Разпореждане № 22814 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22814 гр. Варна, 04.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Частно гражданско дело № 20253110107093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парични вземания срещу длъжника П. Й. С., ЕГН **********, с адрес гр.В., сумата от 1 547,53 лв., представляваща главница по договор за кредит № 3052137, сключен на 30.09.2024г. между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2024г. сключен между длъжника и заявителя, сумата от 64,05 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 175,69 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 21119.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 14,06 лв., представляваща законна лихва за забава по договора за кредит за периода от 21.12.2024г. до 05.05.2025г., сумата от 5,76 лв., представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 03.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл.

104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1, изр. второ ГПК, доколкото от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“ се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и чл. 410, ал. 3 ГПК, и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК пречки. Освен проверка на формална редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като и с императивните правилата за защита на потребителите. Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с 1 потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид изричните разпоредби на ГПК в този смисъл чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С473/00).

По отношение на вземанията за главница от 1 547,53 лв., договорна лихва от 175,69 лв. и законна лихва за забава по договор за кредит от 14,06 лв., начислена върху просрочената главница, съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съобразявайки служебното си задължение за проверка съответствието на искането с императивните материалноправни норми, в т.ч. тези, установяващи потребителската закрила, както и с добрите нрави, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя, като съображенията за това са следните:

По отношение на вземането за възнаграждение по договора за поръчителство и законна лихва върху него:

По твърдения на заявителя възнаграждението е уговорено в негова полза за това, че се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията му към трето лице – негов кредитор по потребителски договор.

От друга, страна, според чл. 4, т.1 от договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Кредисимо“ АД обезпечение чрез банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в кратък срок от подаване на заявлението за отпускане на кредит (10 дни за гаранцията и 48 часа за поръчителството), като при неизпълнение в срок се счита, че заявлението не е одобрено. В изпълнение на това именно негово задължение потребителят е сключил със заявителя „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство, възнаграждение по който се претендира. От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне. Видно от справка от Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.

От така изложената фактическа обстановка следва, че договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически послабата страна по правоотношението.

Освен това чрез договора за поръчителство се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора по чл. 16, ал. 1 ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което е допълнителен аргумент за нищожността на този договор.

2

Не на последно място следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Този извод следва не само от гореизложеното, но и от обстоятелството, че поръчителят твърди да се дължи лично на него възнаграждение за поръчителство по сключения с длъжника договор и същевременно излага да е платил в полза на обезпечения кредитор законна лихва върху същото това възнаграждение, респ. да се е суброгирал в правата му срещу длъжника за тази лихва в размер на 64,05 лв.

По изложените аргументи и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в частта относно вземанията за възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 64,05 лв. и наказателна лихва върху това възнаграждение в размер на 5,76 лв.

По разноските:

С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса (25 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (определено в размер на 50 лв.), съразмерно с уважената част от заявлението, или общо 82,80 лв. (34,74+48,07)

Водим от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Й. С., ЕГН **********, с адрес гр.В, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“ сумата от 1 547,53 лв. (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за кредит №3052137, сключен на 30.09.2024г. между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2024г. сключен между длъжника и кредитора, сумата от 175,69 лв. (сто седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 21.11.2024г. до 05.05.2025г. сумата от 14,06 лв.

(четиринадесет лева и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.12.2024г. до 05.05.2025г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 03.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 82,80 лв. (осемдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ОТХВЪРЛЯ заявлението В ЧАСТТА, в която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 64,05 лв.

(шестдесет и четири лева и пет стотинки) представляващи възнаграждение по договор за представяне на поръчителство, сумата от 5,76 лв. (пет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.12.2024г. до 05.05.2025г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в отхвърлителната му част пред ОС – Варна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата си част не 3 подлежи на обжалване.

ПРЕПИС ОТ ИЗДАДЕНАТА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ да се връчи на длъжника.

След влизане на заповедта в сила делото да се докладва за преценка за издаване на изпълнителен лист.

УКАЗВА на заявителя, че може в едномесечен срок от влизане в законна сила на разпореждането да предяви осъдителен иск за отхвърленото си вземане, в който случай може да ползва внесената по заповедното дело държавна такса, като довнесе разликата до пълната дължима за иска държавна такса.

УКАЗВА на заявителя, че в дадения едномесечен срок от влизане в законна сила на разпореждането следва да представи доказателства по настоящото дело за предявяване на иска, противен случай той няма да може да се ползва от внесената по настоящото заповедно дело държавна такса.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4