Решение № 529 от 19.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500289 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 106339/22.12.2025 г., уточнена с молба № 2304/12.01.2026г. от К. Х. Я., ЕГН **********, чрез адв. В. С., срещу решение № 4204/24.11.2025г. по гр.д. № 20253110104563 по описа за 2025г. на ВРС, 26-ти състав, с което е изменен размерът на присъдената с решение № 1981/20.06.2022г. по гр.д. № 20213110109901 по описа за 2021г. на ВРС месечна издръжка, която е осъден да заплаща на детето Н. К. Я., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. В. П., ЕГН **********, като е увеличен от 132.94 евро (равностойността на 260.00лв.) на 255,65 евро (равностойността на 500 лева), считано от 08.04.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за нейното изменяне или прекратяване, за разликата над 178.95 евро (равностойността на 350 лева) до присъдените 255,65 евро

(равностойността на 500 лева), осъден е да заплати на Д. В. П. направените по делото разноски в размер на 255,65 евро (равностойността на 500 лева), както и да заплати държавна такса върху изменението на присъдената издръжка в размер на 176,70 евро (равностойността на 345,60 лева).

В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Навадени са оплаквания, че присъдената издръжка е прекомерна с оглед нуждите на детето. Счита, че сумата от 178,95 евро (равностойността на 350 лева) е достатъчна.

Детето не иска да посещава спортни занимания, поради което и не са му нужни средства за такива дейности. Без значение е желанието на майката Н. да спортува, след като то самото отказва. Не се съгласява и с изводите на районния съд относно неговите доходи в частта на 1 изплащаните му командировъчни средства. По същество тези плащания не са част от трудовото му възнаграждение, а са такси за паркинг, хотели или частен дом, досежно – дневни, пътни, квартирни, които му се изплащат при и по повод командировката.

Представляват служебен разход и не са поС.ни средства. В този смисъл те са обезщетение.

Обръща внимание, че неговата длъжност е от категорията, за която се ползва почивка от 45 часа или повече, по време на която, според официалния сайт на ЕС, международните шофьори следва да почиват в подходящо, съобразено с пола настаняване, с подходящи условия за спане и санитарни нужди, като разходите за такова място за почивка са минимум 100 евро. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че той изплаща издръжка, считано от януари 2026 г. и на другото си дете К., в размер на 158.50 евро (310 лв.).

Моли да бъде уважена въззивната жалба, като бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска до размера на 350.00лв. в евровата му равностойност. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Н. К. Я., чрез нейната майка и законен представител Д. В. П., чрез адв. С. Д., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Изложените във въззивната жалба доводи са несъстоятелни и не следва да бъдат приети от съда.

Възразява, че на детето Н. предстои явяване за външно оценяване и, че са необходими допълнително частни уроци, за да успее детето да влезе в избрано от него училище. Доказано е, че майката не разполага с достатъчно средства, за да осигури допълнителното обучение на детето, както и за спортна дейност. Детето не посещава извънкласни занимания, поради липсата на средства. Бащата, заемащ длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози) над 12 тона“ разполага с достатъчно средства, за да плаща издръжка в определения в обжалваното решение размер, според събраните доказателства за реализираните от него доходи. Следва съдът да има предвид, че иск за увеличение на издръжката в полза на другото дете на страните К. не е воден, нещо, което не се оспорва от К. Я..

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

В о.с.з. на 20.04.2026г. въззивната страна е заявила, че поддържа жалбата си, при оспорване от страна на въззиваемата, становище поддържано и в представените по делото писмени бележки.

ДСП-Варна не представя писмен отговор по постъпилата въззивна и насрещна въззивна жалби.

Настоящият състав съобрази следното:

В исковата си молба Н. К. Я. ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител Д. В. П., ЕГН **********, двете от гр. Варна, ул. „Г.Г.П.“, № 25, вх. А, ет. 8, ап. 58, адв. С. Д. излага, че Д. В. П. и К. Х. Я. са нейни родители. Има по-голяма сестра К. К.

