Решение № 125 от 12.11.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125/12.11.2019г. гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

РОСИЦА

СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело

№ 293 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 163/11.02.2019г., постановено по гр.д. № 30/2018г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Б.К.О., ЕГН **********, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа на ОД на МВР – Варна, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, както и сумата от 27 711,74 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на същото незаконно повдигнато и поддържано обвинение, от която сума 27 111,74 лв. съставляват обезщетение за неполучено трудово възнаграждение, а останалите 600 лв. вреда вр. заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 08.07.2015г. до окончателното им изплащане, отхвърлил е предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 12 000 лв. до претендираните 50 000лв., вкл. и по исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 от ЗОДОВ, както и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдените 27 711,74 лева до заявения размер от 49 200 лева, възлизаща на сумата от 21 488,26 лева, от които 6 988,26 лева - обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 14 500 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху нея.

Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищцата Б.О. обжалва същото в частта, в която са отхвърлени предявените от нея против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 12 000 лв. като дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди до предявения размер от 50 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в частта относно сумата от 14 500 лева, представляваща разликата между присъденото обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 600 лева и претендираното такова, както и са отхвърлени исковете й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 ЗОДОВ.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, направата на изводи в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита се, че определеният размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, не е отчетена практиката на съдилищата и ЕСПЧ по идентични случаи, превратно са възприети и тълкувани от съда доводите на страната, както и доказателствата, установяващи претърпените от нея неимуществени вреди, неправилно е отказано събирането на доказателства за тези вреди. Оспорват се изводите на съда вр. действията на ответната страна по задържането, разгласяване на воденото наказателно производство в средствата за масова информация, използваните СРС, относно значението на обвинението, по което е била осъдена, както и за недоказаност на отхвърлената претенция за имуществени вреди вр. заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателния процес.

Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и уважи предявените искове, предмет на обжалването.

Ответната страна – Прокуратурата на РБ обжалва първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди и сумата от 27 711.74 лева, дължимо обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, от които 27 111.74 лева съставляват неполучено трудово възнаграждение и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.07.2015г. до окончателното им изплащане. Излага оплаквания за неправилност на решението в тази му част, оспорвайки изводите на съда за доказаност на претендираните неимуществени и имуществени вреди, и причинната им връзка с прекратеното наказателно производство по обвинението по чл.282 ал.2 НК. Счита, че с оглед продължилото производство по повдигнатото й обвинение по чл.360 НК, по което е постановено решение за освобождаване от наказателна отговорност при условията на чл.78а НК, не може да се направи отграничение на претърпените негативни преживявания, както и в резултат на кое от тях са претендираните заболявания. В условията на евентуалност счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявените искове, евентуално намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.

В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, вън от претендираното адвокатско възнаграждение, е отхвърлена решението не е обжалвано.

В срока по чл.263 ГПК нито една от страните не е депозирала отговор на подадената от насрещната страна въззивна жалба.

В с.з. всяка една от страните поддържа въззивната си жалба и оспорва насрещната.

Наред с въззивните жалби са постъпили и частни жалби, отново от двете страни, против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 1194/11.04.2019г. Въззивницата Б.О. оспорва същото, считайки, че неправилно първоинстанционният съд е редуцирал като прекомерно претендираното и заплатено от нея по делото адвокатско възнаграждение, поради което и претендира следващите й се разноски да бъдат определени на база пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В частната си жалба Прокуратурата на РБ счита, че не дължи разноски, предвид неоснователността на исковите претенции, евентуално не в този размер.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не констатира пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 ЗОДОВ.

Наведените в исковата молба на въззивницата фактически твърдения, относими към предмета на настоящото обжалване са, че сутринта на 12.03.2013г. е била проведена полицейска акция, при която е извършен обиск на жилището й и други нейни имоти, като били иззети различни вещи, а самата тя показно задържана и отведена в Областна дирекция на МВР. По време на престоя й в полицията не е била информирана каква е причината за задържането й, не е можела да ползва телефон, не й е била дадена възможност да се свърже с адвокат. Едва вечерта й е било връчено постановление по ДП № 233/2012г., впоследствие преобразувано в ДП № 324/2014г., с което й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал., НК. След проведен медицински преглед същата вечер й е връчена заповед за задържане под стража за срок от 72 часа и приведена в следствения арест, в килия с криминално проявени лица и лоши хигиенни условия, недобре отоплена, неосветена и без проветрение. На 14.03.2013г. е била разпитана пред съдия, като по време на разпита е получила кръвоизлив от гениталиите. След връщането в ареста не са й били осигурени медицинска помощ, както и хигиенни материали, в резултат на което й се е наложило да ползва за превръзка предоставено й от друга жена в килията бельо.

