Решение № 180 от 28.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Плевен, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. Д.А като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500208 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 993 от 16.07.2024г по гр. Дело № 1828/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИ Л ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление на дейността: град София, район “Триадица”, пл.”Позитано” №5, представлявано заедно от Изпълнителните директори Н.

Д. Ч. и Т. И. И. чрез пълномощника си адв.П. И. А. от АК-Плевен, съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.Плевен, ул.***. против ОБЩИНА ПЛЕВЕН, БУЛСТАТ: ***, Адрес: град Плевен п. к. 5800, пл.

’’Възраждане” № 2, с правно основание: чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането вр. чл.49 ЗЗД и цена на иска 3 971,54 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С решение №1205/17.09.2024г по същото дело решението е допълнено в частта за разноските.

Въззивна жалба срещу първоначалното решение е постъпила от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД , в която се възразява, че решението е незаконосъобразно. Възразява се, че по делото са събрани 1 доказателства относно мястото на настъпилото ПТП, начина на настъпването му и в този смисъл се установява, че деликтът е осъществен на общински път и Община – Плевен е отговорна за състоянието на пътя.По делото е било прието заключение на ВЛ, от което се установява, че вредите може да са настъпили по начина, по който е обяснено при подаването на заявлението до застрахователя.

Във въззивната жалба се коментира и евентуално съпричиняване. Твърди се, че задължение на Община – Плевен е общинските пътища да са в състояние, което да осигурява нормална експлоатация на пътя.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Няма протокол за ПТП, мястото не е посетено от полиция, механизмът на произшествието е възприет от застрахователя единствено по данни на водача на лекия автомобил, няма доказателства, които да установяват къде и по какъв начин е настъпило процесното ПТП, което да доведе до ангажиране на отговорността на Община – Плевен. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране на регресната отговорност на Община – Плевен – настъпило ПТП на общински път с неравност на него

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

ПлРС е приел, че правната квалификация на предявения иск е разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ. В тежест на ищеца е било да докаже валидно сключен договор за застраховка «Каско» на процесното МПС, да докаже настъпването на ПТП, причинените на МПС вреди, причинно-следствената връзка между неравността на пътното платно и причинените на автомобила щети, да докаже, че процесният път е част от общинската пътна мрежа, или друг път, за който е налице задължение на ответника да поддържа, да докаже изплащане на обезщетение на застрахованото лице, както и че ответникът по 2 делото е бил поканен да заплати сумата по причинената щета.

В тежест на ответника е било да докаже плащане на претендираната сума, както и направените възражения.

Според РС на 04.07.2023 г., в гр.Плевен, лек автомобил марка „БМВ”, модел „***”, рег.номер ***, собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД клон Плевен е преминал през „необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, стопанисвано от Община Пленен, вследствие на което са настъпили материални щети п о автомобила, възлизащи на 3 971,54 лева.

Материалните щети по лекия автомобил, а именно увредени предна и задна дясна джанта са настъпили в гр.Плевен, ул. „Индустриална“, след портала на бившето ПМУ, посока магазин Метро. Според РС лекият автомобил е управляван от В. С. Д.. Община Плевен не е своевременно уведомена и не е имала възможност навреме и на място да се запознае с фактическата обстановка. Според РС от приложените от ищеца доказателства не може да се установи безспорно, че нанесените щети са в резултат на преминаване и попадане на процесното МПС в неравност на пътен участък, стопанисван от Община Плевен. Мястото на ПТП не е било посетено и от органите на МВР и протокол за ПТП не е бил съставен, съгласно Наредба №Кз 41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд. Към момента на настъпилото ПТП не е заснето разположението на пътното превозно средство и причинените щети.

Механизмът на произшествието е възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС и спътника му, поради което, според РС, не доказва по категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи. Не е доказано, според РС, че щетите не са настъпили вследствие от противоправното поведение на водача на процесното МПС. Не се установява безспорно и не са представени доказателства, че увреждането е настъпило именно в резултат на преминаване на това МПС през дупка на пътното платно . Липсва конкретизиране на мястото.

При анализ на ангажираните от ищеца писмени доказателства съдът е констатирал, че не е възможно да бъдат установени обстоятелствата, при които са настъпили щетите по автомобила. Уведомлението за настъпила щета е частен документ и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно 3 самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в него.

Уведомлението притежава доказателствена сила единствено относно датата на подаването му и неговият автор, но не и относно отразените в него обстоятелства. Според РС приложените към исковата молба снимки не притежават обвързваща доказателствена сила и не доказват по никакъв начин отговорността на Община Плевен . Според РС не може да се докаже липсвала ли е или не съответната маркировка и означение на въпросната дупка.

Изясняването на това обстоятелство се явява съществено и необходимо за правилното и обективно решаване на делото, Липсват каквито и да било данни за действие или бездействие на общинската администрация, довело до настъпване на щета като само по-себе си обстоятелството, че общината е „стопанин на пътя” не е достатъчно основание за ангажиране отговорността на Община Плевен .

