Определение № 253 от 24.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Плевен, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500135 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от С. Д. П., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. Й. М. от Пл.АК против Определение №45/16.01.2026 г., постановено по гр. дело № 323/2025 г. по описа на РС- Левски, с което е оставено без уважение искането от адв.Й. М. пълномощник на С. Д. П. за изменение на Решение № 313/08.12.2025г., постановено по гр.д. № 323/2025 г. по описа на ЛРС в частта за разноските, като неоснователно.

В жалбата се изразява становище, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. /127,82 евро/ по иска за нищожност на договора за кредит и в размер на 250,00 лв. /127,82 евро/ по иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранция е значително занижено и несъответно, както на цената на всеки един от исковете /материалния интерес/, така и на извършената от адвоката работа. Твърди се, че приетото от първоинстанционния съд, че се дължи адвокатско възнаграждение само по установителните искове, без да се дължи такова по осъдителните искове е неоснователно, тъй като по всеки един от исковете се осъществява различна защита, според конкретните обстоятелства и по всеки един от исковете се дължи както държавна такса, така и възнаграждение за осъществилия 1 защитата адвокат. Твърди се, че обстоятелството, че ищцата С. Д. е предявила множество искове не е основание да се приеме, че е налице злоупотреба с право и поради това да не се дължи възнаграждение на адвоката, осъществил защитата й. Твърди се, че неправилно е прието, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. При определяне на дължимите се разноски в настоящото производство не е съобразен и реално положеният труд от адвоката на ищцата, който се изразява не само в подаване на исковата молба, а и в своевременно направени конкретни искания, в запознаване с представените по делото доказателства от другите страни, искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и своевременно запознаване с нея. Освен това, адвокатът е изразил своевременно становище по постъпилите отговори на исковата молба, явил се е в проведените две открити съдебни заседания, изготвил е и е представил подробни писмени бележки. В резултат на осъществената в пълен обем защита на ищцата е постигнат и положителен за същата резултат.

Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение на ЛРС, като неправилно и незаконосъобразно и изменени Решение № 313/08.12.2025 г., постановено по гр. д. № 323/2025 г. по описа на ЛРС в частта за разноските, като увеличи присъденото адвокатско възнаграждение по всеки един от установителните искове, както и да присъди адвокатско възнаграждение по всеки един от осъдителните искове, съобразно цената на отделните искове.

В законоустановения срок не са постъпили писмени отговори от ответниците „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********** и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК *********.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С Решение № 313/08.12.2025 г.,постановено по гр.д. № 323/2025 г. по описа на ЛРС по предявения от С. Д. П., ЕГН **********,гр. Белене срещу „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК **********, гр. София, иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, е прогласена нищожността на сключения между страните 2

Договор за потребителски кредит № ****************** от 10.10.2023 г.

Със същото решение е прогласена по предявения от С. Д. П. срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ” ООД, ЕИК:*********, *** иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 10.10.2023 г.

Осъдено е на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК ********** да заплати на С. Д. П., ЕГН ********** сумата от 132,00 лв., получена без основание по Договор за потребителски кредит № ****************** от 10.10.2023 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.04.2025 г. до окончателното плащане.

Осъдено е на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ” ООД, ЕИК ********* да заплати на С. Д. П., ЕГН ********** сумата от 270,00 лв., получена без основание по Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 10.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.04.2025 г. до окончателното плащане.

Осъдено е „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК ********** да заплати в полза на РС - Левски сумата от 380,20 лв., представляващи ДТ и разноски за в. лице.

Осъдено е „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ” ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РС - Левски сумата от 272,20 лв., представляваща държавна такса и разноски за вещо лице.

Осъдено е „НЕТКРЕДИТ” ООД, ЕИК ********** да заплати на адв. Й.

М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 250,00 лв. с ДДС.

Осъден е „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ” ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Й. М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 250,00 лв. с ДДС.