Я., р. *********г. С влязло в сила на 15.07.2022г. решение № 1981/20.06.2022г. по гр.д. № 20213110109901 по описа за 2021г. на ВРС, 9-ти състав е изменено решение № ************г. по гр.д. № 14334/2018г. на ВРС в частта за издръжките в полза на децата Н. и К., като тази за Н. е увеличена от 180.00лв. на 260.00лв. месечно, а за К. е увеличена от 220.00лв. на 300.00лв. месечно. От предходното определяне на издръжката в полза на детето Н. са настъпили обстоятелства, които налагат нейното увеличение. Увеличена е МРЗ в България и минималния размер на издръжката вече е 269.25лв. /към датата на завеждане на 2 исковата молба/. Нуждите на детето Н. са нараснали с нарастване на възрастта му. Ученичка е в 5-ти клас на ОУ „А.К.“-Варна. Не посещава извънкласни занимания, поради липсата на средства. Разходите за задоволяване нуждите на детето нарастват значително и поради променящата се икономическа обстановка в страната и протичащите инфлационни процеси.

Цените са нараснали много в сравнение с 2022г. Има и инцидентни разходи, свързани със заболявания на детето и закупуване на лекарства на значителна стойност.

Бащата работи като шофьор към „П. ***“ ЕООД и получаава високо брутно трудово възнаграждение.

Моли се издръжката в полза на детето Н., определена с решение № 1981/20.06.2022г. по гр.д. № 9901/2021г. на 9-ти състав на ВРС да бъде изменена, като бъде увеличена от 260.00лв. на 450.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба-08.04.2025г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК.

Ответникът К. Х. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Р.“, бл. 8, ет. 10, ап. 49, чрез адв. В. С. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК в който излага становището си, че не е налице основание за изменение на издръжката за разликата над 300.00лв. Няма представени доказателства с исковата молба за извършени или завишени разходи на детето.

Счита, че режийните разноски не само не са нараснали в сравнение с 2022г., но са същите, дори чувствително намалели. Майката Д. П. живее в жилище, съвместно с нейната майка.

Следователно разходите в това жилище се разделят между двете семейства-това на майката с двете деца и семейството на нейната майка. Последната има два дохода-от лична пенсия и половината пенсия от починалия й съпруг. След като разходите се разделят между двете семейства наполовина, то няма нужда той да плаща висок размер на издръжка. А и майката предоставя финансова помощ в домакинството. Оспорва, че детето Н. е здраво дете и не подлежи на системно или периодично лечение. Не са и ангажирани такива доказателства.

Освен това, когато децата са при него, той предоставя допълнително средства, за да покриват свои лични нужди. Сочи като неверни твърденията в исковата молба, че детето не посещава извънкласни занимания, поради липса на средства. Майката не желае и не се ангажира с децата, като ги води и взема от различни школи. Децата му се оплакват, че остават без джобни пари, защото майка им не им дава. Отказва покупката на искани от децата вещи, като същевременно демонстрира личен комфорт, като поръчва готова храна и пазаруване на маркови дрехи, които са по-скъпи и не съответстващи на доходите на разносвач на храна. Сумата която се следва за издръжка за детето Н., трябва да е същата като за другото дете-К., т.е. 300.00лв. Смята, че майката на децата има повишени разходи, понеже поддържа интимна връзка с партньор от Д.Ч., което налага да пътува с личния си автомобил и отсъства поне една вечер седмично от вкъщи, което води до разходи надхвърлящи сумата от 100.00лв. на месец, които са за нейна сметка. Смята, че с увеличението на издръжката ще се претовари неговият бюджет и няма да е в съС.ие да посреща нуждите им, докато са при него и им осигурява пътувания до популярни дестинации в цяла България, все места, където майка им не ги е водила никога и няма да ги заведе, дори и при увеличен финансов приток. Майката и без друго е с по-добра материална обезпеченост-живее в жилище, което е отчасти нейно след последното дело за увеличение на издръжката, не плаща наем или ипотека, има по-нова кола в сравнение с неговата, продала е дял от свой имот за сумата от 17500 евро. Не приготвя домашна храна, а поръчва такава, което е разкош, който не може да си позволи от собствените си доходи. Следователно пренасочва средства на децата за лични нужди. Ако майката не може да гледа децата, може да го прави той. Има собствено жилище, а децата-собствена стая. .

