Решение № 166 от 21.07.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Девня, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100806 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, гр. Варна срещу И.М.И./ Н. М. М., ЕГН **********. по реда на чл. 422 ГПК.

Исковете са основани на твърдения, че за исковия период ищецът ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД е доставил в обект, находящ се в *** , с клиентски номер ***, електроенергия, която е останала незаплатена от абоната ответник по делото. Твърди се, че е налице неизпълнение на основно задължение, произтичащо от чл. 17, т.2 ОУДПЕЕЕМ всеки абонат да заплаща в срок стойността на използваната електрическа енергия. Претендира се и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден по чл. 38 ОУДПЕЕЕМ, както и заплащане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК процесуален представител адвокат В. В. от АК Варна е депозирала писмен отговор, в който излага, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва ответникът да е страна по договор с ищеца и същият да има качеството на потребител на услуги за ел. енергия, доколкото към исковата молба няма приложени заявление за присъединяване към ел.разпределителната мрежа и договор за продажба на ел. енергия между страните. Няма доказателства и че ответникът е собственик и/или ползвател на процесния имот. Издадените фактури за начислени задължения и справки са едностранно съставени от ищеца. Не са представени и доказателства, че исковият обект изобщо е електроснабден и дали на адреса има монтирани СТИ, които да обслужват обекта

1

След насрочване делото за разглеждане в о.с.з. ищецът представя справка извлечение за фактури и плащания и заявява, че 30.01.2026г. са заплатени сумите за главница електроенергия и за лихви.

Исковете са предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в предвидения от закона срок, поради което се явяват допустими.

С молба от 30.04.2026г. процесуалният представител на ищеца признава, че с оглед на постъпило плащане, претендираните от ищеца суми с иска по чл.422 ГПК за главница и за лихва са заплатени изцяло в хода на производството. Останали незаплатени са разноските, сторени в гражданското и в частногражданското производство. С оглед, че плащанията са постъпили след депозиране на исковата молба се иска присъждане на сумите за разноски по заповедното производство и по исковото производство.

С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане, намира, че предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по основание и размер. Извършеното плащане на дължимите суми съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал.

3 ГПК доколкото претенцията на ищеца е удовлетворена чрез погасяване на претендираните суми за главница и за лихва по исковете по чл.422 ГПК, исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че претендираните суми са погасени чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за отхвърляне на исковете като погасени чрез плащане.

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. За казусът исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на установителнителните искове по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършеното плащане е едва след получаване на препис от исковата молба, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство, както и тези, направени в настоящото производство на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде 2 определено в размер на 200 лева /102,26 евро съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. С оглед изложеното, в полза на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, следва в настоящото производство да бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски в исковото и в заповедното производство, които възлизат общо на 393,71 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК 103533691, ***, против И.М.И./Н. М. М. с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 102,08 евроцента /сто и две евро и 08 евроцента/, представляващи главница за ел. енергия, по фактури, издадени за периода от 15.03.2024 г. до 16.05.2024 г., за обект с абонатен номер и адрес: абонатен № **********, ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК на 09.04.2025г. до окончателното плащане и за сумата от 13,08 евро / тринадесет евро и 08 евроцента / , представляваща сбор от мораторна лихва на всяка фактура за ел. енергия, като периода, за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури, е от периода от падежа на същата до 07.04.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 352/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, поради извършено плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА И.М.И./Н. М. М. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, ***, направените в настоящото исково производство деловодни разноски и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 352/2025 г. по описа на РС Девня в общ размер на 393,71 евро./ триста деветдесет и три евро и 71 евроцента /

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

3