На 15.03.2013г. й е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и забрана да напуска страна. След освобождаването от ареста й е връчена и Заповед № 91/13.03.2013г. на Изпълнителния директор на НАП за отстраняване от длъжност, на основание чл.100 ал.2 ЗДСл. Твърди, че обстоятелствата около ареста и повдигнатите й обвинения, както и относно личния й живот са били широко отразени в медиите, станали са достояние на близките й, съседите и колегите й в работа. В последствие е разбрала и че спрямо нея незаконно са били прилагани СРС-та. В хода на разследването се е обострило здравословното й състояние, поради което и поискала отмяна на наложената й забрана да напуска страната, респ. даване на разрешение за провеждане на лечение в Република Турция, но същото й е било отказано. Сочи се още, че по повод молба по чл.368 НПК и дадени във връзка с нея указания на ОС – Варна, съгласно определение по ЧНД № 329/2015г., с Постановление от 08.07.2015г. на прокурор от ОП – Варна воденото срещу нея наказателно производство по повдигнатото й обвинение по чл.282 ал.2 НК е било прекратено, на основание чл.24 ал.1 т.1 НК. Поради отпадане на основанието със Заповед № ЗЦУ-1129/07.10.2015г. заповедта за отстраняване от длъжност е отменена и считано от 10.10.2015г. е възстановена на работа. Твърди, че всички действия от разследващите органи по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г. са извършени под ръководството и надзора на Прокуратурата, поради което и счита, че същата е отговорна за претърпените неимуществени и имуществени вреди. Сочи, че в резултат на показно извършения й арест, нарушените й права на защита, медийното огласяване на случая, предприетите мерки на процесуална принуда, в частност наложената забрана да напуска страната и недаването на разрешение за провеждане на лечение в чужбина, неправомерното използване на специални разузнавателни средства, довело до узнаване на факти и сведения от личния й живот и незаконно повдигнатите й обвинения са уронили честта и достойнството й, сринали са личния и професионалния й авторитет, чувствала се оскърбена и потисната, близки, колеги и приятели започнали да странят от нея, в резултат на което попаднала в социална изолация. Повдигнатите й обвинения се отразили и на близките й, които също станали обект на нападки, подигравки и обидни квалификации, а това допълнително я депресирало. В резултат на воденото наказателно производство се е влошило и здравословното й състояние – получила кръвоизлив, а впоследствие окончателно прекъсване на месечния й цикъл, обостряне на дискова херния, загуба на сън и апетит, влошаване на зрението, тревожност, съпроводена с треперене на ръцете и често изпотяване, емоционално лабилна, изпитваща страх при всяко позвъняване на вратата или пощенско съобщение, неувереност и страх от евентуално осъждане. Твърди, че тези здравословни проблеми не са отшумели и към настоящия момент. Относно твърденията за претърпени имуществени вреди, се сочи, че в резултат на отстраняването й от длъжност е била лишена от възможността на получава трудово възнаграждение, както и че за защитата по досъдебното производство е направила разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 15 100 лева.

С оглед на така изложените твърдения е предявила и исковете си за осъждане на Прокуратурата на РБ да й заплати обезщетение за претърпените в резултат на незаконно повдигнатото й обвинение, неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и имуществени вреди в общ размер на 49 200 лева, от които 15 100 лева претърпяна вреда вр. разходи за адвокатско възнаграждение и 34 100 лева, представляващи пропуснатото трудово възнаграждение, в това число и суми за ДМС за периода от отстраняването й от длъжност през м.март 2013г. до възстановяването на работа на 10.10.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.07.2015г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Не се оспорва наличието на повдигнато срещу въззивницата обвинение по чл.282 ал.2 НК, производството по което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, но се счита, че не са налице твърдените неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че оглед повдигнато и друго обвинение срещу нея, производството по което е приключило с решение по чл.78а НК не може да се приеме, че претендираните неимуществени вреди са в резултат на прекратеното наказателно производство, както и че същите са недоказани, доколкото представените с исковата молба доказателства касаят период извън периода на производството вр. обвинението по чл.282 ал.2 НК. Счита, че Прокуратурата на следва да носи отговорност за вреди от условията в ареста, прилагането на СРС, медийните публикации, както и за отказа да й бъде разрешено лечение в Република Турция, доколкото последният е потвърден от съда. Оспорва се претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. Прави се и възражение за съпричиняване с твърдения, че въззивницата с поведението си е допринесла за привличането й като обвиняема. Относно претендираните имуществени вреди се оспорва размера и периода, за който се претендира неполучени суми за трудово възнаграждение, считайки, че същото следва да бъде определено само на база основното трудово възнаграждение, без надбавка за прослужено време и ДМС, а досежно периода твърди, че отговорността е ограничена до постановяване на прекратяването на наказателното производство, а не до издаване на заповедта на работодателя за възстановяване. По отношение на претендираните вреди, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения оспорва същите да са платени по повод прекратеното производство, а в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на тези възнаграждения.