Решение № 7 от 14.03.2024, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Златоград, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Ю.а като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20235420200038 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба, подадена А. Н. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ № *, против Наказателно постановление № 23-0371-000191 от 09.06.2023 г., издадено от началника на РУ-З., при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „Обществено порицание“, за извършено нарушение на чл. 150 ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП, като жалбоподателя моли същото да бъде отменено.

Претендира разноски за производството.

В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни съображения за съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на атакуваното НП.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който излага съображения за неоснователност на подадената жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 17.05.2023 г. свидетелите Б. С. Ю. – мл. полицейски инспектор в РУ-З. и М. Й. У. – полицейски инспектор в РУ-З., изпълнявали служебните си задължения на територията на община Н. Около 13,40 часа, свидетелите се намирали в района на ул. „А. С.“ № *, в гр. Н., когато забелязали, движещ се мотопед. Полицейските служители спрели мотопеда за извършване на проверка в хода на която било установено, че водач на процесното МПС е жалбоподателят А. В.. Същият не представил документи за самоличност, както и такива за мотопеда, като самоличността му била установена по негови данни и след справка в ОДЧ, при която станало ясно, че водачът не притежава СУМПС, а мотопедът не е регистриран. Жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че мотопедът не подлежи на регистрация, както и че за управлението му не е необходимо да притежава правоспособност.

При горните обстоятелства на същата дата, в присъствието на нарушителя и на свидетеля М. У.а, св. мл. п.и. Б. Ю., съставил АУАН с № 211 от 17.05.2023 г. и бл. № 006134, за нарушение по чл. 150 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който, записал, че се е запознал и го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН с № 211 от 17.05.2023 г., бл. № 006134, е издадено атакуваното Наказателно постановление № № 23-0371000191 от 09.06.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл.

177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено наказание „Обществено порицание“, за извършено нарушение на чл. 150 ЗДвП.

Видно от приложената към него разписка, НП е връчено на Д. М. М. майка жалбоподателя на 21.06.2023 г.

Във връзка с процесния случай, срещу жалбоподателя А. Н. В. е съставен и АУАН с № 210 от 17.05.2023 г. и бл. № 324029, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление по път отворен за обществено ползване на нерегистрирано МПС. С резолюция № 23-0371-М000021/09.06.2023 г. на началника на РУ-З., административнонаказателното производство по цитирания АУАН е прекратено на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН, във връзка с образувано БП № 90/17.05.2023 г. по описа на РУ-Златоград, преобразувано в ДП на 22.05.2023 г. – изпратено в РП-С. по компетентност.

От приетата по делото САТЕ № 198/24.11.2023 г., изготвена от в.л. инж. В. Д. Д., се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС, представлява двуколесно пътно превозно средство марка и модел „Telstar Sunra TDP-411” с рама № LOS411009NL001727, което съобразно ЗДвП е моторно (електрическо) превозно средство от категория “L1e-B” – двуколесен мотопед. Същият не е „индивидуално електрическо превозно средство“ по смисъла на т. 18б от ДР на ЗДвП, предназначен е за движение по пътища отворени за обществено ползване и подлежи на регистрация.

Жалбоподателят А. Н. В., ЕГН **********, роден на 02.01.2006 г., не притежава свидетелство за управление на МПС.

Изложената фактическа обстановка не е спорна, а и се установява от 2 събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Б. С. Ю. – мл. полицейски инспектор в РУ-З. и М. Й. У. – полицейски инспектор в РУ-З., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: заверени копия от НП 23-0371000191/09.06.2023 г.; АУАН № 211/17.05.2023 г.; Мотивирана резолюция № 23-0371-М000021/09.06.2023 г. на Началник РУ - З.; Постановление № 684/19.05.2023 г. на РП – С.; Акт № 210/17.05.2023 г., бл.н., серия АД, № 324929/17.05.2023 г.; Справка за нарушител/водач за жалбоподателя А. Н. В.;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, ел. извлечение от официалната интернет страница на представителя за „Б.“ на ел. скутер, марка „TELSTAR“, модел „SUNRA“, като и Писмо, рег. № 345000-11401/06.11.2023 г. и европейски сертификат за съответствие на превозно средство с рама, идентичен на процесния мотопед; Писмо, вх. №2292/15.11.2023 г. от Началник РУ – З., съгласно дадени указания на съда, Писмо, вх. № 1117/2023 от 07.11.2023 г. на РП – С., ТО – Д.и САТЕ № 198/24.11.2023 г., изготвена от в.л. инж. В. Д..

