Присъда № 14 от 02.07.2024, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14 от 02.07.2024 година по НЧХД № 624/2021 година на Районен съд – Свиленград С Разпореждане № 580 от 16.05.2024 година, Съдия при Районен съд Свиленград предава на Съд по обвинение от частен характер - подсъдимия О. Я. М., роден на 06.05.2007 година в град Свиленград, област Хасково, ром, български гражданин, живущ в град ************, с начално образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 04.03.2024 година в град Свиленград, област Хасково, в съучастие като извършител с В. М. Х. с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, причинил на О. М. И. с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – счупване на носа, счупване на лявата ябълчена кост и кръвонасядне на долните клепачи на двете очи, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 130, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или наказание „Пробация” и

- подсъдимия В. М. Х., роден на 29.06.2007 година в град Свиленград, област Хасково, ром, български гражданин, живущ в град **************, ул.

„************” № *****, област Хасково, с начално образование, неженен, Е Г Н **********, неосъждан, за това, че на 04.03.2024 година в град Свиленград, област Хасково, в съучастие като извършител с О. Я. М. с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, причинил на О. М. И. с ЕГН ********** от град Свиленград, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – счупване на носа, счупване на лявата ябълчена кост и кръвонасядне на долните клепачи на двете очи, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 130, ал. 1 , вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или наказание „Пробация”.

С Определение на Съда, постановено в открито съдебно заседние на 14.06.2024 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно основание чл.

45 от ЗЗД, предявен от О. М. И. с ЕГН ********** от град С************, област Хасково, солидарно срещу О. Я. М. и В. М. Х. за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.

1

В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният тъжител и граждански ищец О. М. И., се явява. За него се явява и процесуален представител (повереник) – адвокат И. Д., преупълномощен от адвокат А.

Гергиев, който поддържа Тъжбата против О. Я. М. и В. М. Х., счита че престъплението е безспорно доказано и пледира Съда да признае подсъдимите за виновни и да им наложи справедливо по размер наказание „Лишаване от свобода”, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото и да бъде уважен гражданският иск в справедлив според Съда размер като се вземат предвид тежкото здравословно състояние на гражданския ищец и дългия възстановителен период.

Процесуалните представители - служебният защитник на подсъдимия О. Я. М. - адвокат В. Х. и упълномощения такъв на подсъдимия В. М. Х. – адвокат Н. А., пледират за оправдаване на подсъдимите поради недоказаност на обвинението. Пледират да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск за солидарно заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва. Алтернативно от Съда се иска да приложи чл. 78а, ал. 6 от НК като се сочат смекчаващи вината обстоятелства.

В съдебно заседание редовно призовани, респ. уведомени, подсъдимите О. Я. М. и В. М. Х. се явяват. Заявяват, че са получили преписи от Тъжбата, ведно с приложенията към нея и от Разпореждането на Съда с № 580 от дата 16.05.2024 година, в установения срок преди първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход, респ. че не възразява, че не е спазен 7-дневния срок преди първото по делото съдебно заседание и че разбират обвинението. В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда О. Я. М. и В. М. Х. заявяват, че не се признават за виновни, като дават кратки обяснения, с които разкриват механизма на процесното деяние като сочат, че с поведението си и с думите си частният тъжител ги е предизвикал (провокирал) да го набият, като всеки от тях му е нанесъл по един удар. В последната си дума не сочат нещо по-различно от това, което вече са заявили пред Съдебния състав.

С оглед непълнолетието на двамата подсъдими в настоящото производство участваха родителите на непълнолетните, педагог и социален работник.

Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор Ц. Л. в хода на съдебните прения изразява становище обвинението да е безспорно доказано от обективна и субективна страна по отношение на всеки един от двамата подсъдими, при изцяло потвърдена фактическата обстановка, изложена в Тъжбата, от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по посочената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдими те.

Поради това, Прокурорът пледира за признаването им за виновни и осъждането им, като на всеки от двамата подсъдими бъде наложено при 2 условията на чл. 54 от НК предвиденото в чл. 130, ал. 1 от НК наказание „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки, като намира че разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 от НК е неприложима поради наличието на пияно състояние по отношение на подсъдимите. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в цялост, както и да бъдат присъдени направените от частния тъжител и граждански ищец разноски.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

О. Я. М. е роден на 06.05.2007 година в град Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от ромски произход.

