Решение № 94 от 09.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Русе, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Александър Иванов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600840 по описа за 2022 година Производството е по гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 92 от 12.11.2021 г., постановена по НОХД № 2002/2021 г., Районен съд - Русе признал подсъдимия П. Д. П. за виновен в това, че на 02.10.2019 г. в гр. Русе, като помагач, в съучастие с неустановени лица – като извършители, едно от които се е представило за длъжностно лице от състава на Министерството на вътрешните работи, които с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили заблуждение у И.В.Г. от гр.

Русе, че провежда телефонен разговор с длъжностно лице от системата на МВР – служител на Криминална полиция, и съдейства на полицейски служители при провеждане на операция за залавяне на извършителите на престъпление – измама, като я мотивирали да хвърли през терасата на жилището си, намиращо се в гр. Русе, ул. *******, сумата от 36 600 евро, подпомогнал неустановените лица като взел вещите, предмет на престъплението, след което им ги е предал и с това причинил имотна вреда на П.а Ц.Г. в размер на 36 600 евро, с левова равностойност 71 583 лева – големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл.

209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 36 във вр. с чл. 54 от НК, го 1 осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.

373, ал. 2 във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК намалил така определеното наказание „Лишаване от свобода“ с една трета – от една година и шест месеца на една година, за изтърпяването на което определил първоначален общ режим.

Със същата присъда Районен съд - Русе отнел на основание чл.

53, ал. 1, б. „а“ от НК следното приобщено по делото веществено доказателство, послужило при извършване на престъплението: един брой мобилен телефон „Самсунг“, модел „А6“, с фабричен № *****, с поставена 1 бр. СИМ карта на „Теленор“ с № *******.

С посочената присъда, Районен съд - Русе осъдил подсъдимия П. П. да заплати по сметка на ОД на МВР - Русе 115.35 лв. съдебни разноски и по сметка на Районна прокуратура - Русе още 495 лв. съдебни разноски.

Недоволен от присъдата останал адв. Е. Т. от АК - Русе, упълномощен защитник на подсъдимия П. П., който я обжалва с молба да бъде изменена, като наложеното наказание бъде намалено и бъде приложен института на условното осъждане с определяне на подходящ изпитателен срок. Въззивната жалба и постъпилите впоследствие допълнителни съображения, съдържат оплаквания, които могат да се свържат с явна несправедливост на наложеното наказание като единствено отменително основание. Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, подсъдимият П.

П. и защитникът му адв. Е. Т. от АК - Русе поддържат жалбата и допълнителните съображения към нея, като молят присъдата да бъде изменена в частта относно начина на изтърпяване на наказанието. Настояват изпълнението му да се отложи условно за подходящ изпитателен срок.

Частният обвинител П.а Ц.Г. не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло, като правилна и законосъобразна.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в жалбата и изцяло служебно на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за 2 установени следните фактически положения:

Подсъдимият П. Д. П. е роден на 13.09.1981 г. в гр. Ветово, обл.

Русе, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен към инкриминирания период, осъждан – реабилитиран.

В началото на месец октомври 2019 г., неустановени в хода на разследването лица решили да си набавят парични средства, като извършат измами по отношение на други лица от Република България. Те решили да извършат престъплението от територията на Република Румъния, като ползват СИМ карти с абонатни номера на румънски мобилни оператори, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги.

В изпълнение на решението си извършителите на престъплението, самоличността на които не била установена в хода на разследването, се установили в гр. Букурещ, Република Румъния. Те се снабдили по неустановен начин с мобилен телефон с IMEI ******, който ползвали със СИМ карта с абонатен № ****** и мобилен телефон с IMEI *****, който ползвали със СИМ карта с абонатен № ******. И двете СИМ карти били на румънския мобилен оператор „Vodafone Romania“ S.A. и били с предплатена услуга, поради което не били регистрирани данни за собственика им. Лицата решили да се обадят на произволен абонатен номер на стационарен телефон в Република България и да възбудят заблуждение у жертвата си, че се обажда полицейски служител и иска съдействие за залавянето на престъпници, извършващи „телефонни“ измами.

На 02.10.2019 г., около 18:49 ч., в изпълнение на взетото от тях решение, неустановено в хода на разследването лице се обадило от мобилния телефон с IMEI ****** като ползвал СИМ карта с абонатен № ******, на тел.

+****** в гр. Русе, Република България. Този абонатен номер се ползвал от свидетелката И.В.Г., която живеела в апартамент, намиращ се в гр. Русе, ул.

******* 7. Освен този номер тя ползвала и мобилен телефон с абонатен номер +******. Неустановено лице разговаряло със св. Й.Г., като се представило за полицейски служител от Криминална полиция. Той я въвел в заблуждение, че трябва да съдейства на полицията за залавянето на извършители на престъпление. Попитал я дали има деца и къде се намират в момента, като свидетелката Й.Г. му отговорила на поставените въпроси. Накарал я да му каже къде живее, както и да изключи мобилният си телефон. Уведомил я, че 3 ще бъде потърсена от лица с престъпни намерения, които ще й се обадят по телефона и ще се опитат да я измамят. Лицето, представило се за полицейски служител, поискало от свидетелката Й.Г. след провеждане на този разговор да му се обади, като дало телефон за връзка.

След приключване на този разговор, друго неустановено лице се обадило на тел. +****** и провело разговор със св. Й.Г., като се представило за доктор и заявило, че трябва да заплати 50 000 лв. След това започнало да отправя заплахи към нея и прекратило разговора. Св. Г. се притеснила и се обадила на дадения й телефон, на който разговаряла отново с първото лице. Същото я уверило, че престъпниците ще бъдат заловени, но за целта е необходимо да ги забави, за да могат полицаите да се организират.

