Решение № 521 от 19.05.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Пазарджик, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220103592 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от ИВ. Д. АЛВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ..., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, кантора № 1Б чрез адвокат Гергана Стоименова-Царска от АК Пазарджик, против М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. „... с искане да бъдат изменени мерките определени с Решение № 821/18.09.2008 г. по гр. д. № 2654/2007 г. по описа на РС Пазарджик, влязло в законна сила на 04.11.2008 г., като родителските права по отношение на непълнолетното им дете В.И.А..а с ЕГН **********, родена на 25.02.2007 г. да бъдат предоставени на ищеца – нейния баща.

Местоживеенето на детето да бъде на адреса на баща й - гр. Пазарджик, ул. .... Да бъде определен следния режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до неделя - 16.00 часа /с преспива в събота вечер/, 20 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като този период може да бъде разкъсван на части по време на лятото в зависимост от възможностите на родителите за годишен отпуск. Първата половина на зимната ваканция и първата половина на пролетната ваканция през съответната учебна година през всяка четна година, както и втората половина на зимната и пролетната ваканции през всяка нечетна година, утвърдени от МОН. Да се осъди ответницата М. Г. М. да заплаща издръжка в размер на 1/4 от минималната работна заплата за съответната година месечно за дъщеря им В.И.А..а, чрез баща й и законен представител, считано от датата на влизане в сила на решението па Районен съд Пазарджик, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска. Моли на основание чл.242, ал.1 ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. В условията на евентуалност иска от съда да определи разширен режим на лични контакти на бащата с детето В.И.А..а, както следва - да вижда и взема при себе си детето всяка седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 21:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск: по време на Коледните празници на всяка нечетна година и на Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година от 10:00 часа на първия почивен ден до 18:00 ч. на 1 последния почивен ден, съобразно официално одобрените празнични дни; официалните почивни дни за страната, всяка година на рождения ден на детето - двадесет и пети февруари от 09:00 часа до 18:00 часа: на именния ден на детето - първи януари от 10.00 часа до 18.00 часа; на рождения ден на бащата - четвърти февруари - детето ще бъде при мен от 10.00 часа до 10.00 часа на следващия ден, на имения ден на бащата - 07.01. Всяка година зимната ученическа ваканция на всяка година по време на пролетната ваканция за времето от 10:00 ч. на първия почивен ден до 17:00 ч. на последния почивен ден. Претендира разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 29.07.2006 г., който бил прекратен с развод с Решение № 821 от 18.09.2008 г., постановено по гр. д. № 2654/2007 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязло в законна сила на 04.11.2008 г. От брака си имали дъщеря - В.И.А..а, родена на 25.02.2007 г., ЕГН **********.

Със съдебното решение, съдът одобрил постигнатото между тях споразумение и родителските права по отношение на детето били предоставени на ответницата. Бил определен и режим на лични отношения на ищеца с дъщеря им - всяка първа и трета събота от месеца от 09.30 часа до 17.00 часа. След прекратяването на гражданския им брак с развод, ответницата се преместила да живее заедно с дъщеря им В. при нейните родители Г и В.Г. в с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик.

Твърди, че достъпът до детето бил изключително ограничен. Опитвал да се вижда в определените дни съгласно решението на съда, но ответницата и нейните родители възпрепятствали тези срещи по различни начини, като измисляли всевъзможни причини.

Сочи, че през 2009 г. ответницата заминала да живее и работи в Кралство Испания. Там останала няколко години. През този период дъщеря им В. живеела при баба си и дядо си по майчина линия в с. Виноградец. Ищецът правил многократно опити да се вижда с нея, но родителите на ответницата умишлено му отказвали. Търсил съдействие от органите на реда, но без резултат. Посочва, че когато отивал да види детето си, то излизало пред вратата за 510 минути, след което се прибирало под предлози и така протичали срещите им. Сочи, че е отивал с приятели или с майка му В.И.А..а. Споделя, че дъщеря им В. се държала изключително хладно и с майка му, особено през последните 6 месеца на 2021 г.. Носили й подаръци, но детето след като ги получело, отново се прибирало в къщата. Смята, че напълно умишлено В. е настроена срещу ищеца и неговото семейство от баба й и дядо й по майчина линия.

