Решение № 4727 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4727 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110210644 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административнопроцесуален (АПК), вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от А. Р. К., ЕГН **********, срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №1266зз-95 от 26.06.2025 г., издадена от К. Л. В. полицейски орган при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) Министерство на вътрешните работи (МВР), с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане спрямо лицето, което я оспорва – А. К., за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради допуснати при издаването й съществени нарушения на изискванията на процесуалния закон. Наведени са доводи за накърняване на правото на защита поради неосведомеността на жалбоподателя относно правното и фактическото основание на наложеното му ограничение. Възразява се срещу неправилното приложение на материалния закон, доколкото не били налице възможно приложимите хипотези, предвидени в чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР. Акцент се поставя и върху непропорционалността на мярката, поради несъответствието й с целта на нейното приложение. В тази връзка се изразява становище, че наложеното ограничение върху правната сфера на жалбоподателя не е било необходимо поради липса на опасност от укриване или от извършване на престъпно посегателство, предвид установената му самоличност и оказаното от него съдействие на полицейските органи, видно и от предоставената парола за достъп до иззеттия му мобилен телефонен апарат. С тези съображения е формулирана молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт. Отправена е и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. хх - С. адвокатска колегия (САК), която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Изтъква, че не е било убедително доказана преследваната с наложената мярка цел. Мотивира тезата си с отсъствието на последващи задържането действия по разследването или други процесуални 1 действия с участието на доверителя й. Насочва вниманието върху липса на документирани констатации за извършвана от него към момента на задържането му противоправна дейност, както и притежание на забранени предмети или такива, разкриващи значение и уличаващи го в съпричастност към престъплението, за което се е водело наказателното производство. В заключение моли атакуваната заповед да бъде отменена, като в съответствие с този изход бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, за които прилага списък.

Ответникът К. Л. В. - полицейски орган при ГДБОП - МВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт при ГДБОП - МВР хх, който пледира за потвърждаване на обжалваната заповед като законосъобразна, поради издаването й от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при съблюдаване на регламентираните в ЗМВР процедурни правила. Счита, че целта на мярката е отбелязана изрично и тя е свързана с пресичане на извършвана от лицето престъпна дейност и осигуряване на присъствието му за действия по разследването и предотвратяване на възможността за уведомяване на други лица, съпричастни в извършваната дейност.

Подчертава, че К. е бил освободен преди изтичането на максималния 24-часов срок, както и че наличието на обосновано предположение лицето да е извършител на престъпление е достатъчно, за да се наложи ограничение върху правото му на свобода, без да се поставят условия за формулиране на точна правна квалификация. В представените писмени бележки допълва като аргумент и обстоятелството, че по образуваното и водено пред С. градска П. досъдебно производство към датата на задържането е имало данни, обуславящи подозрение спрямо жалбоподателя и връзката му с разследваната престъпна дейност. Процесуалният представител на ответника търси присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДБОП - МВР. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения, и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С постановление на прокурор при С. градска П., по реда на чл.212, ал.1 от НПК, през 2024 г. било образувано досъдебно производство №1266 ЗМ-525/2024 г. по описа на ГДБОП – МВР, пр. пр. №17215/2024 г. по описа на СГП. Дадената с акта работна правна квалификация на престъплението, за което се водело делото, била по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, за това, че „от неустановена дата през 2022 г. и до настоящия момент (13.09.2024 г., която била датата на образуване на досъдебното производство – бел.с.) в гр. София и други градове на територията на страната участвали в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.255 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години“.

На 26.06.2025 г., в 06:00 часа жалбоподателят А. Р. К. се намирал на адрес в хх когато бил задържан от полицейски органи. По този повод ответникът К. Л. В., на длъжност „разузнавач“ в сектор 03 на отдел 06 при ГДБОП - МВР издал заповед с рег. №1266зз-95 от 26.06.2025 г., в която вписал, че А. К. се задържа за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, „и наличие на данни за съпричастност към извършено престъпление по смисъла на чл.255, ал.3 от НК „Който избегне установяване или плащане на данъчни задължения в особено големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния и чл.321, ал.1 и ал.3 от НК „Който образува или ръководи организирана престъпна група, създадена с користна цел, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години“ Лицето се задържа и с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването, предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършената престъпна дейност и възпрепятстване на възможността за укриване на вещи, относими към предмета на 2 разследването“. Жалбоподателят се запознал с нейното съдържание и я подписал, като екземпляр от нея му бил връчен.

След фактическото му задържане и издаването на заповедта, в 06:10 часа на 26.06.2025 г., на К. било предявено определение на Софийски градски съд, с което било разрешено извършването на обиск. В хода на действието от владението му бил иззет мобилен телефон, за отключването и достъпът до когото задържаният предоставил доброволно код. Няколко минути по- късно, в 06:30 часа в присъствието на К. било проведено и претърсване в хипотезата на неотложност на адреса, на който бил задържан. Не били намерени и иззети вещи, разкриващи отношение към предмета на доказване по воденото пред СГП досъдебно производство.

