Решение № 39 от 23.03.2021, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Русе , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария Велкова

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500049 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. В. И. против решение №260478/27.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 722/2020 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от А. С. С. иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което ревандикационния иск се отхвърли. Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата А. С. С. е подал отговор по чл.263 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и 1 съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявения от А. С. С. против жалбоподателката ревандикационен иск с предмет: ПИ с идентификатор ***., находящ се в землището на гр.Русе, м.“Конуунар“, целия с площ от 1183 кв.м., с предназначение на територията- земеделска, шеста категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план 300001, при съседи на имота: ***.; ***м ***м***м

***м ***.

От фактическа страна е установено, че с нотариален акт за покупкопродажба № 180/19.12.1935 г. ,том V, регистър 4747, дело № 1216/1935 г.

М.С.М. е придобил правото на собственост върху нива от от 2200 кв.м., находяща се в Русенското землище, местността „Кавака", с описани граници.

С Решение от 02.03.1968 г. на ТПС Комисия – гр. Русе, п о Протокол № 4/02.03.1968 г., придобитият от М.С.М. земеделски имот бил заменен с лозе от 2 дка, седма категория в Русенското землище, местността „Кону пунар“.

Замененият имот бил записан с кадастрален номер 13 с площ от 2000 дка като върху самия план било записано името на М. С.. В следващия план имота бил записан под кадастрален №1, масив 300, а в действащата към момента кадастрална карта съставлява ПИ с идентификатор ***.

Установено е, че М.С.М. е починал на 19.03.1968 г. и негови законни наследници са съпругата му М.Т. С.а, поч. на 02.10.1979 г. и синовете му С.М.

С., поч. на 30.03.2015 г. и С.М. С., поч. на 06.02.2013 г. със законен наследник- А. С. С..

С Нотариален акт № 122/17.12.2017 г., том V, рег. № 16785, дело № 756/2017 г. на нотариус Г.Г. с район на действие РРС, вписан в СВ-Русе – вх.рег.№ 18781/21.12.2017 г., акт №163, т.42, дело № 8617/2017 г. К.В.А. бил 2 признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим имот. С нотариален акт, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 3893/01.04.2019 г., акт № 84, т.10, дело № 1961/2019 г. чрез договор за покупко- продажба К.А прехвърлил на жалбоподателката- негова сестра процесния имот.

С показанията на разпитаните св. Ц.Т., св.В.И. и св.К.П. е установено, че процесното лозе е придобито от ответника по жалбата по наследство, както и че приживе чичо му, заявил, че това лозе е собственост на неговия брат и праводател на ответника по жалбата, че до смъртта си неговия баща се грижел за имота и насажденията върху него, а след това ответникът по жалбата периодично го посещавал, както и че преди две години узнал, че имота бил завзет от друг човек.

С приетата по делото експертиза е установено, че и мотът по нотариален акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935 г. том V регистър 4747, дело № 1216/1935 г., представляващ нива от 2200 кв.м. в Русенско землище местността" Кавака“ е идентичен с имота, посочен в Протокол 4/02.03.1968 г.

- лозе от 2 дка, VІІ категория, в м. "Хаджи бюлюк ", че този имот, представлява имот с кадастрален номер13, от картон 20 ,както и че е идентичен с процесния ПИ с идентификатор ***.

При така установените факти първоинстанционният съд е уважил предявеният ревандикационен иск по съображения, че ответникът по жалбата е установил правото си на собственост върху имота. Същият придобил собствеността върху процесния недвижим имот по силата на настъпило наследствено правоприемство и давностно владение. Прието, че жалбоподателката не е придобила права върху имота, тъй като нейния праводател не е бил собственик.По делото не е установено неговото придобивно основание.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Искът, регламентиран в чл.108 от ЗС, е средство за правна защита на 3 правото на собственост, което право може да се упражни и от съсобственик срещу владеещия имота без правно основание за това, в т.ч. и срещу друг съсобственик.

За успешното провеждане на исковата защита в доказателствена тежест на ищеца / ответник по жалбата/ е да установи, че е собственик на имотапредмет на иска, както и че същият се владее от жалбоподателката без правно основание.

Ответникът по жалбата се легитимира като собственик на процесният недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба № 180/19.12.1935 г.,том V, регистър 4747, дело № 1216/1935 г., Решение от 02.03.1968 г. на ТПС Комисия – гр. Русе, п о Протокол № 4/02.03.1968 г. , настъпило наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност по отношение правата, които притежавал неговия чичо.

Жалбоподателката заявява самостоятелни права върху имота като навежда твърдения, че същата е придобила същия с договор за покупкопродажба, сключен с нотариален акт № 194, том I, рег.

№3375, дело №138/2019 г на нотариус Г.Г. с район на действие РРС, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 3893/01.04.2019 г., акт № 84, т.10, дело № 1961/2019 г.

