Решение № 482 от 13.10.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 658/2024
- Вид
- Решение № 482
- Подписан
- 13.10.2024
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Боян Пенев Войков
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 482 гр. Русе, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200658 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. М. М., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 23-1085-003541/29.11.2023 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че не е осъществил състава на нарушението, описано в наказателното постановление. Същото било издадено при неизяснена фактическа обстановка. АУАН бил съставен от неочевидец, а вписаният като свидетел по акта също не бил очевидец, а бил само на съставянето. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН АУАН следвало да бъде ставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. При липса на свидетели очевидци (които не са участници в ПТП), АУАН следвало да бъде съставен в присъствието на 1 други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН се отразявало изрично в самия акт. Присъствието на свидетели не било необходимо, когато нарушението се установявало въз основа на официален документ. Законът изисквал в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, защото актосъставителят и свидетелят по акта не били очевидци на нарушението, актосъставителят следвало да осигури присъствието на двама свидетели и това обстоятелство трябвало да се отбележи изрично в акта, което не било сторено. Липсвало втори свидетел по АУАН и това се явявало съществено нарушение на административнонаказателната процедура, съставляващо абсолютно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Дори и да се приемело, че е налице състав на административно нарушение, то приложима била хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяната на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея подробни съображения.
Административнонаказващият орган – началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 22.03.2024 г. по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 09.03.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 23-1085-003541/29.11.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Т. М.
М. за това, че на 24.10.2023 г., в 18,30 ч, в гр. Русе, на „Алея Възраждане“ срещу блок „Вит“, в качеството си на водач управлявал превозно средство – велосипед Drag Grand Canyon, негова собственост, като не контролирал 2 непрекъснато управлявания велосипед, вследствие на което преминал през повдигнат участък на асфалтовото покритие на велоалеята с диаметър около 80 см и приблизителна височина 20 см, загубвайки контрол над ППС, завъртял се и паднал на велоалеята. Вследствие на това произшествие на жалбоподателя жалбоподателят получил следните наранявания: разкъсноконтузна рана на челото и охлузване по крайниците. Това Д.ие е квалифицирано под субсидиарната санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, а нарушеното правило за движение – като чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
От разпита на актсъставителя, допуснатия свидетел и приложените към делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На свечеряване около 18,30 ч на 24.10.2023 г. жалб. Т. М. и неговият син св. С. М. управлявали велосипеди в гр. Русе, като към него момент се намирали в района на завода за ремонт на локомотиви и в ганони, известен като ЛВЗ – Русе. Те се спуснали по велоалеята в посока центъра, като се движили по същата в близост до „Алеи Възраждане“. Времето не било напълно тъмно, но предвид месеца и сезона, слънцето вече е било залязло и двамата се движили с включени светлини на велосипедите. Жалб. М. управлявал велосипед Drag Grand Canyon. Той преминавал в близост до бл.
„Вит“, когато изведнъж отскочил от нещо на пътя, преметнал се напред през глава вследствие на инерцията на внезапния удар и паднал на земята. Св. С.
М. се обадил на съпругата си и след като същата дошла жалб. Т. М. бил откаран в ЦСМП към „УМБАЛ КАНЕВ“ АД, където установили, че вследствие на инцидента жалбоподателят претърпял следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на челото и охлузване по крайниците.
Впоследствие в ЦСМП дошли двама полицейски служители – актосъставителят Д. Ю. С. и П. К. А.. Същите отишли с жалбоподателя и сина му на местопроизшествието и установили неравност под формата на издатина, която описали като повдигнат участък на асфалтовото покритие на велоалеята с дължина около 80 см и приблизителна височина от 20 см. Те счели, че жалбоподателят е загубил контрол и поради това е преминал през неравността, защото се разсеял от глутница кучета, предвид на което му съставили АУАН Серия G A 1064850/24.10.2023 г. за нарушение чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
3
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН. Макар и полицейските служители – актосъставителят Д. С. и св. П. А., да не представляват в буквалния смисъл „свидетели, присъствали при извършването на нарушението“ според чл. 40, ал. 1 ЗАНН, то според същата разпоредба АУАН се съставя и в присъствието на свидетелите, които са били при установяване на нарушението. Нарушението е установено в момента, в който полицейските служители са възприели разказаното им от жалбоподателя и сина му, както и след като са посетили местопроизшествието, при които обстоятелства са могли да направят и заключение относно механизма на възникването на пътното транспортно произшествие, каквото заключение всъщност е обективирано в изготвения Констативен протокол за ПТП с пострадали № 891/299 от 24.10.2023 г. При това положение съдебният състав не счита, че полицейският служител П. К. А. е свидетел само при съставяне на АУАН и макар и физически той да не е присъствал на неговото извършване, то той е свидетел на неговото установяване, защото е лице, възприело факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които актосъставителят е възприел елементи на нарушението. На следващо място, при проведеното съдебно заседание е разпитан и синът на жалбоподателя – С.
