Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 240 от 21.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3617/2024
Вид
Решение № 240
Подписан
21.01.2026
В сила
18.02.2026
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.286 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.292 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.292, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.103, ал.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.124а, ал.5 и ал.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.124а, ал.5 и ал.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.125 · Закон за устройство на територията
  • чл.16, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.78, ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Варна, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Д. Павлова Гражданско дело №

20243110103617 по описа за 2024 година

Ищцата Ю. Р. К., с ЕГН ********** е предявила срещу Д. Д. Т., с ЕГН ********** иск за осъждане на ответницата да й плати сумата в размер на 2933,75 лева /равностойността на 1500.00 евро по курса на БНБ/, представляваща дадена сума на отпаднало правно основание по сключен между страните и развален неформален договор за поръчка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн.чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД и сумата в размер на 247.29 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 2933,75 лева за периода 11.08.2023 г. - 24.03.2024 г., на осн. чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Ю. Р. К., с ЕГН ********** е предявила иск за осъждане на ответницата Д. Д. Т., с ЕГН ********** да й плати обезщетение за имуществени вреди на осн.чл.45, ал.1 от ЗЗД в размер на сумата от 150.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за устна консултация, изготвяне и връчване на Покана за доброволно плащане за връщане на получената сума 1500 евро и разваляне неформален договор за поръчка от 12.06.2018 г. за изготвяне на ПУП за ПИ с идентификатор №***, на сумата от 6.51 лева, представляваща платена такса за пощенската услуга – Телепоща в полза на Български пощи ЕАД и на сумата от 30.00 лева за заплатени по сметка на ЧСИ З. Д., с рег.

№*** на КЧСИ такси и разноски за връчване на покана за доброволно плащане, на осн. чл.78, ал.3 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.

Ищецът А. Ж. К., ЕГН ********** е предявил иск за осъждане на ответницата Д.

Д. Т., с ЕГН ********** да му плати обезщетение за имуществени вреди на осн.чл.45, ал.1 1 от ЗЗД в размер на сумата 150.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за устна консултация, изготвяне и връчване на Покана за доброволно плащане за връщане на получената сума 1500 евро и разваляне неформален договор за поръчка от 12.06.2018 г. за изготвяне на ПУП за ПИ с идентификатор №***, на сумата от 6.51 лева, представляваща платена такса за пощенската услуга „Телепоща“ в полза на Български пощи ЕАД и на сумата от 30.00 лева за заплатени по сметка на ЧСИ З. Д., с рег. №*** на КЧСИ такси и разноски за връчване на покана за доброволно плащане, на осн. чл.78, ал.3 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане.

Ищците претендират заплащане на разноските за производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на молбата. Оспорва предявените искове по основание и по размер и моли за отхвърлянето им. Възразява срещу същите като твърди, че поръчката не е довършена по вина на ищците, които са се отказали от нея. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Факти и обстоятелства, които не се оспорват:

Няма спор по твърденията, че страните са сключили цитирания неформален договор за поръчка от 12.6.2018 г.

Факти и обстоятелства, които се оспорват:

Оспорва се твърдението, че ответницата виновно не е изпълнила задълженията си по същия договор и не е извършила описаните в договора фактически действия.

Ищците твърдят, че поръчката е останала недовършена по вина на ответницата.

Ответницата твърди, че поръчката е останала недовършена по вина на ищците.

В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и отговора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид липсата на оспорване, съдът приема за установено, че на 12.06.2018 г. страните по делото са сключили неформален договор за поръчка за изготвяне на ПУП за ПИ с идентификатор *** по КККР и за целта са подписали пълномощно да ги представлява във връзка с изпълнението на възложеното.

Страните нямат спор по отношение на твърденията, че ищците са собственици на ПИ № ***, че са сключили устен, неформален договор за снабдяване с ПУП на същия имот, че е подписано нотариално пълномощно, че са предадени и получени суми по повод на поетия ангажимент, че ответницата е подала заявление и че главният архитект е издал посочената в исковата молба Заповед № 182/29.03.2019 г., с която е разрешил изработване на ПУП – ПРЗ за целия квартал 73 по Плана на селищно образувание „П. с.“, село З..

С отговора ответницата оспорва твърденията, че договорът е със срок една година, 2 тъй като никой не може да се ангажира с подобни срокове предвид поведението на общинската администрация. Оспорва твърденията, че ищците не са били информирани за предприетите действия от нея. Напротив, уведомила ги е за всички свои действия включително и за издадената заповед на главния архитект, което се е случило след нейните действия по изпъление на уговореното. Уведомила ги е, че за изпълнение на уговореното са необходими разходи, които следва да се поемат от собствениците и на съседните имоти, но същите са отказали категорично да участват. Ищците са се отгазали да продължат поръчката. Същата не е довършена по вина на ищците, но това не ги освобождава от задължението да заплатят сторените разноски и възнаграждение на довереника. Прави възражение за задържане на процесната сума, която определя като възнаграждение и разноски.

Между страните е налице спор относно твърденията в отговора, че ответницата е уведомила ищците, че за да се изготви ПУП следва да бъдат включени още няколко съседни имота, попадащи в квартал 73 по Плана на селото. Тези твърдения се оспорват от ищците в съдебно заседание, които заявяват, че не са били уведомявани от ответницата и са й предали пари в брой. Не се оспорва, че Т. е подала до аобщинската администрация заявление рег.№ АУ-064515-ЗВЦ/03.07.2018 г. Не се оспорва, че главния архитект на гр.Варна е издал Заповед № 182 от 29.03.2019 г. с която е разрешил изработване на ПУП-ПРЗ за целия кв.*** по плана на СО „П. с.то“, с.З..

