Решение № 13821 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13821 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110110582 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Е. Г., ЕГН **********, с адрес:

**************, срещу „**********“ ЕАД с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:******************с която се иска да бъде признато спрямо ответника,че не съществува правото на принудително изпълнение за сумите, предмет на изпълнителен лист от 25.03.2015г., издаден по влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№*****************г. на 72-ри състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №****************на ЧСИ НМ, рег.№ ****, а именно сумата от 300 лева /153, 84 евро/, ведно със законната лихва за периода от 16.01.2015г до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 76,77 лева/39, 36 евро/ за периода от 29.01.2013г до 28.02.2013г, такса разходи в размер на 180 лева/92,30 евро/, лихва за забава в размер на 64,40/33, 02 евро/ за периода от датата, която е станала изискуема първата неплатена вноска01.03.2013г до датата на подаването на заявлението в съда и 175 лева /89,74 евро/ разноски по делото, а именно: 25 лева/12,82 евро/ държавна такса и 150 лева/76,92 евро/ възнаграждение на юрисконсулт.

Твърди се, че е налице повече от пет години кредиторово бездействие и сумите са погасени по давност към 08.12.2023 г.- датата на образуване на изпълнителното дело.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като недопустими за акцесорните вземания, извън главницата по изп. лист.

Оспорва се е искът като неоснователен и недоказан.

Сочи се, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е било образувано първоначално изпълнително дело № ************* г. по описа на ЧСИ НМ, а в последствие и ИД № ********* г. по описа на ЧСИ НМ

Сочи се, че по делото са предприети множество изпълнителни действия, прекъсващи давността, поради което същата не е изтекла.

1

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Т. Е. Д, ЕГН: **********, от една страна и „***********“ ООД, от друга страна са били страни по ч.гр.д. №*********/2015 г. на СРС, по което на 28.01.2015 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 300 лв., ведно със законна лихва за периода от 16.1.2015 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 76,77 лв. за периода от 29.1.2013 г. до 28.2.2013 г., такса разходи в размер на 180 лв., лихва за забава в размер на 64,40 лв. за периода от датата, която е станала изискуема първата неплатена вноска-01.03.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда и разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

Заповедта е връчена на 09.03.2015 г. и е влязла в сила на 24.03.2015 г. На 25.03.2015 г. след констатация, че заповедта е влязла в сила и подлежи на изпълнение е издаден изпълнителен лист за процесните суми.

По молба на взискател „**************“ АД от 09.06.2016 г. е образувано изп.дело № 2016**************0405590 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е поискал да бъдат наложени запори. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

Със запорно съобщение с изх. № ******/14.06.2016 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Т. Е. Г. в ********** С разпореждане от 08.01.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 26.03.2018 г. от 10.00 ч.

С молба с вх. №*****/30.03.2018 г. „********“ ЕАД иска да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г..

С разпореждане от 12.04.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 05.06.2018 г. от 10.00 ч.

С молба с вх. №******8 г. „*********“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху трудово възнаграждение и притежаваните от длъжника банкови сметки.

С молба с вх. №***********/29.01.2019 г. „********“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки.

С разпореждане от 14.03.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 08.05.2019 г. от 10.00 ч.

С молба с вх. №*********/01.07.2019 г. ***********“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху трудово възнаграждение на длъжника

С разпореждане от 11.07.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 18.09.2019 г. от 10.00 ч.

С молба с вх. №**********/18.12.2019 г. „************“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху трудово възнаграждение и притежаваните от длъжника банкови сметки.

Със запорно съобщение с изх. № ************/20.12.2019 г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Т. Е. Г. в „*************** С разпореждане от 20.12.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 12.02.2020 г. от 10.00 ч.

Със запорно съобщение с изх. № *************/***г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Т. Е. Г. в „***********“ АД С Постановление от 18.04.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното 2 производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

С молба с вх. № ****г. **************“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху трудово възнаграждение и притежаваните от длъжника банкови сметки и да бъде извършен опис на притежаваните движими вещи.

С молба с вх. № **********. „*************“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху трудово възнаграждение на длъжника.

По молба на взискател „**************АД от 08.12.2023 г. е образувано изп.дело № 2023**********0403940 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху трудово възнаграждение/пенсията и притежаваните от длъжника банкови сметки.

Със запорно съобщение с изх. №********* г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Т. Е. Г. в „******** ЕАД.

Със запорно съобщение с изх. №********* г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Т. Е. Г. в **************.

Със запорно съобщение с изх. № ***************/**********г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника Т. Е. Г. в**************

С молба с вх. № ******* г. „***********“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки.

С разпореждане от 01.08.2024 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 27.09.2024 г. от 13.00 ч.

С молба с вх. № ******** г. „*************“ ЕАД иска да бъдат наложени запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки.

Със запорно съобщение с изх. ***********г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Т. Е. Г., дължимо й от нейния/неговия работодател – „*********.

С молба с вх. № ******** г. „********** ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че на 29.10.2025г. е сключен договор за цесия между „**********“ ЕАД, ЕИК: **********и „***********“ ЕАД, ЕИК: *********(като универсален правоприемник, чрез преобразуване на правноорганизационната форма на „**********“ ЕООД, ЕИК: ********), по силата на който „************“ (като цедент) цедира вземането си по горепосоченото изпълнителнодело (ведно с всички принадлежности на вземането) на „*********“ ЕАД (като цесионер).

С постановление от 19.02.2026 г. съдебният изпълнител е конституирал „**************“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело.

С разпореждане от 19.02.2026 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Т. Е. Г. за 30.04.2026 г. от 10.00 ч.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори 3 вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с 4 изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.