Т. М., който е заявил, че е присъствал на инцидента, т.е. на момента на твърдяното за извършено нарушение, с оглед на което фактическата обстановка, на която е базиран съставения АУАН, почива както на свидетел – 4 очевидец, така и на свидетел на установяване на нарушението, каквито обстоятелства по никакъв начин не водят до опорочаване на административнонаказателната процедура, каквито твърдения са наведени в жалбата. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че няма пречка едно лице да има качеството както на свидетел очевидец, така и на свидетел на установяване на нарушението и именно такъв се явява св. С. М., който е бил с баща си при настъпване на ПТП, така и при извършената от полицейските служители проверка.
Доказателствената съвкупност като цяло е непротиворечива, което не предполага задълбочено обсъждане на доказателствата, предвид липса на противоречие между тях, а фактическата обстановка не се и оспорва от жалбоподателя. От разпита на свидетелите и обясненията на жалбоподателя се установява обаче, че глутница кучета не е имало и жалбоподателят не е имал повод да се разсее по такъв начин. Св. Д. Ю. С. е заявил, че жалбоподателят си е отклонил вниманието заради глутница кучета, такова обстоятелство е възприел и наказващия орган във възложената на полицейски служител проверка по депозираното от жалбоподателя възражение, но това обстоятелство не е установено по безспорен и категоричен начин, а св. С. пресъздава нещо, което му е било съобщено от жалбоподателя, но такова обстоятелство е отречено от св. С. М. и остава недоказано.
Според преобладаващата съдебна практика текстът на чл. 20, ал. 1 ЗДвП е нарушен когато водачът на моторно превозно средство на основание разнообразни причини (отклоняване на вниманието, заспиване, разсейване, неправилно боравене с уредите за управление на автомобила или погрешно боравене с тях) допусне отклоняване на движението на автомобила от указаното в закона и наруши императивните правила, регламентирани в ЗДвП или ППЗДвП. На първо място съдът намира, че предвид липсата на доказателства водачът Т. М. да е загубил внимание, той не е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и да е загубвал контрол.
Всъщност, той по-скоро е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП доколкото не е съобразил скоростта си с неравността по велоалеята, която се явява „път“ по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП, за да има възможност да спре пред това препятствие. В настоящия случай обаче такива обстоятелства не са въведени нито в АУАН, нито в наказателното постановление, поради което е невъзможно Д.ието да бъде 5 преквалифицирано. То не може да бъде преквалифицирано и поради друга причина, защото в противен случай ще се наруши забраната за reformation in peius, защото това съставлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, наказуемо с глоба в размер на 200 лв.
Дори и да се приеме обаче, че жалб. М. е осъществил състава на това нарушение, настоящият съдебен състав намира, че той е действал при условията на чл. 15 НК и е налице случайно Д.ие, защото той не е могъл, макар и да е бил длъжен, да предвиди, поради неосветеността на участъка и „сливането“ на неравността с цялата велоалея, че има въобще такава неравност, в противен случай не би преминал направо през нея без да се усети, още повече че се установява по делото двамата със сина му да са се движили с нормална скорост, която би позволила възприемането на такава неравност отдалеч. Фактът, че пътят не е пригоден за безопасното му ползване, вследствие на което е допуснато образуването на такава неравност, която дори не е и сигнализирана, не следва да бъде в тежест на нарушителя и да следва той да има задължението да предвижда по подразбиране, че някъде по алеята е възможно да съществува такава неравност с такива не малки размери.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.