Според РС неоснователен се явява насоченият против Кмета на Община Плевен регресен иск, тъй като щетите по увредения автомобил не са в причинно-следствена връзка с поведението на общинската администрация.

При наличие на съмнение доказването никога не е пълно и не следва да се приема непълно доказаният факт за осъществил се в обективната действителност. Според РС липсва пасивна легитимация на Община Плевен по отношение настъпилите имуществени вреди. Липсва доказване на директно въздействие на посочената пътна неравност върху пострадалото лице, респ. МПС, следователно не е доказано наличието на всички елементи от сложния фактически състав на чл. 410 от КЗ, поради което исковата молба, според РС, следва да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно като краен резултат

РС е изложил мотиви, които като посока на разсъжденията се споделят от въззивната инстанция.

Следва да се отбележи

, че първоинстанционният съд е посочил , че е извършил анализ на събраните по делото доказателства, но в мотивите липсва обсъждане на гласните доказателства и приетата от съда експертиза.

Основен спорен въпрос по делото е бил въпросът, свързан с мястото и 4 начина на настъпването на описаното в исковата молба ПТП, в резултат на което са настъпили вреди на лек автомобил, застрахован при въззивника.

Видно от показанията на св. В. С. Д. същият си спомня да е претърпял пътен инцидент с л.а БМВ в град Плевен след припомняне от процесуалния представител на ищецъ пред първата инстанция за какво става дума.

Първоначално свидетелят е твърдял, че не е претърпял ПТП в град Плевен.

Свидетелят твърди, че пътува много, минава по 1000 км на ден, случаят е бил елементарен, попаднал е в дупка. Според свидетеля е било сухо, светло, не помни дали е имало насрещно движещи се автомобили. Св. Д. първоначално твърди, че дупката е в завой, десен завой, почти по средата на пътя, но не точно по средата, но заявява, че е била в дясната страна на пътното платно.

Свидетелят твърди, че не могъл да я заобиколи, че се е движел с разрешената скорост за града, около 50 – 60 км/ч , не е могъл да спре на завоя, спрял е да види какво е станало, но колата може да продължи да се движи до сервиза.

Свидетелят, след предявяване на заявлението за изплащане на обезщетение до застрахователяа, твърди, че той го е писал и подписал, колата е била БМВ сив металик, препятствието на пътното платно не е било обозначено, не може да каже точно как е била ситуацията и е възможно да е било така, както го е описал в заявлението. Пътувал е в посока магазин Метро, закарал е автомобила в сервиз на БМВ, били са изкривени джантите на две места.

Свидетелят твърди, че е видял пътната неравност, намалил е скоростта, колкото е могъл, но е станало по – лошо и е попаднал в дупката. Свидетелят твърди, че е видял дупката, но не е могъл да направи нещо. Не може да каже имало ли е други автомобили, но първата му мисъл е била, че не може да спре рязко, за да не стане причина за ПТП като последното е уточнено след въпрос на процесуалния представител на застрахователя в този смисъл.

Видно от показанията на св. П. З. същата утвърждава пред съда, че не помни датата на инцидента, било е в работно време, отивали са към магазин Метро, тя се е возила в автомобила не помни какво е било времето, щетите са били нанесени след попадане на автомобила в дупка, която е била в дясната страна пътното платно. Според нея скоростта, с която се е движел автомобилът, е била в рамките на разрешената. Не си спомня какво е направил шофьора, не си спомня какво движение е имало наоколо, доколкото си спомня била е повредена гума и джанта. Свидетелката твърди, че не може да бъде конкретна, но е възможно и двете колела да са преминали през дупката.

5

Минало е много време. Не си спомня да е имало знак за обозначаване на неравност, но, според нея, най – вероятно не е имало, иначе е щяла да го забележи. Не може да каже размерите на дупката, след въпрос на адвоката на застрахователя дали е била дълбока, отговаря, че е била такава.

Въззивният съд счита, че от гласните доказателства по делото не се установява по категоричен начин мястото и начина на настъпване на пътния инцидент. Св. Д. посочва, че дупката е била в „завой, десен завой, почти по средата на пътя, но не точно по средата“, но заявява после, че е била в дясната страна на пътното платно. При завой на дясно, както се твърди, че се е движел автомобилът, ако дупката е в дясната част, то това означава, че е към бордюра и не може да е по средата на пътното платно. Следва да се посочи, че се говори за пътното платно, а не за пътна лента. Двамата свидетели и особено св. П. З. заявяват, че е минало време и спомените са избледнели.

Липсват други доказателства, които да установяват мястото и начина на настъпване на пътния инцидент и при наличието на противоречиви и при избледнели спомени показания на свидетелите, не може да се приеме за категорично установено по делото къде и по какъв начин е станал пътният инцидент. Действително експертизата посочва, че е възможно да е станало по начина, описан в заявлението до застрахователя, но в случая съществен е въпросът за мястото на инцидента, с оглед ангажирането на отговорността на Община – Плевен. По делото липсват категорични доказателства, че това се е случило на посоченото място в град Плевен. Оглед на мястото по време на исковия процес не може да даде такова доказателство.