С договора за поръчка страните са се договорили отвеетницата Д. Т. да извърши необходимите фактически действия пред Община Варна за изработване на ПУП за ПИ с идентификатор *** по КККР.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.55, ал.1 ЗЗД, чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД като ищците черпят права от сключения с Д. Т. неформален договор за поръчка от 12.06.2018 г. с който ответницата се е задължила да извърши от името и за сметка на ищците фактически и правни действия по изготвяне на ПУП-ПРЗ за собствения им недвижим имот в м-ст „П. с.“, с.З., общ.Варна. За основателността на заявените искови претенции следва да се установи, че между страните е налице валидно мандатно правоотношение с твърдяното от ищците съдържание, както и че сключения договор за поръчка е прекратен от страна на възложителя. Договорът за поръчка е неформален, като законът допуска да бъде съчетан с едностранната сделка по упълномощаване на довереника или пък да бъде т.нар. „скрит мандат“, косвено представителство - чл.292 ЗЗД. В двата случая е налице разлика по отношение на доказването на правоотношението между страните, като при скрития мандат законът в чл.292, ал.3 ЗЗД изисква, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Когато 3 обаче в отношенията с третите лице довереникът действа от името и за сметка на доверителя, какъвто е настоящият случай, той се ползва от представителна власт по даденото му пълномощно. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, няма изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства. В този смисъл решение № 239 от 08.06.2015 г., постановено по гр.д. № 7200 по описа за 2014 г. на ВКС, IV г.о.

Страните по делото нямат спор, че на 12.06.2018 г. са постигнали съгласие с което е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка, по силата на което ищците са възложили на ответницата изготвяне на ПУП за собствения им имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по плана на с.З., общ.Варна, местност „П. с.“, с площ 2000 кв.м. Доколкото няма спор, че на ищците е било известно, че ответницата не притежава необходимата квалификация тя лично да изготви ПУП следва да се приеме, че уговореното от страните е Т. да действа като техен пълномощник пред компетентния орган Община Варна. За целта собствениците са подписали пълномощно с нотариална заверка на подписите.

Видно от протокол № 29/31.07.2018 г. на ЕСУТ при Община Варна по т.25 от дневния ред на проведено заседание на експертния съвет на 31.07.2018 г. е разгледано заявлението на Ю. К., действаща чрез пълномощник Д. Т. за допускане изработване на ПУП-ПРЗ по реда на чл.124а, ал.5 и ал.7 от ЗУТ и чл.125 от ЗУТ, на ПИ №№ ***, кв. ***, местност „П. с.“, с.З., общ.Варна. С решението по т.25 ЕСУТ „Не приема представеното задание по чл.125 от ЗУТ…Дава положително становище за допускане изработването на ПУП-ПРЗ за целия кв.*** м-ст „П. с.“, с.З., общ.Варна…Проектът да се изработи при условията на чл.16, ал.1, чл.103, ал.6 от ЗУТ, да се обяви по реда на чл.128, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, след което да се внесе в ЕСУТ за приемане. След коригиране на задание предлага на компетентния орган да издаде заповед на осн.чл.124а, ал.5 от ЗУТ“. Издадена е заповед № 182 от 29.03.2019 г. на главен архитект на Община Варна с която е разрешено изработване на ПУП-ПРЗ за кв.*** по плана на с.о „П. с.“, с.З., общ.Варна. Същите обстоятелства се подкрепят от показанията на водените свидетели С. и Н.. Последният заявява, че е получил лично от Т. сумата 2000 лева и след като бил уведомен от Е. Г., че възложителите се отказват от поръчката е върнал 1500 лева като е задържал 500 лева за възнаграждение за изработения от него проект. Предал е сумата на Е., която познава от години. С Д. го запознала Е.. След време ищците лично му възложили да изготви проект за ПУП в съответствие с решението на ЕСУТ на Община Варна и му платили възнаграаждение за това. В подкрепа на тези твърдения е представен Договор от 12.04.2021 г. между ищцата Ю. К. и свидетелят К. С. от една страна като възложители и свидетелят Н. Н. от друга страна като изпълнител с който първите двама възлагат, а третия приема да изработи проект ПУП-ПРЗ за ПИ №№ ***, ***, *** в кв.*** на с.о „П. с.“, с.З., общ.Варна. Цената на услугите по договора е 4500 лева. Н. свидетелства, че сумата му е платена от ищците и от свидетеля С.. Със заповед № Г476/02.12.2022 г. на Гл.архитект на Община Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за общо пет 4 урегулирани имота в кв.*** на м-ст „П. с.“, землище с.З., вкл. и за УПИ *** за който е отреден имот с идентификатор *** на ищците К.и. С констативен протокол на Община Варна от 16.12.2023 г. е прието, че заповед № Г-476/02.12.2022 г. е влязла в сила поради липса на възражения в срока за обжалване по реда на АПК.

От приетото от фактическа страна е установено, че Д. Т., действаща като пълномощник на ищците е подала заявление за допускане изработване на ПУП-ПРЗ по реда на чл.124а, ал.5 и ал.7 от ЗУТ и чл.125 от ЗУТ, на ПИ №№ *** в кв. ***, местност „П. с.“, с.З., общ.Варна. По същото е постановено решение № 25 на ЕСУТ при Община Варна по протокол № 29/31.07.2018 г., а въз основа на същото решение е издадена заповед № 182 от 29.03.2019 г. на Главен архитект на Община Варна с която е разрешено изработване на ПУППРЗ за същите имоти. Установено е от доказателствата по делото, че ищците са изпратили чрез Телепоща покана, която е получена от ответницата на 03.08.2023 г., връчена чрез ЧСИ З.