025 г. и последна на 05.04.2026 г. В договора е вписан фиксиран лихвен процент в размер на 50%, както и годишен процент на разходите в размер на 64.32%.

С договора за заем е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя по формата на поръчителство, банкова гаранция или одобрено от заемодателя лице, което предоставя гаранционни сделки – чл. 4. Налице е договор за гаранция, с дата на сключване, идентична с тази на договора за кредит. Договора за гаранция е сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който от страна на последния е поето задължение за сключване на договор за поръчителство със заемодателя, срещу което е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 2 370.45 лева, която сума се разпределя на части към всяка една от погасителните вноски по кредита, при което сумата от 158.03 лева се прибавя към посочената по-горе погасителна вноска /съдът не престава да се учудва на способността за изчисление на различните части от месечните вноски по начин довеждащ до кръгло число на месечната дължима сума/.

При тези факти, установени без съмнение и противоречие от представените писмени доказателства съдът намира, че исковете са изцяло основателни.

В изпълнение на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Налице е заемно правоотношение, възникнало между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като ищецът е получил от това лице заемната сума от 4 000 лева.

Основанията за това е извода на съда, че представения писмен договор за заем и договор за гаранция са недействителни в съответствие със задължителната практика на СЕС, който с мотивите на Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по кредита при изчисление на ГПР се приравнява на липса този основен показател/характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл.

23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви.

Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е налице още към момента на сключване на договора с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за размерът му.

3

На първо място следва да се отбележи, че посочените клаузи, уговарящи задължение за представяне на обезпечение са неравноправни /съответно нищожни/ и по смисъла на чл.

143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП, след като е допуснато сключване на договор и предоставяне на заемната сума, с уговаряне на последващо задължение за представяне на обезпечение, което не дава възможност на кредитополучателя да прецени обективно икономическите последици от сключване на договор с такова задължение. На второ място следва да се отбележи, че противоречи на закона и морала да се уговаря в тежест на страна възникване на последващо задължение за обезпечение. Задължението за представяне на обезпечение се въвежда при сключване на договора, а не след усвояването на заемната сума, след като смисълът на обезпечението, принципно в конкретната хипотеза на уговорено обезпечение е да се поеме отговорност от трето лице към кредитора за изпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Освен това конкретния размер на възнаграждението за предоставяне на поръчителство – 2 370.45 лева, е необосновано висок, след като е над половината от заемната сума, поради което тази клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП – необосновано висок размер на договорено възнаграждение.

Според съда клаузите от договора, изискващи обезпечение, както и сключения договор за гаранция с трето лице противоречат на закона, поради което са нищожни, тъй като чрез нея се заобикалят изискванията на Закона за потребителския кредит, установяващ максимален размер на характеристиката „годишен процент на разходите“. Посочено е в приложение към договора за кредит, че този процент е в размер на 64.32 %, което е близо до максимални размер /към момента на сключване на договора/, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по същество е уговорено заплащане на допълнително възнаграждение на заемодателя. Това е така поради факта, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на търговското дружество поръчител, поради което практически възнаграждението по договора за гаранция е за него, съответно това е нерагламентирано допълнително възнаграждение за кредитодателя извън договора за кредит. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК предвижда, че част от годишния процент от разходите са и възнагражденията от всякакъв тип, независимо дали са преки или косвени, като в конкретния случай съдът намира, че по същество годишният процент на разходите следва да включва и уговореното възнаграждение по договора за гаранция, след като на първо място това възнаграждение е свързано с размера на отпуснатия кредит, и от друга страна е уговорено това възнаграждение се дължи на свързано лице по смисъла на § 1, т. 27 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Поради това според съда, чрез договора за гаранция, сключен лице, свързано със заемодателя се заобикаля ограниченията в размера на ГПР, поради което заплащането на такова възнаграждение е неоснователно, заради нищожност - чл. 21, ал. 1 от ЗПК, на клаузата която го изисква, а така също и на самият договор за предоставяне на поръчителство, разглеждан като част от договора за кредит и уговарящ възнаграждение, чийто размер не е включен в ГПР на договора за кредит довежда до недействителност на уговорените писмено условия по договора за заем.

4

Поради това исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена общата сума от 313.22 лева за заплатената държавна такса, съответно сумата от 94.82 лева /48.48 евро/ в тежест на „Файненшъл България“ ЕООД, а сумата от 218.38 лева /111.66 евро/ в тежест на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като сумите следва да се присъдят в евро. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 250 евро за заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за справедливо обезщетение за тези разноски, като намира за основателни /частично/ направените възражения за прекомерност от ответниците, както и че определената обща сума съответства на не особено високата сложност на делото, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване. Сумата за адвокатско възнаграждение следва да се присъди в тежест на ответниците, като в тежест на „Файненшъл България“ ЕООД бъде възложено заплащане на сумата от 50 евро, докато на „Изи Асет Мениджмънт“ АД се възложи остатъка от 200 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА недействителен – нищожен, Договор за паричен заем № *** от 07.01.2025 г., сключен между А. О. К., ЕГН ********** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК ***.

ПРИЗНАВА ЗА недействителен – нищожен, Договор за предоставяне па гаранция № *** от 07.01.2025 г., сключен между А. О. К., ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****.