Посочва поради каква причина не е претендирал родителските право по отношение на детето, когато ответницата е била в Кралство Испания.

Сочи, че нямал никаква комуникация с ответницата за въпроси свързани с отглеждането на детето, както и че към настоящия момент ответницата имала сключен граждански брак с г-н М. и имат родено едно дете, като живеели в гр. Септември. Твърди, че детето В. останала да живее при баба си и дядо си по майчина линия в с. Виноградец и никога не е живяла с майка си в гр. Септември.

Посочва, че през всичките години постоянно е търсил детето си и е искал да общува с него, активно да участва в нейния живот като неин баща, но родителите на ответницата напълно умишлено отчуждили дъщеря му от него. Отказвали му достъп до нея дори и в определените със съдебното решение дни за лични контакти. Правил многократни опити да я търси но телефона, но тя никога не му отговаряла. Бил поискал съдействие от РП Пазарджик, но с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 14.03.2018 г. на мл. прокурор В. Видов, бил уведомен, че не били налице данни за престъпление от общ характер по чл.182. ал.2 от НПК. Сочи, че останал изумен, че детето продължило средното си образование в с. Виноградец, в Професионална гимназия по транспорт, със специалност „Подемно транспортна техника, монтирана па пътни транспортни средства", професия „Техник по подемно- транспортна техника". Във връзка с 2 горното посочва, че детето е било записано без знанието и съгласието на родителя, който е упражнявал родителските права, както и без съгласието на ищеца. Излага твърдения, че дъщеря им била ваксинирана с ваксина против COVID-19, като бил учуден кой и бил позволил.

Във връзка с горното твърди, че след като ответницата реално ежедневно не упражнявала предоставените й родителски права по отношение на В., от години живеела в друго населено място и имала друго семейство, то той е родителят, който трябва да се грижи ежедневно за детето и да упражнява родителските права. Категорично смята, че е недопустимо за дъщеря им да се грижат баба й и дядо й при положение, че той има възможност за това. Имал собствено жилище в гр. Пазарджик, получавал добро трудово възнаграждение и нямал други низходящи, за които да се грижи, притежавал родителски капацитет, необходим за отглеждането и възпитанието на едно дете. Също така имал подкрепата на родителите си. Сочи, че ответницата не се грижила за дъщеря им В. нито за физическото, нито за психическото й развитие. Не полагала ежедневни грижи за нея от години. Не можела да осигури нормални условия за съществуването й, които да й позволят да расте и укрепва емоционално, тъй като дъщеря им е лишена от възможността да расте при родителите си, лишена е от ежедневното общуване с майка си и баща си. Детето било поставено под изключително странна зависимост, като по данни на учителите във всяко междучасие се обаждала на баба си по телефона. Притеснява се за правилното развитие на дъщеря им. Сочи, че родителите на ищцата с поведението си са допринесли за появата, развитието и задълбочаването на Синдром на родителско отчуждение и синдром „родителско дете". Цитира съдебна практика. Ангажира доказателства. Има доказателствени искания.

В хода по същество ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Стоименова-Царска. Молят съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозира писмена защита.

На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът М. Г. М. е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат И.Т. от АК Пазарджик.

Оспорва, че е ограничавала контактите на ищеца с дъщеря им, като твърди, че ищецът не я е търсил редовно. Срещите се осъществявали само, когато пожелаел той.

Твърди, че ищецът и детето се чували по телефона и се срещали. Сочи, че ищецът е посещавал детето в училище като я е карал да тръгне с него, пречейки й по този начин на учебния процес. Последния път, когато се случи подобно посещение, бил на 15.09.2021 г., като дъщеря им била много притеснена, намесил се е и директорът на училището. Поради тази причина ответницата била принудена да подаде жалба срещу него до ОД МВР – Пазарджик.

