Решение № 222 от 19.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Плевен, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. Д.

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. Д. Въззивно гражданско дело № 20264400500176 по описа за 2026 година

Въззивно обжалване.

С решение № 1995/ 16.12.2025г. ,постановено по гр.д.№ 6289 / 2024г.

Плевенски районен съд

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по гр.д. №2022443010 1569/2022 по описа на РС-Плевен В ЧАСТТА за предявените от З. Ж. Г., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. *** и Д.

Т. П., ЕГН**********, гр. Плевен, ул.Г.К. против Т. Д. С.,ЕГН**********, гр.

Плевен ул. Г.К. и Е. И. С., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. искове с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД за ½ от договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Нот. акт №86, том 1, рег.№2557, дело №73 от 2022г. на Нотариус Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие Районен съд – Плевен, като недопустимо.

Със същото решение ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Ж. Г., ЕГН**********,гр.

Плевен, ул. Г.К. и Д. Т. П.,ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. против Т. Д. С., ЕГН**********, гр. Плевен ул. Г.К. и Е. И. С., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД да бъде обявен за нищожен ½ от Нот. акт №86, том 1, рег.№2557, дело №73 от 2022г. на Нотариус Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие Районен съд – Плевен, като противоречаща на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ и предявения от З. Ж. Г., ЕГН**********,гр. Плевен, ул. Г.К. и Д. Т. П.,ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. против Т. Д. С., ЕГН**********, гр. Плевен ул. Георги Кочев № 8,вх. Б, ап.16 и Е. И. С., ЕГН**********, гр.

1

Плевен, ул. Г.К. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД да бъде развален до ½ от Нот. акт №86, том 1, рег.№2557, дело №73 от 2022г. на Нотариус Д.Н. рег.

№*** на НК и район на действие Районен съд– Плевен, поради неизпълнениеза заплащане на цената, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК З. Ж. Г.,ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. и Д. Т. П., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. да платят на Т. Д. С., ЕГН**********, гр. Плевен ул. Г.К. и Е. И. С., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. сумата от 1850,00 лева направени по делото разноски.

Това решение е било съобщено на З. Ж. Г.,ЕГН**********, гр. Плевен, ул.

Г.К. и Д. Т. П., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. ,чрез пълномощника им адв. Й. Х. на 05.01.2026г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 19.01.2026г.

Точно на 19.01.2026г. е постъпила въззивна жалба от

З. Ж.

Г.,ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. и Д. Т. П., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. Г.К. ,чрез пълномощника им адв. Й. Х. срещу решение № 1995/16.12.2025г., постановено по гр.д.Д 6289 / 2024г. Плевенски районен съд ,като решението се атакува в частите с които са отхвърлени исковете по чл. 26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД и по чл. 87 , ал.3 от ЗЗД по отношение на ½ ид.част от договора за покупко-продажба на недвижим имот

,обективиран в Нот. акт №86, том 1, рег.№2557, дело №73 от 2022г. на Нотариус Д.Н. рег.№*** на НК и район на действие Районен съд – Плевен,както и в частта за присъдените деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от надлежни страни в първоинстанционното производство ,чрез техния процесуален представител ; внесена е дължимата държавна такса за въззивното обжалване.Жалбата има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК . Поради това като редовна и допустима ,съдът е приел, че следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание .

С въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови доказателства пред Плевенски окръжен съд.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на противната страна по делото Т. Д. С.,ЕГН**********, гр. Плевен ул. Г.К. и Е. И. С., ЕГН**********, гр.

Плевен, ул. Г.К.,но от тях не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според изрично направените от въззивниците оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, намира , че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо, а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.

При това , Плевенски окръжен съд намира ,че в конкретния случай са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционният съд ,който е изложил подробни съображения по всички значими за изхода на спора въпроси и по 2 всички възражения ,направени от страните по делото и е установил правилно действителната фактическа обстановка по делото и въз основа на нея е направил и верни правни изводи ,които въззивната инстанция изцяло споделя.

Въззивният съд намира за нужно да изложи само някои допълнителни съображения в подкрепа на фактическите констатации и правните изводи на ПлРС.

За да отговори на спорния въпрос по първия иск с правно осн. чл. 26 , ал.1 предл. 3 от ЗЗД –дали процесния договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в неравностойност на престациите , районният съд е съобразил както правната доктрина,така и и трайната ,и непротиворечива практика на ВКС в която се приема ,че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.

В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сдЕ.та по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение обаче не са изрично посочени критериите, по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сдЕ.та. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните.

