Решение № 374 от 25.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 577/2019
- Вид
- Решение № 374
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 25.10.2019
- Състав
- БОРИСЛАВ АЛЕКСАНДРОВ ИЛИЕВ, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, РОСИЦА ИЛИЕВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.106 · Закон за държавния служител
- чл.106, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.226,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 226 ал. 1 т.1 и т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.235 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 235 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 235 ал. 1т.1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 235 ал. 1т.1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.239 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.252 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.253 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.253 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 123 ал. 1 т. 7 · Кодекс на труда
- чл.222,ал.3 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е №374 гр. Пазарджик,
25.10.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ:
Борислав Илиев
Росица Василева при секретаря
Г.Младенова, като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№577 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.258 и следващи от ГПК. С решение №4 на Районен съд Пазарджик от 03.01.2019г., постановено по гр.д.№3771 по описа на съда за 2018г. е осъдена на основание чл.106, ал.3 ЗДСл, вр.чл.234 и чл.235 ЗМВР, вр.§ 64 ПЗР ЗИД ЗМВР/отм./ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София 1309, ул.”Пиротска” № 171А и адрес за съобщения и призовки гр.София, ул.”Никола Габровски” № 30, представлявана от Директора Главен Комисар Н. Н.ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д.,*** - пълномощник, съдебен адрес:*** сумата от 2864.40лв, представляваща обезщетение на основание чл. 234 (1) от Закона за МВР; Законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба, считано от 13.09.2018г., до окончателното изплащане,мораторна лихва върху обезщетението от 2864.40лв за период от 18.10.2016г. до завеждане на иска в съда, в размер на 553.83, като за сумата от 1.03лв. - разликата до претендираната в размер на 554.89лв. лихва, отхвърля иска като неоснователен. Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София 1309, ул.”Пиротска” № 171А и адрес за съобщения и призовки гр.София, ул.”Никола Габровски” № 30 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишки районен съд държавна такса в размер на 164,57 лева. В законният срок против решението е постъпила въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, ЕИК **********, гр.София чрез юрк.Д.Я. от АК в която твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно и необосновано по съображения изложени в жалбата.Твърди,че противно на сочените от тях решения на ВКС съдът не взел предвид правните изводи на ВКС и в противоречие с тях е направил погрешни изводи ,като е постановил,че ищецът трябва да получи разликата до пълния размер на обезщетението по чл.106,ал.3 от ЗДС в редакцията му от 02.08.2013г.Първо-при прекратяване на правоотношението с МИС ищецът е бил в трудови , а не в служебни по ЗДС правоотношения и второ- в системата на гражданска защита ищецът е постъпил на 23.10.2007г. ,като е сключен тр-договор №ЧР-01-1330/23.10.2007г. , и ако не са били преобразуванията в системата на гражд.защита до прекратяване на тр.правоотношение с МВР поради навършване на пределна възраст на 17.10.2016г. ищецът би получил 2 заплати като обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ ,тъй като няма 10 год. при същия работодател ,т.е съдът не присъжда разликата до пълния размер на съответното обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ каквито са решенията на ВКС , а присъжда допълващо обезщетение по КТ към това изплатено на осн.чл.234,ал.1 от ЗМВР.Освен това съдът не е разгледал и не се е произнесълпо възражението им относно придобиване на часовете извънреден труд при определяне прослужените години ,за които се определят броя на обезщетенията.От доказателствата по делото и заключението на в.л. се установи,че от постъпването си в МИС до прекратяване на служебното правоотношение с МВР ищецът има тр.стажа 8год. ,11мес.и 22 дни , а не както е приел съда 9год. 0,мес. и 11дни .Считат,че нито по КТ и по ЗДС и по ЗМВР за определяне на обезщетенията по съответните текстове на закона се взема в предвид реално прослужените години като за определяне броя на обезщетенията не се преизчислява нито прослужени години от една категория труд в друго , нито се добавя извънредния труд каквато е трайната съдебна и административна практика ,т.е съдът присъжда освен недължими 2бр. обезщетения за работа в системата на гр.защита и още една заплата ,което е в портиворечие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено ,като се постанови ново с което се отхвърят предявените искове.Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор В.Р. ,чрез пълномощника му адв.Т.Д. от САК с изразено становище за неоснователност на подадената жалба по съображения изложени в него.Моли да се отхвърли подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение.Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски. Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание , прие следното: В исковата си молба В.А.Р., ЕГН **********, чрез адв. Т. Д.,*** - против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", гр. София 1309 ул.“Пиротска" №171А, представлявана дир.от Н.Н.,твърди че ищецът бил в служебни правоотношения с ответника ГДПБЗН, като бил назначен на длъжност - първоначално „командир на екип", впоследствие „младши експерт - командир на екип" в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението" -Пазарджик към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР от 28.12.2009г. до 17.10.2016г.