Попитал я какви пари има в дома си, като я уверил, че е разговарял с дъщеря й, която му била казала, че има пари. Св. Й.Г. съхранявала в дома си сумата от 36 600 евро, които били собственост на дъщеря й П.а Ц.Г.. Тя казала на лицето с неустановена самоличност, че разполага с тази сума пари. Малко след това друго лице отново се обадило на стационарния телефон на свидетелката Й.Г. и я заплашило, че ще дойдат и ще я убият, ако не даде исканите от него пари.

Тъй като извършителите на престъплението се намирали в гр.

Букурещ, Румъния, на тях им трябвало лице в Република България, което да вземе парите, предмет на престъплението. По този повод, успоредно с провеждане на разговорите със свидетелката Й.Г., неустановените лица се свързали с подсъдимия П. Д. П., когото познавали от преди. Подсъдимият П. живеел в гр. Ветово и в този период от време ползвал мобилен телефон със СИМ карта с абонатен № *****. Неустановените лица поискали от него да отиде до гр. Русе на посочения от тях адрес на св. Й.Г., за да вземе пакет с пари, като за услугата се уговорили да му заплатят сумата от 150 лева.

Подсъдимият П. разбрал, че неустановените в хода на разследването лица извършват измама, както и че парите които трябва да вземе са предмет на престъплението. Независимо от това, той се съгласил да отиде до гр. Русе и да вземе парите. Тъй като не разполагал с автомобил, той разговарял със свидетеля А.Х.А., който се съгласил да го закара до гр. Русе и около 20:00 ч. на 02.10.2019 г. те тръгнали с лек автомобил „Опел“ с рег. № ****** от гр.

Ветово за гр. Русе.

4

Същевременно, лицето представящо се за полицейски служител отново се обадило на свидетелката Й.Г. и й обяснило, че трябва да извади парите и да ги постави в хладилник, за да не бъдат намерени от престъпниците. Тя силно се притеснила и уплашила от създадената ситуация и се подчинила на нарежданията на лицето, представящо се за полицейски служител, извадила сумата от 36 600 евро и ги поставила във фризера на хладилника си, след което отново се върнала на телефона. След това лицето, представящо се за полицейски служител, я разпитало колко тераси има апартамента и как са разположени, след което накарало св. Г. да вземе парите и да ги хвърли през терасата на жилището си. Тя се подчинила и около 21:40 ч. на същата дата хвърлила парите, които били поставени в пластмасова розова чанта, през терасата на жилището си. Междувременно, подсъдимият П. бил стигнал до жилището на свидетелката Й.Г.. Той видял как тя изхвърля пакет през терасата си, взел го и се отдалечил от мястото, след което се качил в автомобила на свидетеля А. и двамата потеглили за гр. Ветово.

Неустановено в хода на разследването лице наредило на подс. П. да остави чантата с парите до табелата за край на гр. Русе, намираща се на изхода на града в посока гр. Варна. Подс. П. казал на св. А. да спре на разклона на пътя до магазин „Джьмбо“, след което слязъл от него, взел от чантата сумата от 100 евро, а останалите пари оставил до табелата за край на гр. Русе.

Лицето, представящо се за полицейски служител, продължило да разговаря със св. Й.Г., като й казало, че са заловили измамниците, както и че ще бъде възнаградена за действията си. Казал й, че ще й върнат парите, когато приключи делото срещу тях. Около 22:10 ч. те приключили разговора.

През нощта свидетелката Й.Г. се усъмнила, че е била измамена и разказала за случилото се на внука си. По този повод било образувано настоящото наказателно производство.

На 10.01.2020 г. било извършено претърсване в жилището, ползвано от подсъдимия П., по време на което бил намерен и иззет мобилен телефон марка „Самсунг“ с IMEI **********. От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза е виден фабричният номер на иззетия мобилен телефон, както и записаното в паметта му съдържание на входяща и изходяща кореспонденция и текстови съобщения, както и съответната СИМ карта.

5

Стойността на причинената на пострадалата П.а Ц.Г. имотна вреда възлиза на сумата 36 600 евро, с левова равностойност 71 583 лв.

Тези фактически положения са безспорни.

Първоинстанционният съд ги приел за доказани според всички събрани доказателства, включително признанието на подсъдимия П. П. по чл. 371, т. 2 от НПК.

При анализа им, Районен съд - Русе обосновано приел, че подсъдимият П. П. е осъществил от обективна страна признаците на състава по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като на 02.10.2019 г. в гр. Русе, като помагач, в съучастие с неустановени лица като извършители, едно от които се е представило за длъжностно лице от състава на Министерството на вътрешните работи, които с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили заблуждение у И.В.Г. от гр.

Русе, че провежда телефонен разговор с длъжностно лице от системата на МВР – служител на Криминална полиция, и съдейства на полицейски служители при провеждане на операция за залавяне на извършителите на престъпление – измама, като я мотивирали да хвърли през терасата на жилището си, намиращо се в гр. Русе, ул. *******, сумата от 36 600 евро, а подсъдимият П. подпомогнал неустановените лица като взел вещите, предмет на престъплението, след което им ги предал и с това причинил имотна вреда на П.а Ц.Г. в размер на 36 600 евро, с левова равностойност 71 583 лева – големи размери. Съдът е констатирал наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като деецът се е представил за длъжностно лице – св. Й.Г. е била въведена в заблуждение от лице, представило се за полицейски служител от Криминална полиция.