Решение № 166 от 31.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000594 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.

Образувано, след като с решение № 60162 от 28.07.2021г., постановено по т.д. № 1578/2019г. по описа на ВКС – ТК, ІІ т.о. е отменено решение № 36 от 25.01.2019г., постановено по в.т.д. № 546/2018г. по описа на АС Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната жалба от друг състав на Апелативен съд Пловдив.

С отмененото решение на АС Пловдив, постановено по в.т.д. № 546/2018г. по описа на АС Пловдив – І т.с. е потвърдено решение № 68 от 06.02.2018г., постановено по т.д. № 442/2015г. по описа на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от О. П. искове да бъдат осъдени при условията на солидарност ответниците „В. Б.“ ЕООД ЕИК ********, „В. П.“ ООД, ЕИК ********, „К. П.“ ЕООД, ЕИК ******** и „Д. *“ ЕООД да заплатят на ищеца сума в общ размер на 112 612 лв., дължима от изпълнителя на възложителя по чл. 3 от договор, сключен на 27.10.2011г. по реда на ЗОП /отм./ за предоставяне на услуга „Р. на н. п. а.“, съставляваща 30% от утвърдените такси за репатриране на автомобили, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2015г. до окончателното плащане, както и сумата от 11 812.89 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 22.12.2013г. до 1 подаване на исковата молба – 19.06.2015г..

Решението на ОС Пловдив е обжалвано от ищеца О. П., представлявана от гл. юристконсулти Г. С. и Д. П. с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства, а искането е за неговата отмяна и уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който „Д. *“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. А. З. № **, представляван от адв. С.П. оспорва жалбата и настоява съдебното решение да бъде потвърдено.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на О. П. за солидарно осъждане на ответниците или с правно основание чл. 287 във вр. с чл.288 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.9 от ЗЗД и акцесорна претенция за обезщетение за забава. Твърденията, на които се основават исковете са следните: на 27.10.2011г. между страните е сключен договор за предоставяне на услуга „Р. на н. п. а.“, по силата на който ищеца е възложил, а изпълнителя е приел да изпълнява дейностите по преместване /репатриране/ на паркирани в нарушение на правилата за движение ППС със собствени на изпълнителя К. П. и г. - П.“ специализирани автомобили с кранови устройства тип „П.“ и с наети на трудов договор шофьори – кранисти и осигуряването на ГСМ, резервни части, текущи и основни ремонти, както и разходите за протоколи, докладни записки, както и осем броя мобилни касови апарати.

Сочи, че договорът е сключен по реда на ЗОП /отм./, след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, открита със заповед на Кмета на О. П. № ***********г., с предмет техническо обслужване на дейността по принудително отстраняване на неправилно паркирали моторни превозни средства на територията на гр. Пловдив. Възложител по договора е О. П., като за провеждане на процедурата и сключване на договора кметът на Общината е предоставил пълномощия на директора на общинското предприятие „О. и с.“. Изпълнител по договора е „К. п. и г. - П.” ДЗЗД, участници, в което дружество по ЗЗД са ответните дружества. Ищецът сочи, че на изпълнителя по договора се дължи възнаграждение в размер на 70% от утвърдените от О.

П. разходи за репатриране на един автомобил до охраняем /наказателен/ паркинг. Тази сума била предназначена да компенсира изпълнителя за издръжката на дейността му /поддръжка на специализираните автомобили и труда на шофьор-кранист/. Таксата за принудително репатриране на МПС е определена на 40лв. с ДДС, съгласно т.1 от Приложение № 8.1 от общинската Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на 2 услуги на територията на О. П.. Твърди, че при подписването на договора между страните, от първоначално утвърдения проект за договор, включен в тръжната документация, отпаднало заложеното изр. второ на чл. 3, ал. 2, според което техниката на отчитане и плащане ще бъде подробно описана в приложение № 1, неразделна част от договора. Вследствие на това отпадане, ищецът твърди отношенията между страните да са уредени по следния начин – изпълнителят получавал пълната сума от нарушителите на правилата на движение, включително и тази, която била получавана от служителите на ОП „П. и р.”, които работят на наказателните паркинги и оперират с касовите апарати на изпълнителя. Служителите на общинското предприятие предавали в края на всеки работен ден на изпълнителя сумите, заплащани от нарушителите, като впоследствие, след установяване на точната бройка, с предвиден в договора протокол и срещу издадена от представител на възложителя фактура, същият е имал задължението да преведе на О. П. сумата, надвишаваща дължимото му възнаграждение за извършената от него услуга и равняваща се на 30% от реализираните парични приходи от събирането на определената такса. През целият срок на договора били съставяни протоколи за точния брой репатрирани автомобили, като въз основа на тези протоколи Общината ежеседмично фактурирала задълженията на изпълнителя. По силата на чл.3, ал.2 от договора дължимите суми следвало да бъдат заплащани веднъж седмично след установяването на точната бройка репатрирани автомобили и съставянето на протокол, в който се отразява крайният брой репатрирани автомобили. Във връзка с провеждана годишна инвентаризация за 2012г. на К. било изпратено уведомително писмо от 04.02.2013г. за потвърждаване от негова страна на натрупано задължение към края на 2012г. в размер на 35 172 лв.. На 05.04.2013г. между страните било подписано споразумение за разсрочено плащане на дължимата сума на девет равни месечни вноски в размер на 3 179,55 лв., като на 16.04.2013г. изпълнителят превел първата вноска по споразумението, впоследствие извършил и частични плащания, които не отговаряли на споразумението.