Твърди, че през 2017 г. сключила граждански брак със С.И.М.. От брака им имат родено едно дете Светла Славейкова М.. Вторият й съпруг приел дъщеря им В. като свое дете. Той също я обичал много и се грижил за нея, а тя държала много на него. Всички живеели в едно жилище: апартамент, собственост на бащата на ответницата с адрес: гр.

Пазарджик, ... Сочи, че дъщеря им е ученичка в 8-ми клас на Професионална гимназия по Транспорт - с. Виноградец и е отличничка. Харесвала училището си и с желание го посещава. Посочва, че за да избегнат ежедневното пътуване на дъщеря им до гр. Пазарджик, където живеят, решили тя да живее в къщата на баба си и дядо си по майчина линия, която се намира на 10 минути от училището й. Ответницата споделя, че така била по-спокойна за нея, защото знае къде се прибира след училище и кой се грижи за нея. През празниците и почивните дни, тя се прибирала в гр. Пазарджик. Виждат се и се чуват всяка вечер. Споделя, че много пъти е искала да я запишат на училище в гр. Пазарджик, но тя отказвала Оспорва твърдението на ищеца, че е живяла няколко години в Кралство Испания, 3 като посочва, че е била само три месеца на гости на леля си, за да я гледа. През този период дъщеря им била при баба си и дядо си по майчина линия.

Твърди, че дъщеря им е ваксинирана с нейно съгласие.

Оспорва твърдението на ищеца, че не се грижи за физическото и психическото развитие на дъщеря им и че не полагала ежедневни грижи за нея. В този смисъл твърди, че ищецът не се грижил достатъчно за дъщеря им. Търсил я само, когато имал време за това.

Никога не е спазвал определения режим на лични контакти, който му е определен. Грижата му се изразявала само в плащане на издръжка в размер на 150 лева, която е изключително недостатъчна.

Твърди, че е в състояние да даде и дава дължимите се родителски отношения към детето им, включващи материални грижи и възпитание, да упражнява необходимия надзор над В. А.а и да й помогна да расте с необходимия морал и авторитет, като полага и ще продължава да полагам необходимата грижа. Ще продължава да я обича и да осигурява възможност за пълноценни контакти с баща й. Никога не е ограничавала ищеца в определения му режим за срещи с дъщеря им, нито нея да се среща с баща си. Стремяла се тези контакти да са пълноценни и чести, макар че ищецът не търсил често дъщеря им.

Желанието й било дъщеря им и баща й да имат нормални отношения и тя да може да разчита и на него в живота.

По отношение на предявеното искане в условията на евентуалност счита, че предложеният режим на лични отношения бил прекалено разширен. Предлага режим на лични отношения в следния смисъл: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00ч. до 17:00ч. /без преспИ.е/; бащата ИВ. Д. АЛВ. ще има право да прекарва заедно с детето В.И.А..а и 15 (петнадесет) дни през лятната му ваканция от 10:00 ч. до 17:00 ч. /без преспИ.е/, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата ИВ. Д. АЛВ. ще има право също така да прекарва заедно с детето В.И.А..а допълнително по един ден през времето на Коледните и Великденските празници, в часовия диапазон от 10:00 ч. до 17:00 ч. /без преспИ.е/; в случай, че родителите не постигнат съгласие за съвместно празнуване на рождения ден на детето, бащата ще взима детето на следващия ден, за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч., а ако денят е учебен - от 17:00ч. на деня следващ рождения ден до 19:00 ч. на същия ден. Посочила е, че извън горепосоченото, в случай, че дъщеря им пожелаела да остане да преспи при баща си, ответницата нямала да е против при две условия: да знае, че ще е с него и да има създадени необходимите битови условия за живеене при него. Сочи, че никога не е забранявала на дъщеря им да преспива при баща си, но и тя никога не е искала това.