В настоящият случай в доказателствена тежест на всяка от страните е да установят в процеса своето право- съответния фактически състав на заявеното от тях придобивно основание

За установяване на правото си на собственост върху процесния недвижим имот ответникът по жалбата е ангажирал множество писмени доказателства, свидетелски показания, както и СТЕ.

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и приетата по делото експертиза, правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът по жалбата е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот в резултат на настъпило наследствено правоприемство и давностно владение за притежаваната от неговия чичо ½ ид.ч. от имота.

4

По делото категорично е установено, че с договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт №180/19.12.1935 г. праводателят на ответника по жалбата- М.С.М. е придобил правото на собственост върху нива от 2000 кв.м., находяща се в землището на гр.Русе, м.”Кавака” . Този земеделски имот е бил заменен с решение на ТПС комисия- гр.Русе по протокол №4/1968 г. с лозе от 2 дка, VІІ кат. в м. "Хаджи бюлюк ", който имот е идентичен с процесния ПИ с идентификатор ***. Установено е, че след смъртта на М. М. само С. С. се е грижел и владял този имот, както и че брат муСимеон С. е считал С. С. за негов единствен собственик. В рузелтат на това настъпилото наследствено правоприемство и трайно установено владение върху ½ ид.ч- собственост на С.С., бащата на ответника по жалбата е придобил изцяло правото на собственост върху процесното лозе. С. С. е починал на 06.02.2013 г. и негов единствен наследник е Антон Смеонов, който в резултат на настъпилото наследствено правоприемство е придобил правото на собственост върху имота- предмет на иска.

Изводът на първоинстанционният съд, че ищецът по делото е установил правото си на собственост върху процесния недвижим имот е правилен.

Доводите на жалбоподателката, че ответникът по иска е загубил правото си на собственост върху процесния имот с влизане в сила на ЗСПЗЗ са неоснователни.

ЗСПЗЗ предостави правната възможност да бъдат заявени за възстановяване отчуждени земеделски имоти. Реституцията на същите обаче не настъпва по силата на закона, аэ с решение на съответната ПК, което има конститутивно действие. В настоящият случай праводателят на ищеца е подал заявление за възстановяване на отчуждения имот- вх.№ 1467/26.02.1992 г. на ПК-Русе. С решение №111/ 09.06.1994 г. ПК-Русе е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността върху лозето от 2000 кв.м. в м.”Кавака” с мотив, че същият е замен с друг имот- процесния. Това решение на ПК е стабилен административен акт, поради което последващите изменения в ЗСПЗЗ не са основание за неговата промяна.

Праводателят на ответникът по жалбата не е реституирал отчуждения с решението на ТПС комисия земеделски имот, а е запазил правото си на 5 собственост върху имота, който е получил при замяната- лозе от 2000 кв.м. в м. „Конубунар“. Този имот съгласно приетата експертиза по сега действащата кадастрална карта е идентичен с ПИ- предмет на иска за собственост.

С оглед изложеното доводите от страна на жалбопадателката относно приложението на ЗСПЗЗ са изцяло несъстоятелни.

По делото ищецът е установил по категоричен начин правото си на собственост върху процесния недвижим имот.

Налице са и другите елементи от фактическия състав на чл.108 от ЗС, както правилно е прието в обжалваното решение.

Жалбоподателката заявява самостоятелни права върху имота, по силата на сключен договор за покупко- продабжа. Правата й са оспорени от ответника по жалбата като същият е оспорил и придобивното основание на праводателя й.

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №11/2013 г. на ОСГК на ВКС констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

Предвид направеното оспорване от страна на ответника по жалбата, в доказателствена тежест на жалбоподателката е да установи в процеса, че праводателят й К.В. е придобил правото на собственост в резултат на давностно владение. Същата следва да установи, че ответникът по жалбата е е изгубил собствеността си поради придобиване на правото на собственост от страна на К.В.А. в резултат на давностно владение.

Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност- изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС . Владението съгласно цитираната правна норма включва както обективния елемент на упражнявана фактическа 6 власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.

В настоящият случай не са налице доказателства, които да установяват както установена фактическа власт от страна на К.В.А., както и действия, които да сочат своенето му.

Доказателства, които да установяват както обективният, така и субективният елемент от фактическия състав на владението не са релевирани, поради което не е установено посоченото в констативния нотариален акт придобивно основание. Праводателят на жалбоподателката не е придобил собствеността върпу имота- предмет на иска по давност, поради което сключения договор за покупко- продажба не е породил вещно правно действие и не я легитимира като собственик на имота.

Ответникът по жалбата е установил както активната си материално правна легитимация по иска, така и че ответницата владее собствения му недвижим имот без правно основание.

Предявеният ревандикационен иск е основателен и правилно е уважен.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.