С обжалваното Определение № 45/16.01.2025 г., постановено по гр. дело № 323/2025 г. по описа на ЛРС в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата на адв. Й. М. - пълномощник на С. Д. П. за изменение на Решение № 313/08.12.2025 г., постановено по гр.д. № 323/2025 г. по описа на ЛРС в частта му за разноските.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е 3 приел, че определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на конкретния спор, вида и обема на осъществената защита, изхода на спора, като е взет предвид и материалният интерес. Приел е, че в случая се касае за предявени искове, които произтичат от един и същи юридически факт - договор за потребителски кредит и за предоставяне на гаранция, като осъдителните претенции са следствие на нищожността на договорите.

Настоящата съдебна първоинстанционния съд. инстанция изцяло споделя изводите на

Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба от С. Д. П. чрез адв. Й. М. от Пл.АК, с която са предявени следните искове:

- иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 т.9 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.21 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № ****************** от 10.10.2023 г., сключен между С. Д. П. и „НЕТКРЕДИТ” ООД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.143 ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка - чл. 4 от Договора;

- иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл.143 ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 10.10.2023г.;

- осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „НЕТКРЕДИТ” ООД да заплати на С. Д. П. сумата от 132,00 лв., получена без основание по Договор за потребителски кредит № ****************** от 10.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата.

- осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ” ООД да заплати на С. Д. П., сумата от 270,00 лв., получена без основание по Договор за предоставяне на гаранция № ********* от 10.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до пълното изплащане на сумата.

В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78 ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита 4 и фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на Касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Тъй като обжалваното определение на ЛРС е постановено преди влизане в сила на измененията в Закона за адвокатурата /ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г./, в настоящия случай, както правилно е приел и първоинстанционния съд, при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери. В този смисъл е и разрешението по т.1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че чл.101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки посоченото, настоящата съдебна инстанция също счита, че справедливият и обоснован адвокатски хонорар за осъществена адвокатска защита по чл.38 от ЗА е в размер общо на 255,65 евро /500,00 лв./ - 127,82 евро /250,00 лв./ по иска за нищожност на Договора за кредит и 127,82 евро /250,00 лв./ по иска за нищожност на Договора за предоставяне на гаранция. Това възнаграждение е съответно на извършената от адвоката работа, с оглед предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че исковете срещу ответниците произтичат от 5 взаимно свързани и обусловени правоотношения. С оглед защитавания интерес, фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа този размер се явява справедлив и обоснован, каквото е изискването на чл.36 от ЗА. Конкретният казус не разкрива фактическа и правна сложност. Събраните по делото доказателства са в незначителен обем, като не са направени допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство.

Също така критерият за определяне на адвокатско възнаграждение, с оглед предявените искове е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. В настоящия случай, съдбата на всеки един от предявените осъдителни искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД изцяло зависи от изхода на спора по предявените искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Двата осъдителни иска произтичат, съответно от Договор за потребителски кредит № ******************* и Договор за предоставяне на гаранция № *********/10.10.2023 г. В тази връзка, доказването на всеки един от исковете не се нуждае от събиране на различни доказателства, т.е. не се налага да се правят допълнителни разходи и усилия от страна на защитника. По делото не са събирани различни доказателства и с оглед доказването на двата иска с пр.осн.чл.26 от ЗЗД, тъй като Договорът за предоставяне на гаранция с ответника „КРЕДИРЕКТ ГАРАНТ БГ“ ООД е сключен именно във връзка със сключването на Договора за потребителски кредит с „НЕТКРЕДИТ“ ООД.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено Определение № 45/16.01.2026 г., постановено по гр. д.№ 323/2025 г. по описа на Районен съд Левски, с което е оставено без уважение искането от адв. Й. М. пълномощник на С. Д. П. за изменение на Решение № 313/08.12.2025 г., постановено по гр.д. № 323/2025 г. по описа на ЛРС в частта за разноските.