Решение № 158 от 25.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20245000500290 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. К. Г. против Решение № 124/ 09.04.2024 г. по гр. д. № 710/2023 г. на ОС - П. в частта, в която е отхвърлен предявения против А. Й. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД над сумата от 8000 лв. до сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в счупване на долна челюст, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за 45 дни.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че със своето поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като поддържа, че релевираното от ответника възражение е останало недоказано. Счита присъденото обезщетение за твърде занижено, тъй като като не съответства на характера на увреждането и неблагоприятните последствия, които е следвало да изтърпи. Предвид изложеното иска да се отмени решението в тази част, вместо което се постанови ново, с което да се присъдят още 12 000 лв. за неимуществени вреди.

Въззиваемият А. Й. Д. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Ц. К. Г. е предявил против А. Й. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., предявен като частичен от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причиненото му травматично увреждане – счупване долна челюст.

Решението в частта, в която предявеният иск е уважен за сумата от 8 000 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника, с което със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност - деяние, противоправност на деянието, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Висящността на производството е запазена само по отношение на размера на претендираното обезщетение над присъдената сума от 8000 лв.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица на увреждането.

Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което по силата на чл.

52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В случаите на причинено травматично увреждане размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи взависимост от вида и характера на същото, срока за възстановяване, интензитета и продължителността на болките, причинените неудобства и ограничения в битов и социален план.

В настоящия случай от приетата съдебно – медицинска експертиза се установи, че ищецът Ц. К. Г. е получил открито счупване на долна челюст вляво, придружено от разкъсно-контузни рани по вътрешната лигавична повърхност на устата. Тежестта на нараняването е наложила оперативна интервенция под местна анестезия, изразяваща се в репозиция на счупването, поставяне на метални шини на горна и долна челюсти междучелюстна 2 фиксация. На 24.06.2021 г. ищецът отново е приет в болницата с прояви на остър гингивостоматит, като същият ден е извършена дефиксация – премахване на фиксиращото устройство. След поставянето на фиксация е търпял дискомфорт, трудности при отваряне и затваряне на устатата, ограничения при храненето (само със сламка и само с течни храни) и говореното, затруднения при поддържането на устната хигиена, отслабнал е значително и е загубил от жизнените си сили, нарушени са били физическата и социалната му активност. Всичко това е продължило до свалянето на фиксацията. През този период е имал и възпаление на венците, което вещото лице обяснява с невъзможността да се поддържа добра и пълноценна устна хигиена, докато е поставена фиксацията. След свалянето на фиксиращото устройство е имало период на постепенно възстановяване на нормалните функции на челюстта, а с преминаването към по - пълноценно хранене - и на телесното тегло и физическата кондиция. Възстановителния процес на ищеца е продължил около 3 - 3, 5 месеца. При прегледа, осъществен на 16.02.2024 г. , вещото лице не е установило никакви трайни последици от травмата, като дава заключение за пълното възстановяване на целостта, подвижността и функционалния капацитет на челюстта и за липса на каквито и да било деформации, лицева асиметрия или външни белези по лицето.

Видно от приетата съдебно – психологична експертиза нанесеният удар и последствията от него са травмирали психиката на ищеца в рамките на нормалното за подобни случаи, без това е довело до патологични промени.

Ищецът е претърпял остра стресова реакция, която е продължила до края на първия месец и постепенно намалява през следващите 3 – 4 месеца до възстановяване на дъвкателните способности. Процесното събитие е оказало силно травматично въздействие върху него поради неочакваното му настъпване и получените физически травми и смущения. Към момента на експертизата стресът е преработен. Не са налице психопатологични промени в психиката на ищеца, нито данни за тревожна или депресивна симптоматика вследствие на преживеният стрес. Няма данни за трайни промени в личностната структура и не се наблюдават остатъчни последици за психиката на ищеца в резултат на процесния инцидент.

Относно търпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни доказателства. Св. К.Т. Г. - баща на ищеца – сочи, че непосредствено след инцидента и операцията синът му изпитвал силни болки, които потискал с 3 обезболяващи лекарства. След изписването му от болницата в продължение на един месец се хранел само със сламка и сокове, вследствие на което отслабнал с 10 кг. Не можел да говори, комуникирал с близките си само писмено чрез телефона. След месец вследствие на поставената му фиксация получил възпаление на венците. След премахването й около 6 месеца се планел с течни храни. Затворил се вкъщи, не излизал с приятели, но понастоящем е възстановил нормалния ритъм на живот.

При тези данни настоящата инстанция счита, че определеното от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди от 16 000 лв. е твърде занижено, тъй като не е съобразено с интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Окръжният съд не е преценил според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца. Болките и страданията са функция на характера и тежестта на полученото травматично увреждане, а в случая се касае за фрактура на челюстта, която е наложила оперативна интервенция с поставяне на междучелюстна фиксация.