К. бил транспортиран до сградата на 07 РУ – СДВР, където бил въдворен в арестните помещения. В 09:30 часа на 26.06.2025 г. му била предоставена декларация за правата на задържано лице, която той попълнил и подписал. Задържането било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа за тази мярка било въведено основание, идентично на отразеното в издадената заповед. По същото време К. станал обект и на обиск по чл.80, ал.1, т.1 от ЗМВР, в съставения протокол за който били описани подробно движимите вещи, установени в негово владение.

Жалбоподателят бил освободен от арестните помещения на 07 РУ-СДВР в 05:20 часа, на 27.06.2025 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №1266зз95/26.06.2025 г., протокол за обиск на А. К., декларация от А. К., пълномощни за процесуално представителство, платежно нареждане за внасяне на държавна такса, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ при ГДБОП - МВР за заеманата към 26.06.2025 г. длъжност от К. Л. В., извлечение от книга за задържани лица, удостоверение от ЗА Директор на ГДБОП – МВР, акт за встъпване в длъжност на ответника, писмен отговор от СГП, с приложени към него копия на протоколи за обиск и изземване и претърсване и изземване, както и определение на СГС за последващо одобрение на действия, съдържащи принуда, списък с разноски.

Изброените по- горе доказателствени източници са обективни, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което служат за изясняване на част от обстоятелствата по настоящия спор.

Кредитират се от съда приложените към материалите по настоящото дело удостоверения от Отдел „Човешки ресурси“ – ГДБОП – МВР и от ЗА директор на институцията, ведно с акт за встъпване в длъжност - официални документи, предлагащи информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане към датата на нейното изготвяне.

В процеса по изграждане на изводите си настоящият съдебен състав се довери на част от съдържанието на атакуваната в настоящото производство заповед за задържане, както и приложените към нея протокол за обиск и декларация за права на задържано лице, ведно с извлеченията от книгата за задържани лица. От тях се извежда фактът на въдворяване на А.

К. в арестните помещения на 07 РУ – СДВР, както и обстоятелството, че към датата на задържането си той се е намирал в гр. София, с оглед отразеното място на съставяне на заповедта. Съдът приема, че екземпляр от акта е бил връчен на жалбоподателя. Този извод се обосновава с различения в съответните графи подпис на задържания, неоспорен от него.

Съдът обсъжда приобщената по делото декларация за права на задържано лице.

Запознаването на жалбоподателя с нейното съдържанието е удостоверено посредством подписа на А. К., положен в графа "задържано лице". Вписаният в нея час свидетелства за момента на оформление на този документ, съответно за запознаването на задържания с него – в 09:30 часа, около три часа след началото на задържането на жалбоподателя.

Копията на протоколи за извършени след съдебно разрешение, респ. при неотложност действия по разследването предлагат информация за част от хода на развиваща се паралелно наказателна процедура, в рамките на която именно те са били планирани и предприети. В детайли, протоколът за обиск дава сведения и за оказаното от задържания съдействие в насока предоставяне на код за достъп до иззетия от владението му мобилен телефон.

3

Същевременно се установява, че други предмети, имащи отношение към воденото разследване, не са намерени.

Решаващият орган обаче се съгласява с възражението на жалбоподателя, че към административната преписка не са приложени документи (писмени сведения, докладни записки, протоколи за действия по разследването и пр.), които да позволяват да се установят с нужната степен на обстоятелственост и конкретика събития (извън предприетите процесуални действия), в които евентуално е участвал А. К., развили се преди или на 26.06.2025 г., станали повод за неговото задържане или свързани по друг начин с него. В тази връзка за съда остава необяснимо позоваването в писмените бележки на ответника върху наличието на досъдебно производство, водено от органи на ГДБОП - МВР и наблюдавано от СГП, доколкото твърдението, че по същото имало обосновано предположение, че К. има съпричастност към извършване на конкретно престъпление, не бе доказано по предвидения от приложимите процесуални правила начин и с оглед разпределението на доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК. Въпреки дадените с насрочването указания от съда по чл.163, ал.3 от АПК, не са представени книжа, от които да са изводими данни за последователност от действия и/или бездействия на определени лица, в частност на жалбоподателя, предхождали или съпътствали наложеното върху правната му сфера ограничение. Действително, в протокола за обиск е вписано, че на К. е предявено определение на съд, с което се разрешава действието, включващо принуда спрямо него. Този документ обаче не е представен, поради което и съдът не би могъл да коментира, а е недопустимо да борави с предположения, дали същият е визирал изключително неговата правна сфера, или е позволявал да се предприеме обиск спрямо всяко лице, намерено на адреса, доколкото тази хипотеза също е възможна. От друга страна, предявяването на определението освен че следва във времето началото на задържането, не означава, че в този документ са описани конкретни факти, касаещи личността на задържания и свързващи я с престъпна деятелност, доколкото обиск може да бъде предприет и спрямо лица, които не са обвързани с противоправно поведение, а предварителното одобрение на съда е само гаранция за охраняване на конституционно гарантираните права на личността, които неминуемо се засягат с процесуалното действие. Няма яснота и дали този документ е бил представен на задържания към началния момент на наложеното спрямо него ограничение, доколкото протоколът за обиск, в който е описано предявяването на определението, удостоверява действия, следващи във времето (около десет минути, което не е пренебрежимо кратък период) началния час на задържането, видно от изрично посочените в него данни. Не е отправено от ответника своевременно и искане за събиране на нови доказателства по чл.