Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 63 от 08.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 19/2024
Вид
Решение № 63
Подписан
08.02.2024
В сила
23.02.2024
Състав
Марин Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 9, т. 2 · Закон за счетоводството
  • §1, т. 30 · Закон за счетоводството
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 13, ал. 9 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 22, ал. 5, изр. 1 и изр. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 4, т. 1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Варна, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20243100900019 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба от “БРАДА К3“ ООД, гр. Варна, чрез пълномощника адв. Н. Т., срещу Отказ № 20210520102654-2/12.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията относно поискано със заявление с вх. № 20210520102654/20.05.2021 г. за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството.

Поддържа се в жалбата, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, неправилен и постановен в противоречие с материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Твърди, че непредставянето на декларация по чл.

38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, в която личните данни не са заличени, не представлява основание за постановяване на отказ. Излага съображения, че по силата на чл.

13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ предоставилият данните е дал съгласие за обработка на данните му при депозиране на заявлението. Счита, че с оглед нормата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е вменено от страна на държавния орган да не се вписват обстоятелства и да не се обявяват лични данни освен изискуемите по закон, като съгласно посочената разпоредба, длъжностното лице било длъжно да впише заявените обстоятелства без личните данни на заявителя с оглед чл.

4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. По същество, моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване.

Агенция по вписванията, чрез пълномощника юриск. Генади Иванов, изразява становище по жалбата, с което поддържа изложеното в оспорения отказ, допълва доводите си, като твърди, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен. В този контекст иска жалбата да бъде оставена без уважение, съответно – процесният отказ да бъде потвърден.

Съдът, като съобрази изложените от страните съображения и 1 доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страни:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрацията и от лице с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

От заявителя Кирилл Листопадов, в качеството му на законен представител на „БРАДА К3“ ООД, е подадено заявление с вх. № 20210520102654/20.05.2021 г., с което по партидата на дружеството е поискано да се извърши обявяване на декларация по реда на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Към заявлението е представена декларация с посочена дата 20.05.2021 г. по образец, с която се известява, че дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т. 30 от ДР на ЗСч през отчетния период – 2020 г. В декларацията са посочени две имена и рождена дата на заявителя. Не се констатира наличие на препис от процесната декларация със заличени данни в нея за целите на публикуването й по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.

На 09.01.2024 г. длъжностното лице на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дало указания към заявителя относно поисканото обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч да бъде представена същата декларация, но със заличени данни. В срока за изпълнение на указанията действия от заявителя не са предприети, поради което на 12.01.2024 г. е постановен обжалваният отказ.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът съобрази, че според чл. 22, ал. 5, изр. 1 и изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ поставя изискване за представяне на декларация за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове, като буквалното тълкува сочи, че се касае за две алтернативни декларации, едната от които се депозира при заявяване за вписване или заличаване – декларацията за истинност на заявените обстоятелства. Втората декларация е за приемане на представения за обявяване акт, която се подава при заявление за обявяване на актове.

Процесният случай попада в хипотезата на обявяване на акт, а именно – декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч. В тази връзка, съдът приема, че разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ следва да се тълкува с оглед чл. 2, ал. 2 от същия закон. Чрез тълкуване приложното й поле се ограничава до лични данни, които не са част от подлежащите на вписване обстоятелства или от подлежащите на обявяване актове, а се съдържат в заявлението или приложени към него документи, които обаче не подлежат на обявяване, а се 2 представят за установяване на заявените обстоятелства, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ забранява вписването в регистъра на лични данни и обявяване на актове, съдържащи лични данни. В случая личните данни се съдържат в самия подлежащ на обявяване акт /декларацията чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч/ и следователно разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ е неприложима, като непредставянето на препис от декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч със заличени данни след изрични указания за това от длъжностното лице, представлява основание за отказ, а не за обявяването на декларацията с незаличени лични данни, каквото е искането на настоящия жалбоподател.

Също не може да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ и е налице презюмирано съгласие на лицето, чиито лични данни се съдържат в процесната декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, тъй като заявлението за обявяване на декларацията не е подадено от това лице, а от трето лице - упълномощен адвокат, пълномощното на който не съдържа каквито и да било клаузи относно предоставянето на лични данни на управителя пред АВ. Съгласието не може да се презумира, когато подлежащият на обявяване акт се подава от трето лице.

По изложените съображения, съдът преценява жалбата като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Съдът съобрази отправеното от АВп. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция като неоснователно. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за дължимостта на разноските. Отговорността за разноски е присъща по правило само за спорните съдебни производства, в които право да иска присъждането им има страната, в чиято полза е решен правният спор. В производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ АВп. не притежава процесуалното качеството на страна на делото, а на участник в същото. Поради което на агенцията не се дължат разноски, нито има право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.

6 от ЗТРРЮЛНЦ. Едностранният характер на производството по обжалване на отказите на ДЛР към АВ е несъвместим с отговорността за разноски, като новата разпоредба на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно. Този принцип е възприет в цяла поредица от съдебни актове на ВКС, като се приема, че същият следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, при липса на друга страна в това производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20210520102654-2/12.01.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията относно поискано със заявление с вх. № 20210520102654/20.05.2021 г. за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.

ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция по вписванията за присъждане на 3 разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4