Непосредствено след инцидента и в хода на възстановяването му ищецът е изпитвал силни болки, налагащи използването на медикаменти, болки и затруднения при движение на челюстта, ограничения и смущения при хранене и говорене. За времето на фиксация на челюстта не е можел да говори, хранел се е само със сламка, след премахването на която в продължение на около 5 месеца е започнал постепенен процес на възстановяване на дъвкателните способности. Вследствие на поставеното фиксиращо устройство и занижената поради това хигиена развил възпаление на венците. Ищецът е млад човек, който за продължителен период е ограничил активния си начин на живот и се е изолирал своите приятели. Процесният инцидент и последствията от него са оказали силно негативно въздействие на психиката на ищеца – чувствал се е унизен, подтиснат, обзет от чувство на безпомощност и безпокойство. От друга страна следва да се отбележи, че към настоящия момент челюстта е с напълно възстановен функционален капацитет при липса на каквито и да било деформации, лицева асиметрия или външни белези по лицето, нито пък са налице остатъчни последици за психиката на ищеца. Съпоставката на посочените обстоятелства налага извод, че определеното от окръжния съд обезщетението от 16 000 лв. не съответства на интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания, поради 4 което следва да се увеличи на 30 000 лв.

Въззивната жалба е основателна и в частта относно приетият от окръжния съд равен принос за настъпване на вредоносния резултат.

Релевираното от ответника възражение за съпричиняване се основава на твърденията, че със своето поведение ищецът сам е дал повод за насочената срещу него агресия. Съдебната практика приема агресивното поведение на пострадалия за съпричиняващ фактор за настъпване на вредите. При преценка конкретния принос на увредения следва да се съобрази характера на действията, с които е провокирал нападателя: взависимост от това дали пръв е започнал физическия сблъсък и по какъв начин, дали провокативното му поведение се изразява в отправяне на заплахи, цинични и обидни думи или изрази по адрес на делинквента или негови близки или с думи, които не са наситени с голямо негативно съдържание.

В настоящия случай обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент, се установяват от показанията на св. М.И.Б. и Б.И.Б., които са очевидци на развилите се събития. От показанията им се установява, че двамата заедно с ответника А. Д. и техен приятел Г. били в центъра на с. В. с две коли, където си говорели: св. М.Б. и св. Б.Б. били в едната, а А. Д. и Г. в другата. След известно време към тях се присъеденил ищеца Ц. Г., който се качил в колата при ответника А. Д. и Г.. Ищецът започнал да подмята на Г., че колата му била „мръсна“ и „мърляшка“, а след това да се закача и с ответника, към когото се обръщал с прякора „Пришълеца“, който не харесвал, тъй като го считал за обиден. Ответникът го предупредил да не го нарича така, а след това Г. го изгонил от колата. Ищецът се качил в колата на свидетелите М.Б. и Б.Б., от където продължил да се заяжда с ответника, който отново го предупредил да спре. Пострадалият слязъл от колата, като продължил да се държи враждебно с ответника. А. Д. също излязъл от колата и след сбутване между тях ударил ищеца с юмрук по лицето.

Съпоставени по между си между показанията на посочените свидетели се разкриват значителни противоречия, които са от съществени значение при преценка поведението на ищеца: 1) относно характера на отправените от ищеца обидни думи по адрес на ответника – според св. М.Б. ищецът го наричал „тъпак“, „копеле“, а според св. Б.Б. с прякора „Пришълеца“ и „нещастник“; 2) дали всички са излезли от колите или само страните по делото 5

– според св. М.Б. всички са излезли от колите, за да изпушат цигара, а според св. Б.Б. само двамата; 3) дали ищецът е започнал първи физическия сблъсък между тях – според св. М.Б. ищецът първи е блъснал ответника, а според св.

Б.Б. – двамата се сблъскали; 4) относно начина, по който е причинено травматичното увреждане на ищеца – според св. М.Б. това е станало с шамар, а според св. Б.Б. – с юмрук. Преценени във връзка с правилата на формалната и житейска логика настоящата инстанция намира, че следва да се кредитират показанията на св. Б.Б. като логични и житейско правдиви. Твърденията на св.

М.Б., че ответникът е ударил ищеца с шамар са в противоречие със заключението на вещото лоце по приетата съдебномедицинска експертиза, че процесната травма – счупване на челюстта - е причинена с удар с юмрук.

Въззивната инстанция не кредитира показанията на св. М.Б., според които ищецът е започнал физическия сблъсък, като е бутнал ответника, тъй като освен че противоречат на изнесеното от св. Б.Б., напълно логично от житейска гледна точка е ответникът, който е последвал ищеца, за да му потърси сметка, да е инициирал пръв физическия сблъсък между тях. От изложеното се налага извод, че с действията си – като е наричал ответника по прякор и се е заяждал с него – ищецът несъмнено е провокирал ответника, но предприетото от последния физическо насилие е твърде несъразмерно по тежест с вербалното поведение на ищеца. При това положение каузалният принос на всеки от участниците следва да се разпредели в отношение на 20 % за ищеца и 80% за ответника, с който да се редуцира определеното обезщетение от 30 000 лв. Не се установи по несъмнен начин по делото ищецът да е използвал думи и изрази, наситени с повече негативно съдържание, което да обоснове по – голям принос. От изложеното следва, че предявеният иск е основателен за сумата от 24 000 лв., но като се има предвид, че решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен над сумата от 20 000 лв., следва да се уважи до този размер. Гореизложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 8 000 лв. до 20 000 лв., вместо което се постанови ново, с което ответникът А. Д. бъде осъден да му заплати допълнително 12 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.05.2021 г. до окончателното й изплащане.