Решение № 493 от 06.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 493 гр. Пловдив, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330109398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по предявен от И. И. П. против П. И. К. и П. И. К. за разпределение на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на ползването, съобразно съсобствените им идеални части, на правото на ползване на поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в с. П., Община К., Област П., застроено и незастроено с площ от 1 530 кв.м., съставляващ по плана на селото поземлен имот № ** от квартал 61 по плана, одобрен със Заповед № 202/1987 г., за който имот е отреден УПИ VIII-**, с неприложена регулация, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., второстепенна постройка с площ от 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 40 кв.м.

С Определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.11.2022 г., съдът е прекратил производството в частта му по отношение на ответната страна Н. Н. К., доколкото е установил, че последната е починала в хода на процеса. Съдът не е пристъпил към конституиране на наследници на починалата ответна страна на основание чл. **, ал. 1 ГПК, доколкото последната е била титуляр на ограниченото вещно право на ползване по отношение на имота, което се погасява със смъртта на титуляря и не се наследява.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици 1 на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от техния наследодател И. П. К. и неговата майка И. Д., като всички придобили по ¼ ид.ч. от правото на ползване. Твърди, че на ** г. ответната страна Н. К. прехвърлила на ответната страна П. К. собствената си ¼ ид.ч. от имота срещу задължението за издръжка и гледане, като запазила за себе си правото на ползване върху прехвърления имот до края на живота си. Твърди, че правото на ползване следва да се разпредели и между ответната страна Н. К., тъй като последната е запазила в своя полза правото на ползване. Твърди, че ответните страни не я допускат в имота, макар последният да е бащината им къща.

Сочи, че желае да ползва част от имота съобразно наследствената й идеална част, но не може да се разбере доброволно с останалите наследници. По така изложените съображения се моли за разпределяне на ползването между съсобствениците, съобразно дела им в собствеността.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответните страни - Н. Н. К., П. И. К. и П. И. К. са депозирали отговор на исковата молба.

Считат исковата молба за допустима единствено по отношение на П. И. К. и П. И. К. и основателна, тъй като страните доброволно не са уредили отношенията си по отношение разпределяне на ползването на съсобствения имот, като твърдят, че не са дали повод за завеждане на делото. Не оспорват обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния имот по сита на наследствено правоприемство от И. К., като всяка от страните придобила по ¼ ид.ч. от имота. Твърдят, че с нотариален акт, вписан на ** г. ответната страна Н. К. прехвърлила на П. К. своята ¼ ид.ч. от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като запазила за себе си пожизненото и безвъзмездно право на ползване по отношение на собствената й ид.ч. от имота. В този смисъл, твърди, че исковата претенция против Н. К. е недопустим, тъй като тя не е собственик на имота, а ответната страна П. К. е собственик на ½ ид.ч. от имота, на не на ¼ както е посочено в исковата молба.

Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че ищцата не е допускана в имота. Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател в имота останала да живее само първата ответница Н. К., като ищцата, която живее в гр. Б. ходила в имота, заедно със своя съпруг, и оставала по няколко месеца.

Сочат, че това продължило до 2019 г., когато първата ответница претърпяла инсулт и се наложило някой да се грижи за нея, което влошило взаимоотношенията й с нейната дъщеря – ищцата, тъй като последната отказала да полага грижи. Поради това ответната страна Н. К. се преместила при другата си дъщеря П. К. в гр. К., като двете посещавали имота за по няколко дни. Сочат, че към настоящия момент за имота се грижи единствено ответната страна П. К., която ходила до с. П. през два дни, за да се грижи за кучето в имота, като поддържа двора и асмите. Твърдят, че ищцата не е искала да ползва имота, след като влошила взаимоотношенията си с майка си, нито е искала да й бъде даден ключ. Въпреки това ищцата миналата година е ходила в имота и е ползвала последния, като тя продължавала да има в къщата една стая, за която всички наследници знаели, че е нейна. Третият 2 ответник П. К. твърди, че не проявява желание да ползва имота, като не възразява неговият дял да бъде даден за общо ползване на втората ответница П. К.. Сочат, че ищцата не е водила разговори с ответните страни за разпределяне на ползването, като заявяват готовност за доброволно уреждане на взаимоотношенията, а не по съдебен ред. Считат, че не са дали повод за предявяване на иска, поради което не следва да носят отговорност за сторените от ищцата разноски за завеждане на делото. В първото по делото съдебно заседание, с оглед новонастъпилите в хода на делото обстоятелства, молят правото на ползване на да се разпредели съответно притежаваната от ответната страна П. К. ½ ид.ч. и притежаваната от И. К. ¼ ид.ч., като не поддържат искането си за разпределяне на ползването в общ дял на ответните страни.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл. 32, ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Производството по чл.