Живее в град ********************. С начално образование е. Не е женен.

Не е осъждан видно от актуалната Справка за съдимост с рег.№ 240527005000227804/27.05.2024 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград. Няма данни в кориците на делото да работи, както и не учи.

В. М. Х. е роден на 29.06.2007 година в град Свиленград, област Хасково, с Е Г Н **********, Български гражданин е от ромски произход.

Живее в град *************, ул.„************” № ****, област Хасково. С начално образование е. Не е женен. Не е осъждан видно от актуалната Справка за съдимост с рег.№ 240527005000227792/27.05.2024 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград. Няма данни в кориците на делото да работи, както и не учи.

Видно от Характеристичните справки, изготвени от Инспектор ДПС – З.

Г., става ясно, че подсъдимите нямат регистрирани противообществени прояви, поведението им не е разглеждано от МКБППМН при Община Свиленград и не се водят на отчет в ДПС при РУ – Свиленград.

Видно от приложените по делото Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимите О. М. и В. Х. не притежават недвижимо имущество и моторни превозни средства (МПС), както и нямат доходи.

По делото са налични Социални доклади, изготвени от Дирекция „Социолно подпомагане” – Свиленград, от които става ясно, че О. М. и В. Х. се отглеждат в семейна среда при добри хигиенно-битови условия, жилищата са обзаведени с необходимите за бита мебели, задоволяват се нуждите и потребностите им, осигурено им е право на здравеопазване, в добро здравословно състояние са, извършват се необходимите имунизации и при необходимостсе предприемат мерки съобразно лекарските предписания.

За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от представеното Заключение става ясно, че след запознаване с материалите и с медицинската документация, касаеща процесните наранявания (Съдебномедицинско удостоверение № 104/24, издадено от д-р Х. Д. Е. на дата 06.03.2024 година, Рентгенография с амбулаторен № 26/06.03.2024 година и Компютърна 3 томография с амбулаторен № 11/07.03.2024 година, последните два документа на д-р Р. Х. – Специалист образна диагностика при „МБАЛ – Свиленград” ЕООД, както и Резултат от рентгенологично изследване от 07.03.2024 година ), приложени в кориците на делото, вещото лице е стигнало до извода, че О. М.

И. с е получил счупване на носа, счупване на лявата ябълчена кост (без разместване) и кръвонасядне на долните клепачи на двете очи, описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърди тъпи предмети и могат да се получат при побой, нанесен с юмруци и ритници, причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, срокът за възстановяване е около 20 - 25 дни. В съдебно заседание вещото лице Х. Д. Е. поддържа Заключението си като допълва/уточнява, че извън уврежданията, посочени в Заключението не са констатирани други увреждания по главата, тялото и крайниците, че е възможно посочените увреждания да са причинени както с един удар с юмрук, така и с повече удари и че е възможно констатираните увреждания да се причинят и от ритници.

По делото са разпитани в процесуалното качество на свидетели две лица з а изясняване на обективната истина относно станалото – предмет на настоящото наказателно производство. Изслушани са показанията на свидетелите М.Б.М. и П. Х. Г.а, които показания обслужват тезата на частния тъжител.

Според разпитаните свидетели на 04.03.2024 година вечерта частният тъжител О. И. се намира в дома на свой познат В. заедно с двамата подсъдими.

Домът се намира в ромската махала на град Свиленград, област Хасково.