Моли се да бъде отхвърлен иска за увеличение на издръжката за разликата над 300.00лв. до претендирания размер от 450.00лв.Претендира присъждане на сторените разноски.

ДСП-Варна, чрез директора Х. С. Д. писмено заявява, че с израстване на децата Н. и К. , техните потребности са се увеличили, което налага увеличаване и на разходите. Искът е основателен. Предоставя се на съда да реши по размера, съобразно събраните доказателства 3 за финансовите възможности на родителите и извършваните разходи за децата, според нуждите им. Сдът взема предвид това изявление само по отношение на детето Н. К. Я..

В о.с.з. на 24.10.2025г. съдът е допуснал по искане на ищцата Н. К. Я., дейсткваща чрез майка си и законен представител Д. В. П. изменение на исковата претенция, като същата се счита предявена за изменение на издръжката от 260.00лв. на 500.00лв., на осн. чл.

214, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане на детето Н. К. Я. ЕГН ********** се установява, че Д. В. П. и К. Х. Я. са нейни родители.

С решение № ************г. по гр.д. № 14334/2018г. на ВРС, частично отменено с решение № 1368/30.12.2019г. по гр.д. № 1261/2019г. на ВОС, родителските права по отношение на децата К., р. *********г. и Н., р. *******г. са предоставени на майката Д. В.

П., а бащата К. Х. Я. е осъден да заплаща месечна издръжка за детето К. в размер на 220.00лв., а за детето Н. е в размер на 180.00лв., на осн. чл. 143, ал. 1 от СК. С влязло в сила на 15.07.2022г. решение № 1981/20.06.2022г. по гр.д. № 20213110109901 по описа за 2021г. на ВРС, 9-ти състав е изменено решение № ************г. по гр.д. № 14334/2018г. на ВРС в частта за издръжките в полза на децата Н. и К., като тази за Н. е увеличена от 180.00лв. на 260.00лв. месечно, а за К. е увеличена от 220.00лв. на 300.00лв. месечно, на осн. чл. 150 от СК.

Според служебна бележка № 91/23.10.2024г., изд. от ОУ“А.К.“, Н. К. Я. е ученичка в пети клас, през учебната 2024/2025г. Към настоящия момент детето Н. завършва шести клас, приключвайки учебната 2025/2026г.

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 120, т. 1, рег. № 2010, д. 107 от 09.08.2022г. на нотариус К.И., Д. В. П. е продала на О. И.на Я. собствената си 1/3ид.ч. от апартамент № 49, находящ се в гр. Варна, ул. „Р.“, бл. 8, ет. 10, за сумата от 17500 евро.

По силата на трудов договор № ************г. К. Х. Я. е приел да изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил /международни превози/ над 12т., при условията на 8-часов работен ден и трудово възнаграждение от 612.00лв., и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж. Работодателят „П. ***“ ЕООД-Варна се е задължил да заплаща трудовото възнаграждение на работника/служителя ежемесечно, до края на месеца, в който е начислено, както и да заплаща командировъчни в размери съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, както и да осигурява здравно и социално служителя за всички осигурителни рискове съгласно условията и по реда, установен в КСО и ЗЗО. Работникът /служителят/ има право на 25 работни дни платен годишен отпуск, съгласно чл. 155 от КТ.