Показанията на разпитаните свидетели, са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на родител на жалбоподателя на 21.06.2023 г., а жалбата е от 03.07.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съобразно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а именно началник РУ при ОДМВР-С., РУЗ.. Лицата, заемащи посочената длъжност са надлежно оправомощени съгласно цитираната заповед да издават наказателни постановления на територията обслужвана от съответната ОДМВР.

На следващо място, съдът констатира, че НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

3

В случая обаче съдът констатира, че атакуваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на соченото за нарушител лице.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които представляват самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В настоящия случай соченото за нарушител лице е непълнолетно към датата на констатираното нарушение. АУАН с № 211 от 17.05.2023 г., бл. № 006134, въз основа на който е издадено атакуваното НП, е съставен в отсъствие на законен представител на непълнолетния А. В., като неговите действия са извършени без съгласието на родител/законен представител. Съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение поставя началото на административнонаказателното производство.

С образуването на производството по отношение на лицето на което се вменява извършване на административно нарушение, законодателят изрично е предвидил правна възможност за предприемане на нарочни действия по организиране на защита срещу административнонаказателното обвинение. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, съставения АУАН задължително се предявява на нарушителя, който след като се запознае със съдържанието му, има възможност да впише своите обяснения и възражения. Препис от акта, се връчва на лицето срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административнонаказателното производство. Съгласно чл.

44, ал. 1 ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Законово гарантираните права на нарушителя се обезпечават с осигуряване на възможност за извършване на правно валидни действия при съставяне на АУАН, предявяването му и връчване на лицето. При непълнолетно лице, сочено за нарушител, такива действия могат да бъдат извършени лично от него, но единствено със съгласието на родител, като негов законен представител, съобразно чл. 4, ал. 2 ЗЛС, респ. чл. 28, ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно в настоящото производство. В тази връзка съдът намира, че в случая липсват валидно извършени действия по предявяване и връчване на АУАН, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на издаденото НП, което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

За пълнота следва да се посочи, че законът регламентира засилена защита на непълнолетните правонарушители, за което в глава XXX от НПК са предвидени особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни. В този смисъл са и новите законодателни изменения, които целят постигане на по-висока степен на защита на непълнолетните лица – вж. напр. чл. 385б. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 1.09.2023 г.), ал. 1 НПК, съгласно който, след предявяване на 4 постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем информацията за правата му в наказателното производство се предоставя в писмен вид на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. Действително, в настоящия случай се касае за административнонаказателно обвинение, което засяга личността на нарушителя с по-нисък интензитет, което обаче по никакъв начин не води до допустимост за незачитане на законово гарантираните принципи за защита на непълнолетните нарушители. Именно поради възрастта на тези лица, която предполага, че същите не са достигнали до необходимата степен на психическа зрялост, валидността на извършваните от тях правни действия е предпоставена от съгласието на техен законен представител, което да гарантира в пълен обем правото на защита на тези лица.

По отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, следва да се посочи, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, навършили 16 години, но ненавършили 18 години, които са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Това обстоятелство подлежи на доказване във всеки конкретен случай и единствено ако се установят по несъмнен начин предпоставките по чл. 26, ал.

2 ЗАНН, непълнолетният нарушител може да бъде привлечен към административнонаказателна отговорност при съблюдаване на предвидените от ЗАНН особени правила за осъществяването й. Тежестта на доказване по делото е изцяло върху наказващия орган, което в случая не само не е направено, а напротив – опровергава се от свидетелските показания на полицейските служители. Същите сочат единодушно, че по време на проверката жалбоподателят е бил убеден, че за управлението на електрическия мотопед не нужно да разполага със СУМПС, за което е бил осведомен от собственика на мотопеда, който също го управлявал в гр. Н., необезпокояван, без да има шофьорска книжка.