Четиримата сядат да се почерпят като употребяват алкохол – подсъдимите и домакина водка, а частният тъжител – бира и в последствие водка. По-късно вечерта домакинът се напива и отива да си легне, а тримата остават в дома му като продължават да употребяват алкохол. Малко след това частният тъжител споделя на подсъдимите, че преди време са били биологичния баща на подсъдимия О. М.. О. И. започва да удря по масата. Раздразнени от чутото, респ. ставащото, най-напред подсъдимият В. Х. нанася удар с юмрук в областта на лицето на частния тъжител, поради което последният пада на земята и след това и другият подсъдим – О. М., също нанася удар с юмрук в областта на лицето на частния тъжител. На место идва свидетелят П. Х. Г.а, коята заварва частният тъжител да лежи на земята в кръв. Започва да го почиства с кърпи, след което го води в друга стая, където да остане да пренощува, тъй като състоянието му е тежко и няма как да се прибери. След известно време свидетелят П. Х. Г.а заспива, а частният тъжител с такси се прибира в квартал „Гарата” в дома на свидетеля М.Б.М. и ляга, а на сутринта свидетелят М. го открива в тежко здравословно състояние, поради което го отвежда за да му укажат спешна медицинска помощ и в последствие е траспортиран до град Пловдив за консултация със специалист.

Съдът кредитира и дава вяра на разпитаните свидетели. Макар формално за свидетеля М.М. да е налице хипотетична заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото този свидетел М. живее на семейни начала 4 с брата на частния тъжител и граждански ищец, поради което и има интерес с показанията си да благоприятства процесуалното положение на О. М. И., но не това е основният критерий за доказателствената оценка на тези показания.

По–съществено значение има вътрешната последователност и безпротиворечивост на показанията на двамата свидетели. Анализът на съдържанието на техните показания, сочи на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са възприели. Преди всичко следва да се посочи, че тези показания не намират нито едно опровержение в събраната доказателствена съвкупност, на която Съдът дава вяра, включително и на обасненията на самите подсъдими. Коментираните свидетелски показания се явяват подробни, последователни, логични, еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други по отношения на основния факт, подлежащ на доказване в настоящото производство. Не се установяват противоречия във възприятията на посочените свидетели по отношение на мястото, времето и участващите лица, както и по отношение на извършените от участващите в инцидента действия. Разпитани са всички свидетели, които са имали отношение към случилото се и които са били поискани от частния тъжител (подсъдимите не правят доказателствени искания, свързани с допущане на гласни доказателства), като всеки от тях (от свидетелите) е изложил възприятията си в зависимост от което е наблюдавал относно случилото се. Това позволи на настоящия Съдебен състав да изгради цялостно и правдиво описание на фактологията по делото. Ето защо Съдът оцени тези свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни. При това положение няма основание да се откаже кредитиране на показанията на ангажираните от частния тъжител и граждански ищец свидетели, като разбира се се взе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля М.. Действително свидетелят П. Х. Г.а не е била по време на самия побой над частния тъжител, но в показанията си тя сочи това, което е възприела по отношение на здравословното състояние на частния тъжител, което свързва с поведението на двамата подсъдими, тъй като само те двамата са били на место. Следва да се има предвид, че вещото лице Е. е категорично, че други увреждания, освен описаните в Съдебномедицинската експертиза, не са налични, което налага извода, че ударите с юмруци и на двамаа подсъдими са били в областта на главата на О. И.. Съдът (както и процесуалните представители на подсъдимите) действително констатира противоречие относно това по какъв начин и кога точно частният тъжител се е прибрал от мястото на побоя до дома на свидетеля М. в квартал Гарата, но това противоречие в случая няма значение, тъй като пътуването не е елемент от фактическия състав на инкриминираното престъпление, както правилно посочи Прокурор Л.. На следващо място Съдът не възприема тезата на адвокат А., че при подобно състояние на частния тъжител може да изтърпи пътуването от мястото на побоя до квартал Гарата, тъй като това разстояние е около 7 км., което с МПС се пропътува за не повече от 5 минути и отделно от това частният тъжител не е управлявал МПС, а е бил с такси, което налага 5 извод за достоверност на показанията на свидетеля М.. В този ред на мисли следва да се има предвид нормалната човешка логика, че когато човек се чувства недобре здравословно иска да е в близост до близки и роднини и прави всичко възможност за това да бъде в контакт с тях при подобно състояние на тялото и духа си. Като се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че са събрани достатъчно доказателства за нанесен физически побой на тъжителя О. И. на инкриминираните по Тъжбата време и място, при който му е било причинено и инкриминираното увреждане.