- общо в продължение на 06 години 09 месеца и 19 дни.Отделно имал стаж за извънредния труд в МВР 19 дни (158 часа.), съответно общият ми стаж в МВР е 06 години 10 месеца и 18 дни. Служебното му правоотношение било прекратено със Заповед № 1983К-1520/17.10.2016г. В Справка за изплащане на еднократно парично обезщетение, на основание чл.234 ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение с Peг. № 1019р-4745/07.12.2016г. било посочено, че му се дължат следните обезщетения :
06 броя брутни месечни възнаграждения (БМВ) при база за изчисляване на обезщетението на осн.чл.239 ал.1 ЗМВР - 954.80лв, или в общ размер 5728.80лв.
Тази сума му била преведена своевременно.Твърди, че определеният брой обезщетения не съответствал на дължимите му, тъй като бил придобил стаж при предходен работодател, на когото ответникът бил правоприемник, а именно:
Работил бил в Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (МДПБА), Дирекция „Гражданска защита" („ГЗ"), с последващо наименование - Министерство на извънредните ситуации (МИС), от 25.10.2007г. до 28.12.2009г. с прослужено време 02 години, 02 месеца и 03 дни.Длъжността, която изпълнявал в МДПБА, впоследствие МИС била „главен специалист, спасител и ръководител на група – 1-ва категория труд. Общият размер на прослуженото време, за което му се полагало обезщетение било 09 години, 0 месеца и 11 дни, включително извънреден труд.Сочи, че му се дължали 9 БМВ, от които са му били изплатени само 6, като дължими обезщетения по чл.234 ал.1 ЗМВР. Оставали 03 БМВ при база 954.80лв, в общ размер 2864.40лв. и мораторни лихви за периода от 18.10.2016г. до датата на завеждане на иска пред съда в размер на 522.20лв.Формулира искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" да заплати на ищеца Р. сумата от 2864.40лв, представляваща обезщетение на основание чл. 234 (1) от Закона за МВР; Мораторна лихва върху обезщетението от 2864.40лв за период от 18.10.2016г. до завеждане на иска в съда, в размер на 554.89 лв.. Законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.Претендират се направените по делото разноски.Прилага писмени доказателства: В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който оспорва, предявените от В.А.Р. искове, както по основание така и по размер, като неоснователни и недоказани. Изтъкват се следните съображения: От представеното ксерокопие на извлечение на трудовата книжка на ищеца с исковата молба се установявало, че за периода от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. е работил в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии (преименувано на Министерство на извънредните ситуации) по трудово правоотношение. Представен е и като доказателство трудов договор № ЧР-01-1330/23.10.2007 г. , връчен на 25.10.2007 г. и Заповед № ЧР-01-2915/15.12.2009 г. за прекратяване на трудовите правоотношения с МИС, от който било видно, че ищецът бил назначен на длъжност „главен специалист, спасител и ръководител на група" в Дирекция" Гражданска защита" област Пазарджик. Общият трудов стаж в МИС, отбелязан в трудовата му книжка бил 2 год. 2 месеца и 3 дни.Твърди се, че от представените доказателства за периода от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. ищецът е бил служител, съобразно разпоредбите на КТ, като едва от 28.12.2009 г. ищецът е заел длъжност в МВР за държавен служител по смисъла на Закона за МВР. Заявява се, че съгласно действащият към момента чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. При определяне размера на обезщетението по чл.234 от ЗМВР се вземали предвид прослужените години, определени в чл.235 - като държавен служител, офицер или сержант в МВР; като гражданско лице в МВР :като служител по отменения §19 oт ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи.Посочва се, че нормата на §57 от ПЗР нямала пряка връзка с приложението на чл.252 и чл.253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.). Това било така, защото тя установявала фикция относно стажа по ЗДСл и по КТ на визираните в нея служители ( тези по § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР. обн. ДВ. бр.93/2009 г. отм.) и не приравнявала стажа по КТ към служебен стаж. Безспорно било, че за времето от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. ищецът не бил работил в МВР, поради което този му стаж не попадал в приложното поле на разпоредбата чл.