Ищецът сочи, че през периода на изпълнение на договора изпълнителят редовно нарушавал уговорената схема на плащане, като превеждал частично суми, неотговарящи на издаваните от възложителя фактури и по този начин не е изпълнил задължението си за превеждане общо на сумата от 112 612лв., с включен ДДС. Основанието за дължимост на посочената сума според ищеца е уговореното в чл.3, ал.2 от договора, а за заплащането й следва да се ангажира солидарната отговорност на дружествата – участници в К.. Твърди също, че падежът на задълженията на ответниците за заплащане на дължимата главница е настъпвал в деня, следващ деня на съставяне на протоколите за точната бройка автомобили, от който момент изпълнителят е в забава, въз основа на което акцесорна претенция за дължими лихви за забавено плащане е съобразно съставените протоколи и фактури. Въз основа на изложеното ищецът настоява съда да постанови решение, с което осъди ответните дружества солидарно да му заплатят сумата в общ размер на 112 3

612лв., представляваща неизплатена част от сумите, дължими по силата на договор от 27.10.2011г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 22.12.2013г. до датата на подаването на исковата молба – 19.06.2015г., в размер на 11 812,89лв.

Ответникът – „Д. *” ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба, както и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с които оспорва предявените искове. Навежда възражение за нищожност на процесния договор, като противоречащ на чл.42 от ЗОП - сключен с неправосубектно дружество по ЗЗД, а не със създадено юридическо лице, което изискване е заложено в тръжната процедура. Твърди, че ответниците не отговарят при условията на солидарност, а съгласно уговореното в Договора за учредяване на консорциум и конкретно по отношение на „Д. *” ЕООД - с дял от 2%. Заявява, че е преустановил участие в създадения консорциум преди началото на исковия период - считано от 14.08.2013г., както и че между участниците в К. е постигнато споразумение, съгласно което договорът за гражданско дружество бил изменен и дяловете били разпределени поравно между „В. П.” ЕООД и „К. П.” ЕООД. Оспорва получаването на търсената от ищеца сума, както и дължимостта на същата от К., като твърди, че уговорка за това в сключения договор от 27.10.2011г. за предоставяне на услуга „Р. на н. п. а.“ липсва, съответно липсва и допълнително уговорен начин за уреждане отношенията между страните по повод изплащане възнаграждението на изпълнителя и събиране и отчитане таксите от репатрираните автомобили. Оспорва дължимостта и на претенцията за обезщетение за забава. При условията на евентуалност заявява възражения за прихващане, описани в шест пункта, за сума в общ размер на 119 544лв., а при условията на евентуалност – на 2% от сумата, или 2 390,88лв..

Ответникът - „К. П.” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е страна по договора за предоставяне на услуга „Р. на н. п. а.“ и затова няма основание да отговаря при заявените условия на солидарност, като сочи, че дяловото му участие в К. е 2% до м.08.2013г. и 50% след тази дата. Оспорва дължимостта на претендираните суми – главница и лихва, както от дружеството ответник, така и от гражданското дружество по ЗЗД. Предявява възражения за прихващане, конкретизирани в пет пункта за суми в общ размер на 116 790лв., а при условията на евентуалност – на 50 % от сумата или 58 395лв..

Ответникът - „В. П.” ООД в предвидения за това срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца, че ответниците отговарят солидарно, предвид уговореното между съдружниците в К. участие в ползите и загубите, което за „В. П.” ООД е 50%.

Твърди, че е налице неизпълнение задълженията на ищеца, за което 4 последния отговаря, поради което и заявява възражение за прихващане за сумата от 65 820лв., представляващи ½ от общо претърпените от гражданското дружество щети – общо в размер на 131 640лв., конкретизирани в пет пункта.

Ответникът - „В. Б.” ООД не е депозирал отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК. От същия е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който предявените искове се оспорват изцяло. Възразява, че дружеството не е страна по договора от 27.10.2011г. за предоставяне на услуга „Р. на н. п. а.“; че дружеството е преустановило участието си в К., считано от м. август 2013г. – т.е. – преди исковия период. Евентуално и в случай, че съдът приеме, че е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове, то сочи, че отговорността му следва да бъде сведена до размера на участието му в К..

На 27.10.2011г. в гр. Пловдив е сключен договор за предоставяне на услуга «Р. на н. п. а.». По силата на така учреденото облигационно правоотношение Общинско предприятие «О. и с.» е възложил, а «К. п. и г.» Пловдив», дружество по ЗЗД се е задължил да изпълнява дейността по преместване /репатриране/ на паркирани в нарушение на правилата за движение ППС със собствени на изпълнителя специализирани автомобили с кранови устройства тип «П.» и с наети на трудов договор шофьори кранисти, както и осигуряване на 8 бр. Мобилни касови апарати. Съгласно уговореното в чл.3, ал.1 дължимата сума за репатрирането на един автомобил е в размер на 70 % от утвърдените от ОбС Пловдив разходи /такса/ за репатрирането на 1 бр. автомобил до охраняем «наказателен» паркинг, който в абсолютна стойност е дължим на изпълнителя за компенсиране издръжката на дейността /поддръжка на «П.» и труд на шофьор – кранист/.