32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.

32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.

При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.

В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи произнасяне 3 по отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т. 2 от Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС.

С оглед на наведените от страните фактически твърдения и основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът с доклада по делото е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че страните са наследници на И. П.

К., като ищцата И. П. и ответните страни П. К. и П. К. са съсобственици на поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в с. П., Община К., Област П., застроено и незастроено с площ от 1 530 кв.м., съставляващ по плана на селото поземлен имот № ** от квартал 61 по плана, одобрен със Заповед № 202/1987 г., ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., второстепенна постройка с площ от 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ от 40 кв.м., при следните ид.ч.: ищцата И. П. е собственик на ¼ ид.ч. от имота, ответникът П. К. е собственик на ¼ ид.ч. от имота, а ответната страна П. К. е собственик на ½ ид.ч. от имота, от които притежава правото на собственост по отношение на ¼ ид.ч. по силата на наследствено правоприемство, както и „голата собственост“ по отношение на ¼ ид.ч. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с Н. К..

От приложения по делото акт за поземлена собственост № ***** на Отдел „Селско стопанство“ при Окръжен народен съвет – Пловдив се установява, че правото на собственост по отношение на поземлен имот с площ от 1 445 кв.м. в с. П. е преминало срещу заплащане на цена към държавния поземлен фонд, в полза на наследниците на П. З. К., а именно – съпруга И.а Д. К. и син И. П. К.. От приложената по делото скица № 366 се установява, че имота представлява УПИ VIII-** в кв. 61 на с. П..

От приложените по делото доказателства се установява, че И. Д. К. е починала на ** г., като е оставила за свой наследници – син И. П. К., починал на ** и наследниците на И. П. К..

По делото е приложено по делото удостоверение за наследници на И. П.

К., от което се установява, че последният е оставил за свои наследници съпруга Н. Н. К., дъщеря И. И. П., дъщеря П. И. К. и син П. И. К..

Следователно наследниците на И. П. К., придобил собствеността по отношение на целия имот по силата на акт за поземлена собственост и наследствено правоприемство, са придобили по силата на универсалното наследствено правоприемство по ¼ ид.ч. от процесния имот.

По делото е приложен нотариален кат за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване № ** от ** г., том ***** г. на нотариус Т. К. с рег. № ** на НК, по силата на който Н. Н. К. е прехвърлила на П. И. К. собствената си ¼ ид.ч. от процесния имот, съставляващ УПИ VIII-** в кв. 61 на с. П., ведно с изградените в имота постройки. С нотариалния акт Н. Н. К. е запазила за себе си пожизненото и безвъзмездно право на ползване. Т.е. ответната страна е придобила 4 собствеността на ½ ид.ч. от процесния имот, като по отношение на ¼ ид.ч. е била титуляр на т.нар. „гола собственост“.

В хода на производството по делото – на 07.10.2022 г., ответната страна Н. К. е починала, поради което с настъпване на смъртта на титуляря на вещното право на ползване и на основание 59 ЗС правото на ползване е прекратено. Това обстоятелство е съобразено от съда на основание чл. 253, ал.

3 ГПК като е постановено определение за частично прекратяване на производството по делото по отношение на ответната страна Н. К.. С настъпване на смъртта на титуляря на ограниченото вещно право, правото на собственост на П. К. може да бъде упражнявано в неговата пълнота, ведно с всички правомощия за собственика, включително и правото на ползване.

Следователно установява се, че ищцата И. П. е собственик на ¼ ид.ч. от процесните имоти, ответникът И. К. е собственик на ¼ ид.ч., а ответната страна П. К. е собственик на ½ ид. ч., съобразно с които квоти следва да бъде осъществено разпределението на правото на ползване.

В производството по делото без възражения от страните е прието заключението на вещото лице К. по съдебно-техническа експертиза, с която са представени варианти за разпределяне на правото на ползване, като не следва да се разглежда предложения от вещото лице Вариант трети за ползването на дворното място и Вариант втори за ползването на жилищната сграда, доколкото заключението в тази част е изготвено при съобразяван на исканията на ответите страни преди настъпването на смъртта на Н. К..