Решение № 1136 от 15.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. София, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д. ЕВТ. П. Р. при участието на секретаря В. КР. К. Ч. като разгледа докладваното от Д.ЕВТ. П.Р. Гражданско дело №

20211110154580 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 21.09.2021 г. от М. Г. СТ., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу лице, с което молителката е живяла във фактическо съжителство – М. П. М., ЕГН **********, при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие в периода 22.08.2021 г. – 15.09.2021 г., изразяващи се във вербална агресия – обиди и заплахи в електронна кореспонденция.

Твърди се, че молителката започнала връзката си с ответника през лятото на 2018 г., като в периода от началото на 2021 г. до края на м. юли 2021 г. била във фактическо съжителство с него. Ответникът проявявал силна ревност още от началото на взаимоотношенията между страните. На 17.12.2019 г. след пореден скандал ответникът нанесъл удар на молителката в областта на дясното око, след което същата прекратила връзката им. Твърди се, че в следващите месеци ответникът я преследвал и умолявал да му прости и да му даде нов шанс, и молителката се съгласила. Посочва, че след това ответникът отново започнал да ограничава социалните й контакти. През лятото на 2020 г., когато молителката заминавала за Република Италия, установила, че ответникът е поставил в раницата й подслушвателно устройство, поради което решила отново да прекрати връзката. Вследствие на това ответникът отново започнал да упражнява тормоз върху нея, като обиждал нея и родителите й, изпращал й имейли от чужди електронни адреси, съдържащи обиди и обвинения, следял я и я заплашвал. Твърди се, че в началото на 2021 г. страните отново подновили връзката си, като заживели заедно в жилището на ответника в ж.к. „Редута“, гр. София. Поведението на ответника станало още по-агресивно и в края на м. юли 2021 г. молителката се изнесла и заживяла при майка си. Навеждат се твърдения, че ответникът сменил паролата на профила й в социалната мрежа „Фейсбук“, направил фалшиви нейни профили в сайтове за запознанства, четял получената от нея кореспонденция на имейл адреса й – 1 [email protected], и отново започнал да изпраща обидни съобщения на молителката от своя и от други имейл адреси. Твърди се, че извършените актове на психическо и емоционално насилие се изразяват в получени от молителката имейли, както следва: на имейл адрес [email protected] на 22.08.2021 г. в 01:04 часа с текст „Ще те скапя“ и линк към сайт за запознанства; от имейл адрес [email protected] на 22.08.2021 г. в 01:07 часа с текст „ Abe ti I maika ti ste se preselite v Avstralia. No I tam imam priqteli. BEEEEEEEEEE“ и линк към сайт за запознанства; от имейл адрес [email protected] на 22.08.2021 г. в 01: 15 часа с текст „Бях ти казал, ще те вкарам в затвора. Мамичката ти мръсна. Ще развеждаш семейства. Ще дрогираш деца, ще лъжеш, ще крадеш. Щеми се правиш ва принцеса. Ооооо,мангал.

Ще ми се правиш на важна, софиянче, беееееееееее“; от имейл адрес [email protected] на 22.08.2021 г. в 01:38 часа с текст „Твоя гъз мирише, не го миеш. Колкото и да си навираш главата в пясъка, ти и майка ти все ще миришете. Изроди!!! Бееееееее!!! Много омраза ще получиш“; от имейл адрес [email protected] на 22.08.2021 г. в 01:47 часа с текст „beeeeeee, kurva.

Беее, ама извинявай така ми казаха колегите, че си голяма курва.“; от имейл адрес [email protected] на 22.08.2021 г. в 01:49 часа с текст „ beeeeeee, и казаха, че като лапаш, блееееееш. Ама това е, защото си овца мааа“; от имейл адрес [email protected] на 25.08.2021 г. в 23:44 часа с текст „Ей щраус, дали ще те спасят ебачите ти. Аз съм Орела. Знам те от 2018 и знам какъв боклук си. тежко ти. Пачавра.“; от имейл адрес [email protected] на 03.09.2021 г. в 22:57 часа с текст „много те чака още…много. Чушкопека били измислили, скапани мизерници. Хлебрки сте вие.

Много омраза ще получиш. Курвичке. Циганче.“; от имейл адрес [email protected] на 05.09.2021 г. в 23:28 часа с текст „какво стана бее курво, нали беше много отворена. Нали плачеше с твоите тъпкачи. Да знаеш, че идвам в сарафово и ще те чакам там, колкото трябване съм те забравил. Идва есен, зима. Колкото по-късно, толкова по-мръсно да знаеш. И този имейл alex96ще свърши чудесна работа. Станала си лелка. Курва си, курва е и майка ти. Май и рода ти е скапан, лошо, до скоро.“; от имейл адрес [email protected] на 05.09.2021 г. в 23:30 часа с текст „хайде ма, нали имапе писачи. Майката ти ще разплача. Мразя се от 2018, грозно коепеле“; от имейл адрес [email protected] на 05.09.2021 г. в 23:50 часа с текст „А и нали помниш, този месец ще се разделиш с гръм и трясък с авиацията. Забрави за всички останали. Вече си имаш работа само с мен. Ще се гавря с теб, както ти се гавриш с хората. И на всяка твоя заплаха ще отговарям на майка ти. Скоро пак ще пиша, курвоооо Ще те съсипя.“; от имейл адрес [email protected] на 15.09.2021 г. в 23:11 часа с текст „Здрасти скаана курво…..Не съм забравил за теб. Други може, аз не съм забравил за мизериите ти. Вече се говори за теб. Очаквай…“.

Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е живял във фактическо съжителство с молителката. Оспорва наличието и авторството на посочената кореспонденция. Твърди, че молителката също е осъществява тормоз спрямо него, като му е позвънявала между 0 часа и 6 часа под въздействие на алкохол. Поддържа, че молителката е имала желание да продължат връзката си, за което представя доказателства.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори, че страните са имали интимна връзка, която понастоящем не поддържат. Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителката, в която се съдържа описание на процесните актове на насилие. По делото са събрани свидетелски 2 показания на разпитаните св. С. – майка на молителката, св. Цакова, св. Яньов и св. М. - син на ответника. Представено е съдебномедицинско удостоверение /л. 7 от делото/, видно от което, при преглед на молителката на 22.02.2019 г., 16:30 часа, обективно са установени кръвонасядане по дясната орбитална част, съчетано с набелязан оток, обхващащи частично и скулата.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молителката твърди, че на 22.08.2021 г., 25.08.2021 г., 05.09.2021 г. и на 15.09.2021 г. ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие. Молбата до съда е подадена на 21.09.2021 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Спорен по делото се явява въпросът дали молителката е лице, което може да търси защита по реда на ЗЗДН.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите - Искра С., майка на молителката, и Десислава Цакова, нейна приятелка, доведени от молителката, както и Петър М., син на ответника, и Йордан Яньов, негов приятел, доведени от ответника. На първо място, съдът намира показанията на св. Йордан Яньов за вътрешно противоречиви, предвид обстоятелството, че свидетелят първоначално заявява, че ответникът живее заедно със сина си, впоследствие се поправя и казва, че само синовете му живеят там. Очевидно е, че свидетелят недостоверно представя възприетото от него по повод това дали ответникът живее с единия или и с двамата си синове, поради което и съдът не дава вяра на неговите показания и по отношение на това дали молителката и ответникът са съжителствали заедно.

Освен това, нелогично е свидетелят да не знае откога двете страни имат отношения помежду си, поддържайки редовно и регулярно връзка с ответника, виждайки се поне веднъж седмично с него. Предвид горното съдът не кредитира показанията на този свидетел. На следващо място, съдът не дава вяра и на показанията на св. Петър М., които също намира за вътрешно противоречиви. Това е така, доколкото в показанията си свидетелят заявява, че винаги е живял заедно с баща си в жилището на ул. „Петър Богдан“, ж.к. „Редута“.

Впоследствие свидетелят заявява, че в периода от м. юни до м. август 2021 г. е живял заедно с приятелката си. С оглед констатираното противоречие между първоначалното твърдение на свидетеля, а именно, че винаги е живял само заедно с баща си в апартамента му, и последващото признание, че от м. юни до началото на м. август 2021 г. – период, в който страните са имали връзка и в който се твърди да е настъпила раздялата, е живял заедно с приятелката си, то съдът не дава вяра на показанията на св. М.. Съдът не кредитира показанията на този свидетел съдът и с оглед извършената преценка на същите по реда на чл. 172 ГПК, доколкото ги намира за противоречащи и на други събрани по делото доказателства – показанията на св. С. и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, относно момента на настъпилата раздяла между страните /св. М. заявява, че раздялата е настъпила през пролетта на 2021 година, а съгласно декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията на св.

С. това се е случило в края на месец юли същата година/. Предвид изложеното дотук и като съобрази декларираните обстоятелства в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът приема за установено, че между страните е налице фактическо съпружеско съжителство, продължило до края на м. юли 2021 година. Този факт се установява от показанията и на св. С., майка на молителката, които съдът кредитира като вътрешно непротиворечиви и логични, както и като кореспондиращи си с всички събрани по делото доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК /с изключение на показанията на доведените от ответника двама свидетели, чиито показания съдът, както вече се посочи по-горе, не кредитира/. От показанията на св. С. се установява също, че страните неколкократно са се разделяли и подновявали отношенията си, като в периода от м. февруари до края на м. юли 2021 г. са живели заедно с по-малкия син на ответника – Калоян, в апартамента на ответника, находящ 3 се на улица „Петър Богдан“, ж.к. „Редута“, гр. София. Предвид гореизложеното, и с оглед показанията св. Цакова, които съдът също кредитира като обективни и последователни, и които показания кореспондират напълно с показанията на св. С. по отношение на факта, че към момента на раздялата през м. юли 2021 г. страните са живели заедно в апартамента на ответника в ж.к. „Редута“, съдът намира, че подадената молба е допустима, доколкото молителката попада в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и се явява лице, легитимирано да потърси защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно твърдените актове на домашно насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая по делото са представени писмени доказателства - извлечения от имейл кореспонденция.

Следва да се съобрази, че съгласно чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /OB, L 257/73 от 28 август 2014 г./, а именно всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.