235. ал.1. oт ЗМВР, като от друга страна в случая не били налице и предпоставките за приложението на изключението по ал. 2 на същия член, тьй като при прекратяването на правоотношенията му с МВР през 2016г. същият не бил прослужил последните 13 години и 4 месеца на длъжности по чл. 235. ал. I ЗМВР и служебното му правоотношение не било прекратено поради пенсиониране. Твърди се, че в случая ищецът от 25.10.2007 г. до 28.12.2009 г. е бил в трудови правоотношения с МИС и приложимата норма към 17.10.2016г. била чл.222, ал. 3 от КТ, според която при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той имал право па обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.От доказателствата по делото, сочени и от ищеца се установявало, че той е постъпил в МИС на 27.10.2007 г. и служебните правоотношения с МВР се прекратили на 17.10.2016 г., поради навършване на пределна възраст за работа в МВР -60 години, а не поради пенсиониране. Счита се, че при прилагането на §63 и § 64 от ЗИДЗМВР (отм.), обн. 13 ДВ, бр.93/24.11.2009 г. нямало на лице непрекъснат стаж при един и същи работодател 10 години. Следователно ако не били преобразуванията на системата на гражданска защита посочени в ГР №10/2013 г. на ВКС преди назначаването му в МВР, то ищецът би получил 2 заплати съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и то ако е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Твърди се, че съгласно практиката на ВКС служителите от системата на гражданската защита можели да получат разликата в съответния брой заплати до пълния размер на съответното обезщетение в случая по КТ, което той би получил ако не са преобразуванията на органите на гражданска защита. Ищецът бил получил 6 броя заплати на основание чл.234 от ЗМВР, т.е. е получил повече заплати, отколкото би получил по КТ преди преназначаването си в МВР. Нямало разлика за допълващи обезщетения, тъй като бил получил 6 броя заплати по чл.234, ал.1 от ЗМВР, а като работещ по трудови правоотношения в МИС до 28.12.2009 г., би получил 2 броя заплати като обезщетение по чл.222, ал.З от КТ (тъй като няма непрекъснат стаж 10 години при един и същи работодател), а даже и в хипотезата на 6 броя заплати не се явявала такава разлика.Твърди се, че се налагал правния извод, че на ищецът не се дължали допълнително брой обезщетения, тъй като той бил получил повече при прекратяване на правоотношенията си с МВР, отколкото би получил съгласно КТ при прекратяване на трудовите правоотношения с МИС.Сочи се, че искането за общ стаж от 9 год. 0 мес и 11 дни бил прост аритметичен сбор, който не почивал на никаква правна норма и на постановени съдебни решения, поради което било незаконосъобразно и противоречало не само на съдебните решения на ВКС, а и на другите съдилища.