По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.

Затова ,като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите- в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто решение е подчертана изрично необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации.

В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС пък е прието ,че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, ще е налице, когато насрещната престация е практически нулева.

В конкретния случай , според Плевенски окръжен съд изобщо не е налице такава значителна степен на нееквивалентност на престациите по договора ,която да се равнява на липса на насрещната престация – договорената и платена цена за продажбата на притежаваните от продавача Данчо С. 4/6 ид. части от имота е в размер на 15 000лв.

Според приетото в с.з. на 10.07.2025г. допълнително заключение на съдебно –техническа оценителна експертиза ,изготвена от в.л.инж.Анелин Славейков , 3 пазарната стойност на процесния имот с отчитане на запазеното право на ползване , към 23.05.2022г. – датата, когато е сключена самата сдЕ., е равна на 66 301,13 лв. или за процесните 4/6 ид.части от имота тя е равна на 44 200,73 лв. Именно към този момент следва да се преценява и еквивалентността на престациите и дали е налице накърняване на добрите нрави поради тяхната нееквивалентност.

Както се вижда от сравнението на посочената от в.л. пазарна стойност на имота и цената за която той е продаден с договора от 23.05.2022г. , разликата между тези стойности е 2,95 пъти или имотът фактически е продаден за малко над 1/3 от пазарната му стойност. Това според съда не представлява такава нееквивалентност на насрещните престации ,която да се явява значителна, а още по-малко пък да се равнява на пълна липса на насрещна престация.

Следва да се има предвид и обстоятелството ,че договорената и платена цена от 15 000лв. всъщност надвишава посочената в нотариалния акт данъчна оценка на имота , която е 14 244,13 лв., а в някои от посочените по –горе решения ,съставляващи съдебна практика на ВКС се приема ,че дори договорена цена под данъчната оценка не води до нищожност поради противоречие с добрите нрави.

В т.см. е практиката на ВКС по приложението на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, обективирана с Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/2008 г., на ВКС, І г.о. и Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр.д.№ 485/2010 г., на ВКС, І г.о. по реда на чл.290 ГПК, където отговаряйки на материално правните въпроси за нищожност на договора за продажба поради противоречие с „добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации, както и за характера на правното понятие „добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение, е прието, че с чл.9 ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Тя е ограничена от „добрите нрави” и от императивните правила, които при продажбата определят, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорена цена е по-ниска от нея.

Това означава, че законодателят допуска дори продажната цена на един недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната оценка по волята на страните, а в настоящия случая не е така. В случаите на отклонение от пазарната стойност и заплащането на цена на имота дори по данъчната оценка/ а в случая тя дори е надвишена / не се налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на „добрите нрави“ и да води до нищожност на сдЕ.та в хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Налице е ответна парична престация, която макар да се отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сдЕ. нищожна.

Освен всичко това , в конкретния случай следва да се съобрази и факта,че се касае за договор за продажба на имот, сключен между близки родственици – баща и син при който с оглед на съществуващите между страните по този договор много близки отношения, е обичайно продавачът да не търси 4 реализация на имота на неговата максимална или дори действителна пазарна цена , както би било ако същият беше обявен на свободния пазар на имоти , за продажба на трети лица , а да се договори цена ,която е по-ниска от пазарната .

Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че правилно ПлРС е отхвърлил като неоснователен първият иск с правно осн. чл. 26, ал.1 предл. 3 от ЗЗД .

По втория евентуално предявен иск с правно осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД също така ПлРС правилно е установил фактическата обстановка ,която се състои в това,че на 19.05.2022г. по банковата сметка на продавача Данчо С. е била преведена сумата от 15 000лв. по нареждане от Е. И. С. /съпруга на купувача Т. С. / с посочено основание за този превод-покупка на апартамент гр.Плевен , ул.“Г.Кочев „ 4, вх Е , ап. 6 /което е административният адрес именно на процесният апартамент / ,след което още на 20.05.2022г. същата сума от 15 000 лв. е била преведена обратно по сметка на Е. И. С. ,отново с посочено основание – покупко-продажба на имот.

Същественият извод от тази фактическа обстановка ,който е направен и от ПлРС е ,че в случая не е налице виновно неизпълнение от страна на купувача на недвижимия имот на задължението му да плати договорената цена за покупката му ,доколкото това плащане на цената е било извършено на 19.05.2022г. чрез превеждане на сумата от 15 000 лв. по сметката на продавача - т.е. налице е изпълнение на договорената насрещна престация от купувача на имота.